Сезонни прахови бури и алергени: невидимата атака върху дишането в Югозападна България
-
- октомври 7, 2025
Когато през есента въздухът над Югозападна България се усеща „по-гъст“, причината не е само смогът от автомобили и отопление. Част от микрочастиците идват отдалеч — от гръцка територия и дори от северноафриканските пустини, пренесени от атмосферни процеси. Тези фини прахови частици (PM10 и PM2.5) и поленов прах крият реален риск за дихателната система, особено при хора с астма, алергии или хронични белодробни заболявания.
В Сандански средните стойности за PM10 обикновено са около 4–5 микрограма на кубичен метър, а за PM2.5 — около 3 микрограма. При тези нива въздухът изглежда „чист“, но рискът се повишава рязко при южни ветрове. Именно тогава станциите в Сандански и Благоевград отчитат кратки, но интензивни скокове на замърсяването.
Метеоролозите отчитат, че при определени атмосферни условия — особено при южни и югоизточни течения — концентрациите на прах и полени се покачват няколко пъти над нормата. Частиците се пренасят на стотици километри и съдържат минерали, метални соли и органични остатъци, които дразнят лигавиците и провокират възпаления.
Изследвания от Крит, Кипър и Южна Италия показват, че в дни с прахови инвазии случаите на астма, алергичен ринит и пневмонии се увеличават осезаемо. В някои периоди броят на хоспитализациите заради затруднено дишане се покачва с над 30 процента. Подобни явления вече се наблюдават и в България. При пясъчната буря през април 2019 година в София концентрациите на фини прахови частици PM10 надхвърлиха 50 микрограма на кубичен метър и предизвикаха масови оплаквания от дразнене в очите и кашлица.
В Югозапада ефектът е по-тих, но не по-малко реален. Лекари от Благоевград и Петрич съобщават за повече пациенти с пристъпи на кашлица, задух и алергични реакции именно в дните след южни ветрове. Местните хора усещат „тежък“ въздух, сухо гърло, дразнене в очите и умора. При децата и възрастните тези симптоми често се бъркат с настинка, но реално се дължат на повишена концентрация на прахови частици и полени.
Проблемът се задълбочава от глобалното затопляне. Все по-честите суши в Южна Гърция и Северна Африка увеличават прашните маси, които ветровете пренасят към Балканите. В същото време урбанизацията и автомобилният трафик в долината на Струма утежняват положението, превръщайки долината в „капан за въздух“.
Медицинските изследвания потвърждават, че дългосрочното излагане на фини прахови частици повишава риска от хронично възпаление на белите дробове, сърдечни заболявания и понижен имунитет. Особено уязвими са възрастните хора, децата и хората с хронични респираторни проблеми.
Топ Преса настоява институциите да въведат по-прецизен мониторинг и ранно предупреждение при пренос на прах от юг. Информацията трябва да достига до гражданите, защото те могат да реагират — да ограничат физическите натоварвания, да затворят прозорците и да използват пречистватели.
Въпросът не е само в това колко чист е въздухът днес, а колко невидим е врагът, който дишаме всеки ден. В Пиринско този враг вече не идва от комините, а от самия вятър.
Be the first to leave a review.
