Атанас Камбитов: Имам една мечта – Благоевград модерен регионален център между Солун и София

камбитов

С двата университета, географското положение, стратегически проекти и най-ниските данъци ще привлечем инвеститори, убеден е градоначалникът

Атанас Камбитов е роден на 30 април 1967 година в Благоевград. Завършва медицина, има диплома и за магистър по „Стопанско управление”. През 90-те започва да развива собствен бизнес и се занимава с това в продължение на 12 години. През 2007 година става общински съветник от ГЕРБ в Благоевград. На парламентарния вот през 2009 година е избран за депутат от ГЕРБ. През 2011 година е кандидат-кмет на Благоевград от ГЕРБ. След първи тур на местните избори отива на балотаж с кандидата на БСП Емил Костадинов, където печели с 60.18%.

– Г-н Камбитов, в края на миналия месец бе приет рекорден бюджет за общината от почти 60 млн. лв. Ще успеете ли да го изпълните, тъй като е доста амбициозен?
– Истина е, че е амбициозен, но е изпълним, той е оптимистичен и напрегнат. Добрата новина е, че община Благоевград е финансово стабилна, няма дългове. Няма да се увеличават данъци, такси и услуги. От тези 60 млн. лв. само 5 млн. лв. са външно финансиране. Но приемането на този рекорден бюджет не е самоцел. В началото на мандата ми, през 2011 г., той бе 39 млн. лв. Всяка година след това сме вдигали сумата с по 5-6 млн. лв. Правим го след задълбочен анализ и точна оценка на ситуацията. Доказателство за това е, че всяка година го изпълняваме на 100%, което е най-важно. Продължаваме да сме областният център с най-ниски данъци. Строгата финансова дисциплина и оптимизацията на разходите са в основата на увеличения бюджет. Правим това увеличение в години на криза. Когато е лесно – всеки може.

– Какво предвижда капиталовата програма? Ще разчита ли общината на европейските средства?
– В капиталовата програма за 2015 година е заложено изпълнението на редица обекти, които ще подобрят жизнената среда в Благоевград. Ще се вложат наши и европейски средства в пътната инфраструктура. Ще се изгради детска градина в бившето Първо основно училище, ще се ремонтират и построят стари и нови спортни и детски площадки, игрища за плажен волейбол, футбол, ще довършим газификацията на училищата и забавачките. Ще се направят нови паркове, ще се озеленят и облагородят междублоковите пространства. Всички финансови параметри – за социални дейности, за образование, за инфраструктура, за спорт, за култура, се запазват. А доста от тях се увеличават. Даваме повече пари за тези, които работят повече и имат по-добри резултати. Защото не бива да се наливат пари там, където нищо не се развива и не се генерират никакви приходи. През миналата година ансамбъл „Пирин“ върна позабравения си блясък, направи грандиозни концерти по случай своята 60-годишнина. В момента са в Италия, после ще пътуват в Москва и Китай. Затова тази година получиха с 20% по-голямо финансиране на дейността си. По-високи заплати има в сферата на културата, в детските градини. Не сме забравили и строителството на модерен закрит плувен басейн в двора на Осмо СОУ, където ще има спортна база и за още няколко други видове спорт. И тази година ще разчитаме на европейските програми, само по ОП „Региони в растеж“ по ос 1 имаме осигурени 52,7 млн. лв. за следващия програмен период 2014-2020 г.

– По време на мандата Ви работите вече с пето правителство, две от тях бяха служебни. Затруднява ли дейността на общините този факт?
– Неминуемо честата смяна на централната власт ни се отразява. Срещали сме трудности, имали сме тежки моменти. При тези промени се стига и до по-малко външни инвестиции. Доста инвеститори си тръгнаха от България. При чести промени има несигурност в администрацията на централно ниво, липсва последователност, няма стиковане на действията, не се поема отговорност. Нарушена ли е връзката между централна и местна власт, проблемите са налице. А ние всеки ден решаваме проблемите на гражданите, всичко се отразява директно на качеството на живот. Няма как да подмина един факт – при правителството на Орешарски срещу община Благоевград се провеждаше наказателна акция. Забавиха се важни за нас решения. Водеше се политика „анти Благоевград“, което за мен е необяснимо. Не е случайно, че не ни одобриха нито един проект по Национална програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“.

