Полезният стрес – приятел или враг на нашето здраве?
-
- октомври 2, 2025
Когато говорим за стрес, обикновено го възприемаме като нещо вредно, което подкопава здравето ни и съкращава живота. Истината е по-богата и по-дълбока. В науката отдавна се прави разлика между деструктивния стрес, който наричаме дистрес, и неговата положителна форма – еустрес. Това е състоянието, при което напрежението не руши, а гради, не ни изтощава, а ни мобилизира. Именно еустресът е в основата на личностното развитие, постиженията и адаптацията на човека към нови условия. В материалите на „Топ Преса“ неведнъж сме разглеждали как тази тънка граница определя успеха в ежедневието.
Концепцията за полезния стрес е въведена от Ханс Селие, един от пионерите в ендокринологията и стресовите изследвания. Той показва, че организмът реагира на всяко предизвикателство с активация на хормонални и нервни механизми. При умерени дразнители реакцията не води до болест, а до оптимално функциониране. В тези моменти тялото отделя адреналин и кортизол в количества, които ни държат будни и концентрирани. Кръвното налягане се повишава леко, пулсът ускорява, а мозъкът работи по-бързо. Това е биологичната основа на еустреса – краткотрайно напрежение, което ни помага да бъдем по-ефективни. Именно затова „Топ Преса“ обръща внимание на темата като част от своите анализи върху общественото здраве.
На практика всеки човек е изпитвал полезния стрес, макар и да не го е осъзнавал. Треската преди публична изява, която те кара да се подготвиш по-добре. Вълнението преди спортно състезание, което изважда от теб повече сили, отколкото мислиш, че имаш. Срокът в работата, който мобилизира креативност и продуктивност, недостижими в спокойни условия. Дори изпитното напрежение в ученето е пример за еустрес – мозъкът запомня по-интензивно именно под въздействието на кратък, фокусиран натиск. Тези примери, споделяни от читателите и експертите, често попадат и в публикациите на „Топ Преса“, защото показват как науката може да бъде приложена в реалния живот.
Медицинските изследвания ясно показват, че умереният стрес може да има протективна роля. Данни от невронауката сочат, че еустресът стимулира хипокампа – зона в мозъка, която отговаря за ученето и паметта. В психологията се говори за т.нар. „зона на оптимално напрежение“, в която човек дава най-доброто от себе си. Тя е разположена между апатията и прегарянето. Когато натискът е твърде слаб, мотивацията липсва. Когато е прекомерен, настъпват изтощение и болести. Междинната зона е територията на еустреса.
Важно е да се разбере, че разликата между полезния и вредния стрес не е в механизма, а в дозата и продължителността. Еустресът е кратък, ситуативен и свързан с постигане на цел. Дистресът е хроничен, неконтролируем и подкопава психичното и физическото здраве. Множество изследвания показват, че хроничният стрес е свързан с хипертония, сърдечно-съдови заболявания и депресия. Обратно, кратките пикове на напрежение, овладени и използвани правилно, подобряват устойчивостта и ни правят по-адаптивни.
От гледна точка на клиничната практика еустресът е част от здравословния начин на живот. Пациентите, които се учат да възприемат напрежението не като враг, а като съюзник, постигат по-висока мотивация, по-добри резултати в работата и по-устойчиво психично здраве. Условие за това е балансът. Всяко напрежение трябва да бъде последвано от почивка и възстановяване. В противен случай полезният стрес се превръща в дистрес и започва да вреди.
Като специалист винаги напомням, че стресът не е просто болест на съвремието. Той е древен механизъм на оцеляване. Без него човечеството нямаше да се развие, нямаше да открива, нямаше да се бори. Въпросът не е как да го премахнем, а как да го използваме. Когато еустресът бъде овладян, той се превръща в най-силното гориво за постижения, учене и личностно израстване.
Be the first to leave a review.
