Конфликтът за котките в Гоце Делчев: доброволчество, обществен натиск и липсваща система
-
- септември 9, 2025
Последните дни в град Гоце Делчев се оказаха наситени с тревога, напрежение и обвинения – всичко породено от един болезнено познат, но често пренебрегван въпрос: как се грижим за бездомните животни и чия е отговорността за тяхната съдба? В основата на възникналия обществен дебат е сигнал, подаден от жителката Рая Драгинова, за предполагаема жестокост към животни, отглеждани в дървена барака на ул. „Брегалница“. Според нейните думи котки са били затворени в клетки, покрити с одеяла, изложени на лятното слънце, без достъп до вода и в условия, предизвикващи непоносима миризма. От 22 до 26 август тя подава пет сигнала – три до Община Гоце Делчев и два на телефон 112. Реакция от институциите, по нейни думи, липсва. „Подадох жалбите с името си, за да е ясно, че стоя зад думите си“, заяви тогава тя. Законът и институциите На фона на нарастващото обществено недоволство, следва да припомним, че според Наказателния кодекс, чл. 325б, ал. 1: „Който прояви жестокост към гръбначно животно и му причини противозаконно тежко или трайно увреждане или смърт, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.“ Жалба вече е входирана в полицията, а сигнал е подаден и към прокуратурата, като към тях са приложени свидетелски показания. Очаква се прокуратурата да поиска съдебна заповед за проверка на помещението.
Докато институциите решават как да процедират, група граждани обмисля да постави охранителна камера в близост до бараката – не с цел самоуправство, а за да се предотврати евентуално укриване или преместване на животните. Безразличието към страданието на живо същество е болезнено, но и действия, основани на съмнения без проверка, могат да нанесат също толкова вреда. Отговор: Емилия Георгиева и нейната мисия В отговор на обвиненията, на 8 септември в редакцията на Топ Преса се яви 21-годишната Емилия Георгиева – младо момиче, което от години доброволно се грижи за бездомни животни в града. Тя не се крие, не отрича, не бяга от отговорност – напротив, идва, за да даде обяснение и да внесе яснота. Емилия твърди, че котките се отглеждат в имот, нает с официален договор, в който изрично е посочено, че ще бъде използван за временен подслон на котки до тяхното осиновяване. Второ помещение, предоставено ѝ напълно безвъзмездно от жена на име Велка, служи като краткосрочен приют за кастрации – там животните се задържат само докато се възстановят след хирургическа намеса, преди да бъдат осиновени или върнати в естествената си среда. „Много хора не разбират какво изисква кастрацията на бездомно животно – ежедневни усилия за залавянето му, което често отнема часове, поставянето му в клетка, защото повечето не са социални, транспортиране до ветеринар, възстановяване и търсене на дом“, обяснява тя. „Ако не се намери осиновител, животното се връща обратно на улицата – но поне вече не се размножава.“ Емилия извършва кастрации и извън кампаниите, покривайки разходите с помощта на дарения от доброволци. Средно всяка година кастрира над 40 котки. Наскоро тя поема и важна задача – кастрацията на трите кучета от улица „Търговска“, които многократно бяха снимани от граждани и обявявани за опасни. Именно Емилия е човекът, който се заема с отговорността, отнема от времето си и транспортира тези животни, за да се предотврати бъдещо нарастване на популацията и агресивно поведение. Предстои кастрацията и на четвърто куче от същата глутница.
Въпросът за миризмата По отношение на обвиненията за неприятна миризма, Емилия пояснява, че непосредствено до въпросната барака има контейнери за отпадъци и отводнителни шахти, които често миришат. Според нея е несправедливо автоматично да се сочи бараката като източник. В нея, уверява тя, животни преспиват за една вечер – не се задържат постоянно. „Отглеждам животни в това помещение вече две години – защо проблемът възниква чак сега?“ – пита тя. Също така, тя подчертава, че всеки доброволец, гражданин или заинтересован човек е поканен лично да посети приюта, да види с очите си как се отглеждат животните и да се запознае с начина, по който се разходват дарените средства. „Нямам какво да крия“, казва тя. „Прозрачността за мен е изключително важна. Всеки може да види сам какво правим.“ Всичко, свързано с дейността ѝ, може да бъде проследено и чрез нейната фейсбук страница: 📌 https://www.facebook.com/profile.php?id=100064598773056 Етичната дилема Редакцията на Топ Преса изрично заявява, че не заема страна в този казус. Нашата роля не е да произнасяме присъди, а да дадем гласност на всички гледни точки – обективно, отговорно и с уважение към истината. Повече от всичко вярваме, че този случай е възможност. Възможност да се заговори открито за проблема с бездомните животни – не като за чужд, маргинален или временен, а като за общ, хроничен и системен. Истината е, че нито една котка или куче не е родено бездомно. Всички тези животни някога са били нечии. Изоставени, изхвърлени, пренебрегнати – те са следствие от човешки избор, а не природен каприз. Обвиненията към общината, към доброволци или към отделни граждани няма да решат проблема. Ще го решат единствено съвместни усилия – на институции, доброволци, ветеринари и всеки от нас, който вярва, че милосърдието и отговорността към животните не са лукс, а човешко задължение и лична отговорност.
Какво следва? Очакваме реакцията на компетентните органи – проверка, заключения, действия. Докато това се случи, призоваваме към сдържаност и диалог. Нека този случай не се превръща в битка между „страни“, а в повод за обединение около по-голямата кауза – изграждането на устойчива система за грижа за бездомните животни в нашия град. Може би е време не само да питаме „кой е виновен?“, а и „какво можем да направим – заедно?“ С уважение, редакцията на Топ Преса.
Be the first to leave a review.