– Помага ли Ви географското положение на града? Отразява ли се положително на бизнес средата?
– Всеки инвеститор търси политическа стабилност, каквато в последните 2-3 години няма в страната ни. Географското ни положение наистина е отлично, близо сме до Македония и Гърция. На 100 км сме от столицата, на 200 км сме от Солун, където има пристанище. Единствената митница между Солун и София е нашата – Югозападна. Ние можем да сме и разпределителен център на стоки и услуги. Затова построяването на автомагистрала „Струма“ е от жизненоважно значение за целия регион. Ние непрекъснато инвестираме в по-добра градска среда, което на практика е и условие за привличане на инвеститори. В последните 2-3 месеца много гръцки компании проявяват интерес да развиват бизнес в нашата община, търсят подходящи терени. Проблемът ни е, че нямаме достатъчно много земя – 4000-5000 декара, където да направим промишлена зона. Години наред общината не е актувала свои парцели, незнайно защо. Това важи за всички администрации до 2011 г. Ние само за 3 г. сме издали над 2200 акта за общинска собственост.

– Продължавате ли да преследвате изпълнението на трите дългосрочни цели?
– Разбира се, тъй като те са важни за благоевградчани, а не за кмета, който и да е той. Имаме два университета – Югозападен и Американски, в които учат 18 000 младежи. Това гарантира висококвалифицирана работна ръка за пазара на труда. Една от трите ни дългосрочни идеи е градът ни да стане Балкански университетски център. Да се развият високите технологии. Да останат младите хора тук. Готвим проекти, които да създадат условия за работа тук. Защото близостта със София е нож с две остриета. Ако ние не се развиваме, хората ще пътуват до столицата и ще работят там. Втората ни дългосрочна цел и мащабен проект е изграждането на Транспортен терминал, ние сме външна граница на ЕС. С изграждането на АМ „Струма“ целият регион ще дръпне напред. Такова високотехнологично пътно съоръжение води до ръст на икономиката между 20 и 40%. Преборихме се да има вход и изход към магистралата в района на бъдещия терминал. Третият голям проект е изграждането на Експо център в бившата казарма. Постигнахме споразумение със Сухопътни войски за част от имота. Проектите за Експоцентър и Транспортния терминал отговарят на критериите и съм убеден, че ще могат да се финансират през плана ЮНКЕР, чиято цел е стимулирането на европейската икономика и насърчаването на публичното партньорство. Приели сме в бюджета средства за строително-монтажните работи, които трябва да направим в полза на военното министерство. Вярвам, че до края на годината ще бъде прехвърлена собствеността на общината. Нашето искане е на терен от 67 декара да вдигнем Експо център. Въпросните земи не са нужни на военните, парцелът е със статут на отпаднала необходимост. Нашето инвестиционно намерение е ясно, знае се какво ще направим там. Другите площи ще бъдат парк. Този проект е важен за целия Пирински край. В него ще открием и Национален музей на Македоно-Одринското революционно движение. Ще построим и църква, която ще се върже в общ комплекс с мемориала „Памет и вяра“ с 33-метровия кръст над Благоевград. В реализирането на тези стратегически цели е необходима приемственост, независимо кой е кмет.

