Емблематичният петрички комунист бай Никола: Бойко ще е президент! Нищо че не съм му подарил нито маслинова фиданка, нито арония

„Политиката е до време, иде­ите са вечни. Простено е да се отречеш от партия, но по-добре е да не го правиш. Никога не се отказвай и не предавай принци­пите и вижданията си за живота“, това верую изповядва вече 67 г. емблематичният комунист от Петрич Никола Попов. Той не се поколеба да каже твърдо „не“ на политическата си кариера зара­ди натрупалите се загубени избо­ри през последните години. И да я смени с производство и търго­вия на арония. Но не изневерява на идеята. Продължава да е член на Комунистическата партия на България. Петричанинът обаче си дава сметка, че в момента комунизмът не е на мода в стра­ната ни. Не и сред младите. Това обаче не му пречи пламенно да защитава избора си. Всеки ден води политически дебати в юж­ния град. Живее на ул. „Христо Смирненски“ 16, на десетина минути пеша от центъра. Много често изминава разстоянието за повече от час, тъй като го спи­рат и млади, и стари. Питат го за всичко – за местна, национална и международна политика, за икономика, за футбол. А той не отказва на никой. Дава „рецеп­ти“ всякакви – за отглеждането на арония, на която съм пионер в Петрич, за политическите игри, за спортните битки.

„Каквото знам, не го крия. Не крия и че открай време съм „ко­мунист с десен джоб“, капита­лизмът има своите предимства. Нали и другарят Луканов, лека му пръст, е казал: Сменяме сис­темата, ставаме капиталисти! Трябва да оцеляваме в услови­ята на пазарна икономика. И го правя добре. В политиката вече не съм в предните редици. Мога да помагам, но няма повече да съм кандидат за съветник или кмет“, споделя бай Никола, който е инженер еколог. На последните местни избори не успя да събере достатъчно гласове, за да стане общински съветник. За него пус­наха бюлетина едва 101 избира­тели. „Много хора, на които съм помагал през годините, обещаха, че ще гласуват за мен, но не го сториха.

Други пък не знаят що е кому­низъм и се плашат от самата дума, щом я чуят. Убедих се, че с пари се печели място в общин­ския съ­вет, а не толкова с идеи. Затова спрях с политика­та“, твър­ди петри­чанинът. Той е племенник на журналиста и поет Антон Попов, разстрелян заедно с Никола Вапцаров за участието си в Съпротивител­ното движение през Втората световна война. Сигурно затова не знае що е страх. Дори не се поколеба да се изправи срещу по-малкия си брат в битка за кметския стол в Петрич през 2007 г. Тогава само чиновниче­ска грешка попречи на братската война за градоначалник. „Новко изпусна срока да се регистрира. Щяхме да станем за срам – един срещу друг като кандидати на две различни комунистически партии“, спомня си с усмивка Никола Попов. Местните зевзе­ци пък веднага ги прекръстиха на полските близнаци Лех и Яр­ослав Качински, които деляха по онова време властта като прези­дент и премиер в Полша.

• „Давам път на по-младите, от­теглям се от активна политиче­ска дейност. Ще се занимавам изцяло с отглеждането на арония“, зарича се днес петричкият комунист. Той разкрива, че много гърци бият път до Петрич, за да се снабдят с вино от арония. Търсенето и от българи, и от комшии е много голямо, с всяка изминала година интересът се увеличава. Голяма част от про­изведеното количество продава. За собствена консумация и за почерпка на приятели си оставя не повече от 50 л. Гърците се из­биват за хубавото вино, плащат по 10 лв. за 1 л. Аронията нито се пръска, нито се реже, а има 60 г. живот. Помага при лечението на много болести. Елините я вземат най-вече за подобряване на сек­суалната мощ, става въпрос за мъже на възраст от 55 до 70 г., твърди петричкият производи­тел. Фиданките струват между 3 и 5 лв. бройката. Аронията вирее отлично и в южната ни съседка, но там цената е доста по-солена – между 7 и 15 евро за дръвче. За­това напливът в Петрич за това растение е огромен от страна на комшиите ни. Периодът на засаж­дане на аронията е между ноем­ври и март. Най-важното е, че то съдържа куп полезни вещества, има много йод, който помага за гуша, полезно е за диабетици, за лечение на сърдечни проблеми, нормализира кръвното. Напо­следък обаче хит е арониевото вино. Никола си майстори дори и оцет от този плод, прибавя към него малко розмарин за аромат. „Но не е работа за всеки майсторенето на арониево вино. Изис­кват се много познания и доста грижи“, разказва бай Никола. Инженер-екологът е известен в целия регион и като първия раз­пространител на маслинови фи­данки – първите дръвчета внася у нас още през 90-те. Подарява­ше дръвчета на много политици, най-често на социалисти – на Ге­орги Първанов, на Сергей Стани- шев. „Първият изкара после два мандата като прези­дент, вто­рият пък стана пре­миер. На късмет им бяха фиданките“, разказва бай Нико­ла. За него маслината е божи дар и е влюбен в това дър­во, защото носи успех и любов. В Библията тя е символ на възражда­нето. Гълъ­бът, обитател на Ноевия ковчег, донесъл в човката си именно клонче от маслиново дърво – знак за края на великия потоп и временното примирие на небеса­та с грешната земя. Египтяните почитали масли­ната като символ на справед­ливостта – Тутанкамон носел венец от нейните клони, знак за мъдрост и зрялост. Раздал фиданки и на доста футболисти и треньори, тъй като е запален фен на Цар Футбол. Първата да­дох на любимеца на петричката публика Щерю Димитров – Ромарио, защото вкара три гола на „Олимпик“ (Тетевен), връща се назад в годините Попов. Масли­нова фидан­ка получил и треньорът на ХХ век Димитър Пенев след мача „Бела­сица“ – ЦСКА, завършил с 2:0 за петричкия тим. По-къс- но с такива дарове от Петрич си тръгнали Ва­лентин Ми­хов, когато бил прези­дент на БФС, покойният Владимир Грашнов, то­гава шеф на Мтел и спонсор на ФК „Левски“. Производството на маслинови фиданки му донесло популяр­ност. Пристигали редовно учени от БАН, от Института по ботани­ка, специалисти от испанския град Севиля. „Като видяха голе­мината на маслините от произве­дените от мен дръвчета, ахнаха. Моята идея дойде наготово за учени от различни институции и при това положение аз останах на заден план. Това ме разочаро­ва, след като бе присвоен много­годишният ми труд. И се отказах от маслините, за да се захвана с аронията“, признава комунистът с десен джоб. Наясно е, че няма да го оставят на мира в годината на местните избори в Петрич. Все някой ще по­иска от него помощ и съвет как да спечели я кметската надпревара, я как да вкара повече общински съветници. „Шанс левите да на­правят нещо значимо има само при положение, че БСП и АБВ се обединят. Да издигнат млад и мо­жещ кандидат за градоначалник, който да се пребори с Вельо Или­ев, който вече е четвърти мандат начело на града ни. Но ще имам само второстепенна роля, а не главна“, кълне се човекът от Ко­мунистическата партия на Бъл­гария. И прави смела прогноза за следващия държавен глава на страната ни. „Бойко Борисов ще е лицето на родината, той ще е президент, няма кой друг. Аз съм комунист, но и реалист. Над 10 г. вече Борисов печели избори след избори. Хулят го, обвиняват го, но народът го харесва и все за него гласува. Гледам го, че в този премиерски мандат е по-уравновесен, по-умерен. Той ще е пре­зидентът, макар да не съм му по­дарил нито маслинова фиданка, нито арония“, уверява петричкият комунист.