Топ Преса подкрепи Иван Ижбехов. Той беше възприет като лице на бунта срещу беззаконието – народен кмет, който говори директно и остро. Проблемът е, че когато стане дума за пари, гласът му секва.
Хотелиерите настояват за отчет. Ако сметката е вярна – 60 хотела по 100 лева на месец, това прави 6000 лева, а умножени по 12 месеца сумата стига 72 000 лева на година. Два пъти Ники Панчев – Бохема повдига въпроса. Отговор няма. Вместо това Ижбехов заплашва, че ще застава пред всеки хотел и ще разказва на туристите „колко е мръсно и гадно“. Така войната за правда започва да изглежда повече като война на егото – и за пари.
Юридическият казус е ясен. Ако бизнесменът Валентин Четрафилов има незаконен сондаж, той подлежи на санкция по Закона за водите. Ако е упражнил физическо насилие, отговорността е по Наказателния кодекс. Но ако кметът е събирал средства без отчет и прозрачност, това вече е потенциално престъпление по чл. 201–203 или чл. 282 от НК – злоупотреба със служебно положение, набедяване и клевета.
Огняново все повече прилича на сцена. Кметът играе ролята на Робин Худ, бизнесменът е вкаран в образа на мафиот, а хотелиерите изглеждат като статисти, поставени да носят репутационни щети. Само че в правото няма роли, има факти и доказателства. Четрафилов ще плати, ако е виновен. Въпросът е дали кметът ще понесе последствия, ако се докаже, че сигналите му са мотивирани от отказ за плащане.
Междувременно местната общност вече гледа спектакъл, в който истината остава последният зрител. А без отчет и ясни отговори няма как да има доверие.
П. С. Грозно впечатление оставя и активната роля на един готвач – човек от персонала, който обиколи почти всички хотели и навсякъде бе уволняван заради алкохолизъм. Днес той се издига като символ на „правдата“ на кмета. Жалко е, когато такива лица стават знаменосци на каузи, които претендират за морална чистота.
Be the first to leave a review.