Документ след документ: АПИ подписа нов проект за 22 млн. евро за свързаност с Гърция, докато ГКПП Рудозем остава заключен – 10 месеца след Шенген
Подпис за 22 млн. евро по проект за трансгранична свързаност, но ГКПП Рудозем още не работи – България в Шенген, бариерата в Родопите си стои
Докато Гърция тихо и делово въведе в експлоатация отсечката от село Димарио до ГКПП Рудозем, с което премахна последната административна пречка за отварянето на граничния път към България, у нас отново се подписват договори. Поредният проект, поредният тържествен момент, поредният документ. Само че граничният пункт си остава заключен. Какво още чакаме?
С официалното решение на гръцкото Министерство на инфраструктурата и икономиката, отсечката от Димарио до самата граница е въведена в експлоатация. Категоризацията на трасето вече е на най-високо ниво – Е1 от националната гръцка пътна мрежа. Пътят е качествен, модерен, готов за трафик. Препятствия няма. Или поне не от юг.
В същото време от българска страна се подписва договор за финансиране на проекта „CrossBo2“ между Агенция „Пътна инфраструктура“ и гръцката компания „Егнатиа Одос С.А.“, по Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег VI-A Гърция – България 2021–2027. Финансирането възлиза на близо 22 млн. евро, от които над 11 млн. са за АПИ. Парите ще отидат за реконструкция на пътища, укрепителни стени, мостове и модернизация на съществуващи трасета.
Въпросът е: а кога ще минем по новата граница?
Историята с ГКПП Рудозем – Ксанти не е от вчера. През 1996 г. е подписана двустранна спогодба между България и Гърция за отваряне на три нови пункта: при Гоце Делчев, Златоград и Рудозем. Почти 30 години по-късно само Рудозем така и не е отворен. Иронично или не, пунктовете в Гоце Делчев и Златоград работят от години. А родопчани още чакат. Чакат обещания, чакат срокове, чакат политическа воля.
Миналия декември официално беше заявено, че пунктът ще бъде отворен. Десет месеца по-късно – нищо. Въпреки че България вече е част от Шенгенското пространство по въздух и вода, по суша пунктът при Рудозем остава затворен. Защо? Официално – „административни затруднения“ от гръцка страна. Неофициално – липса на натиск, воля и приоритет.
Резултатът от това безвремие се усеща най-силно в района на Смолян, Рудозем и околните села. Изолация. Задъхващ се местен бизнес. Ограничен достъп до туристически маршрути, пазари, работни места и медицински услуги в съседна Гърция. Там, където „Беломорието“ не е екзотика, а просто 40 км по права линия – по затворената гранична бариера.
Хората вече не мълчат. През март десетки жители на Рудозем излязоха на мирен протест с настояване да се спазят подписаните спогодби и обещанията, давани от години. Нито един официален представител не се появи на място. Само полиция и камери. И тишина от институциите.
И докато в България тържествено се подписват нови проекти, с благородни цели за свързаност, безопасност и достъп до услуги, Гърция просто направи необходимото – построи пътя и го въведе в експлоатация. Без фанфари. Без телевизии. Без извинения.
Да, инфраструктурата в региона е важна. Да, инвестициите са нужни. Да, проектите имат стойност. Но за хората в Родопите най-важен остава въпросът: кога ще можем да преминем границата свободно? Без заобиколки. Без бюрокрация. Без обещания с изтекъл срок на годност.
Пътят е готов. А ние? Продължаваме да подписваме.
Be the first to leave a review.