Топ Преса подкрепи Иван Ижбехов. Той беше възприет като лице на бунта срещу беззаконието – народен кмет, който говори директно и остро. Проблемът е, че когато стане дума за пари, гласът му секва.

Хотелиерите настояват за отчет. Ако сметката е вярна – 60 хотела по 100 лева на месец, това прави 6000 лева, а умножени по 12 месеца сумата стига 72 000 лева на година. Два пъти Ники Панчев – Бохема повдига въпроса. Отговор няма. Вместо това Ижбехов заплашва, че ще застава пред всеки хотел и ще разказва на туристите „колко е мръсно и гадно“. Така войната за правда започва да изглежда повече като война на егото – и за пари.

Юридическият казус е ясен. Ако бизнесменът Валентин Четрафилов има незаконен сондаж, той подлежи на санкция по Закона за водите. Ако е упражнил физическо насилие, отговорността е по Наказателния кодекс. Но ако кметът е събирал средства без отчет и прозрачност, това вече е потенциално престъпление по чл. 201–203 или чл. 282 от НК – злоупотреба със служебно положение, набедяване и клевета.

Огняново все повече прилича на сцена. Кметът играе ролята на Робин Худ, бизнесменът е вкаран в образа на мафиот, а хотелиерите изглеждат като статисти, поставени да носят репутационни щети. Само че в правото няма роли, има факти и доказателства. Четрафилов ще плати, ако е виновен. Въпросът е дали кметът ще понесе последствия, ако се докаже, че сигналите му са мотивирани от отказ за плащане.

Междувременно местната общност вече гледа спектакъл, в който истината остава последният зрител. А без отчет и ясни отговори няма как да има доверие.

П. С. Грозно впечатление оставя и активната роля на един готвач – човек от персонала, който обиколи почти всички хотели и навсякъде бе уволняван заради алкохолизъм. Днес той се издига като символ на „правдата“ на кмета. Жалко е, когато такива лица стават знаменосци на каузи, които претендират за морална чистота.