Старите лечители в Гайтаниново – живата памет на народната медицина в Пирин
-
- октомври 8, 2025
Село Гайтаниново се намира в подножието на Южния Пирин, в пределите на община Хаджидимово. Мястото е известно със своята чиста природа, богата флора и специфичен климат, който съчетава средиземноморско влияние и планински въздух. Тук, в един от най-тихите и изолирани кътове на България, народното лечителство е оцеляло като част от културната тъкан на селото.
В Гайтаниново все още има хора, които вярват, че болестта не е просто физическо страдание, а разстройство на душата. Те лекуват не само с билки, а и с думи. Приемат, че всяко растение има „душа“, а всяка дума – енергия. Местните разказват за възрастни жени, които приготвят отвари от жълт кантарион, лайка и мента за болки в стомаха или настинка. Използват също и мащерка, маточина, коприва и ленено семе. Билките се събират само сутрин, преди слънцето да се вдигне, защото тогава силата им е най-голяма.
Някои от старите практики се доближават до съвременната фитотерапия. Компреси от билкови настойки се прилагат при болки в ставите, масажи с домашно приготвени мазила помагат при мускулни спазми. За простудни заболявания хората използват парни инхалации с евкалипт и лайка, които реално имат антибактериално и противовъзпалително действие. Въпреки това лечителите не претендират за медицинско знание. Те се определят като посредници между човека и природата.
В селото се пази и древният ритуал „проливане на восък“. При него парче пчелен восък се разтопява и се излива в купа с вода. Формата, която се получава, се тълкува като символ на страха или болката. След ритуала се изричат думи за пречистване, често пред икона на Богородица. Тази практика има психотерапевтичен ефект – въздейства чрез ритуално отпускане и създава усещане за сигурност.
Вярата е ключов елемент в народното лечение. Хората в Гайтаниново вярват, че молитвата е най-силното лекарство. Свещ се пали за здраве, вода се взема от три различни извора и с нея се напръсква болният. Думите не се записват, защото силата им се губи, когато се изричат от чужд човек. Това знание се предава от поколение на поколение, обикновено от майка на дъщеря или от баба на внучка.
Народното лечителство в района оцелява, защото е социална необходимост. Най-близката болница е на десетки километри, а пътуването до Гоце Делчев или Благоевград е трудно за възрастните. Лечителите са не само утеха, но и реална помощ. Те не искат пари, приемат каквото човек реши да остави. Това създава доверие и чувство за морална взаимност.
Според наблюденията на „Топ Преса“, интересът към народните практики в Пиринско отново се засилва. Млади хора от София, Пловдив и Благоевград идват в селото, за да чуят за билките, за молитвите и за начина, по който се пази знанието. Някои записват ритуалите, други просто търсят спокойствие. Във време на високи технологии и бърза медицина, Гайтаниново се превръща в символ на онова, което сме загубили – търпението да слушаме природата.
Съвременната наука вече признава, че много от билките, използвани в народната медицина, имат доказан терапевтичен ефект. Жълтият кантарион съдържа хиперицин, който действа антидепресивно. Ментата и лайката подпомагат храносмилането и успокояват нервната система. В този смисъл границата между народно знание и медицинска практика е по-тънка, отколкото изглежда.
Лечителите в Гайтаниново не носят престилки и не издават рецепти, но тяхната работа има измеримо въздействие – върху ума и духа на човека. Това е знание, което не може да се патентова, защото принадлежи на общността. Ако то изчезне, ще изгубим не просто част от културното наследство, а и връзката си с най-естествения източник на здраве – природата.
„Топ Преса“ ще продължи да проследява темата за народната медицина в Пиринския край и възможностите тя да бъде съхранена като културен и здравен ресурс. Гайтаниново доказва, че когато науката и традицията не се противопоставят, а се допълват, здравето престава да бъде просто диагноза и се превръща в състояние на хармония.
Be the first to leave a review.
