9 октомври: Българинът Владо Черноземски променя историята с атентат в Марсилия

Източник: GettyImages

Вижте какво се е случило на този ден в историята

На 9 октомври 1934 г. в Марсилия се разиграва едно от най-драматичните политически убийства в Европа между двете световни войни. Югославският крал Александър I Караджорджевич е застрелян по време на официално държавно посещение във Франция. Атентатът е извършен от Владо Черноземски – член на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и българин, родом от Крушево (днешна Северна Македония).

Атентатът

Кралят пристига в Марсилия, придружен от френския външен министър Луи Барту, за да укрепи съюзите на Балканите и да обсъди мерки срещу нарастващото влияние на нацистка Германия и фашистка Италия. По улиците на града го посрещат тълпи от хора, когато около 16:15 ч. процесията се забавя, за да могат гражданите да видят монарха по-отблизо.

В този момент Владо Черноземски, скрит сред множеството, се приближава до открития автомобил на краля и открива огън с пистолет „Маузер“. Александър I е смъртоносно ранен, а няколко куршума улучват и френския външен министър Луи Барту, който умира по-късно същия ден от раните си.

След като извършва стрелбата, Владо Черноземски е атакуван от охраната и от разгневената тълпа. Той е тежко пребит на място и умира малко по-късно от раните си, без да може да бъде разпитан. Макар животът му да завършва драматично, действията му отекват из цяла Европа.

Причините за атентата

Атентатът не е случаен акт на насилие, а резултат от дългогодишно напрежение на Балканите. След Първата световна война и разпадането на Османската империя, ВМРО води борба за освобождението на Македония, останала под властта на новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия).

Крал Александър е известен с авторитарното си управление и политика на „сърбизация“, насочена срещу българското население в Македония. За ВМРО той символизира потисничеството и унищожаването на българската идентичност в региона.

Организацията, в съюз с хърватската усташка емиграция, решава да премахне краля като акт на политическа съпротива срещу Белград и опит за дестабилизиране на Югославия.

Последици и международен отзвук

Атентатът предизвиква шок и възмущение в целия свят. Франция е разтърсена от убийството на държавен гост, а Европа осъзнава колко нестабилен е Балканският регион. В следващите месеци отношенията между България и Югославия се влошават рязко.

Френското разследване доказва участието на хърватски националисти и ВМРО, но България категорично отрича държавна намеса.

В исторически план убийството на крал Александър I се смята за един от най-знаковите политически атентати на 30-те години, предвестник на бурите, които ще обхванат Европа преди Втората световна война.

  • Денят, в който светът чу името Малала

На 9 октомври 2012 г. светът беше разтърсен от шокиращ атентат в Пакистан. 15-годишната Малала Юсафзай, млада ученичка и активистка за правото на момичетата да получават образование, беше простреляна в главата от въоръжен член на талибаните. Нападението се случва, докато тя се прибира от училище в долината Сват — район, където екстремистите по онова време строго забраняват на момичетата да учат.

Малала вече е известна в страната си със смелите си изказвания срещу талибанския режим

Още като дете тя започва да пише блог за BBC под псевдоним, в който описва живота под терора на екстремистите и борбата си да продължи образованието си въпреки заплахите. Нейният глас става символ на надеждата и свободата за хиляди пакистански момичета.

След нападението Малала е транспортирана за лечение във Великобритания, където лекарите успяват да спасят живота ѝ. Вместо да бъде сломена, тя превръща болката си в мисия. Продължава да говори открито за правото на образование и създава фондация „Malala Fund“, която подкрепя образователни програми за момичета по света.

През 2014 г., едва на 17 години, Малала става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир в историята. Тя получава признанието си за „борбата срещу потисничеството на децата и младите хора и за правото на всички деца на образование“.

Още събития на 9 октомври:

  • 1849 г. – В Цариград е осветен българският параклис, на чието място по-късно е построена така наречената Желязна църква.
  • 1967 г. – Ден след като е заловен, Че Гевара е екзекутиран за опит да предизвика революция в Боливия.
  • 2004 г. – На първите демократични избори в Афганистан за президент е избран Хамид Карзай.

Родени:

  • 1859 г. – роден е френският офицер, съден за измяна Алфред Драйфус
  • 1892 г. – роден е босненският поет Иво Андрич
  • 1940 г. – роден е англиският музикант Джон Ленън

Починали:

  • 1867 г. – умира българският революционер Георги Раковски
  • 1900 г. – умира българският писател Найден Геров
  • 1967 г. – умира аржентинският революционер Че Гевара
  • 1974 г. – умира немският индустриалец Оскар Шиндлер

Надежда Неменски

vesti.bg

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search