– Каква е причината общината всяка година да заделя сериозен финансов ресурс за култура и спорт?
– Културата храни духа, спортът – тялото. Закъде сме без култура и история и без спорт и здраве?! По над 10% от бюджета се разпределят за тези две пера. Предоставили сме на всички спортни клубове зали и терени безвъзмездно. Футболният отбор „Пирин“ е общински, целта ни е влизане в „А“ група. Никъде не работим на парче. Имаме мащабен проект „Спортен Благоевград“, който включва рехабилитация на съществуваща и изграждане на нова спортна инфраструктура. До стадиона на „Пирин“, на мястото на старите трибуни, ще построим хотел, в който ще има център за възстановяване. Ремонтирахме интерната с помощта на „Булгартабак“. Ще развиваме и ски зона „Картала“ над града, там сме съсобственици. Целта ни е да се впишем в природата по примера на Австрия, а не да нарушаваме екологичното равновесие. Наблягаме и на по-доброто бъдеще на културно-историческия туризъм. Ще създадем нова туристическа дестинация. Тя ще обхваща каменна крепост, стражева кула и късноантична сграда в село Зелен дол и късноантична сграда в с. Дренково. По този начин вървим към превръщането на Благоевград в притегателен център за спорт, отдих и развлечения.

– Защо общината е толкова активна по отношение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради?
– Тъй като е от полза на гражданите – жилищата им след санирането ще струват по-скъпо, ще бъдат енергийно ефективни, ще бъде по-комфортно да се живее в тях. Най-важното е жителите на блоковете, които отговарят на изискванията, да побързат и да регистрират необходимите сдружения. Защото ресурсът, колкото и да е голям, е ограничен, програмата има състезателен характер и колкото по-бързо бъдем готови с регистрацията на сдруженията, толкова по-бързо те ще бъдат одобрени и ще започне усвояване на средства. Затова започнахме предварителна разяснителна кампания още през декември миналата година. Вчера /четвъртък/ с областния управител Бисер Михайлов подписахме тристранно споразумение с Българска банка за развитие. Става въпрос за 10 договора. Сега предстои стартиране на процедура за обществена поръчка. В близките 10 дни това ще стане с още 50 договора, а до месец – още 30. Нашата цел е да осигурим саниране за 100 блока с по 70-80 апартамента.

– Успяхте ли да убедите благоевградчани в тези ползи, те осъзнаха ли какъв шанс имат с тази програма?
– Бройката на договорите доказва, че сме се справили. От голямо значение е, че навсякъде на 100% собствениците дават съгласие за създаването на сдружения. Опровергават тезите на някои „пророци“, че обитателите на апартаментите няма да се разберат, че ще се карат, че няма да стигнат до консенсус. Ако постигнем нашата цел – саниране на 100 блока, то това е 70-75% от всички такива жилища в общината. Между 30 000 и 40 000 души ще се възползват от тази програма.

– Не на последно място, ще се подпомогне и местният бизнес. Критиците обаче говорят, че ще се дават поръчките на „наши“ фирми. Има ли такъв риск?
– Няма подобна опасност. За всеки един блок поръчката ще се печели от отделна фирма. Един блок – една фирма. При средна цена от 500 000-600 000 лева за саниране сметката сочи, че при 100 блока инвестицията ще е към 50-60 милиона лева. Надявам се, че най-късно в края на юли тази година ще стартира изпълнението на програмата на първите три блока в града.

– Тази година са местните избори. Ще се кандидатирате ли за втори кметски мандат?
– Аз съм кмет, издигнат от ПП ГЕРБ, и като такъв явяването ми на избори задължително минава през номинирането ми от политическа партия ГЕРБ. Един кмет трябва да решава краткосрочни задачи и ежедневни проблеми. Но всеки управник има и дългосрочни цели. С оглед на факта, че все още не са реализирани трите ми приоритета, ще ми трябва поне още един мандат. Това е демокрацията, на всеки 4 години има избори. Нека хората с гласа си дадат своята оценка за работата на мен и екипа ми. Глас народен – глас божи. Ако бъда избран отново за кмет, ще е знак, че съм работил правилно. В сравнение с останалите кандидати за кметския пост, мен ще ме оценяват не по обещанията, а по делата. Кажат ли ми „да“ избирателите, ще е признание за усилията ни и доказателство, че посоката ни е правилна. Моята мечта е в края на следващия мандат да видя Благоевград като модерен европейски регионален център. Затова ще работя с всички сили, ако получа доверието на благоевградчани.

struma.bg

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене