Фотоволтаици в Блатска: инвеститори с евтин достъп до стотици декари земя! Казусът стигна европрокуратурата!
-
- септември 3, 2025
Фирма „АН Солар“ ООД, собственост на Никола Воденичаров и Асен Хаджитодоров – президент на Българската федерация по канадска борба – е сред новите играчи на пазара на зелена енергия. Двамата инвеститори успяха да осигурят за компанията си без търг и конкурс стотици декари земеделска земя в землището на с. Блатска, община Хаджидимово. На тези терени трябва да бъде изградена фотоволтаична централа с мощност 50 МВт и трафопост.
В замяна на това право компанията ще плати общо 144 300 лв – 68 100 лв за 128 806 кв.м и 76 200 лв за около 103 дка. За мащабите на проекта и пазарните стойности в сектора това е минимална цена. За сравнение, в други региони подобни договори достигат няколкостотин хиляди лева. Разделянето на сделката в два отделни договора е станало по настояване на инвеститорите с аргумент „по-ефективно изграждане“. Практиката обаче поражда съмнения дали не се цели заобикаляне на контролните механизми и по-гъвкаво боравене с нормативните процедури.
Правната рамка като капан
Инвеститорите залагат на проект, който вече е под риск. Конституционният съд през 2025 г. отмени облекченията за изграждане на ВЕИ върху земеделски земи. Това решение прави подобни проекти уязвими – ако се окаже, че са стъпили на отменените текстове, те могат да бъдат блокирани в съда. В случая с „АН Солар“ централата е планирана именно върху земеделски земи и ливади.
Допълнителен риск идва от промените в Закона за опазване на земеделските земи, в сила от април 2024 г. Оттогава всяка промяна на предназначението за ВЕИ трябва да мине по нов, по-строг ред, включващ съгласуване с Министерството на земеделието. Ако подробният устройствен план на „АН Солар“ е изработен по стария ред, той може да бъде отменен като незаконосъобразен.
И накрая – финансовият въпрос. Експертните оценки, на които инвеститорите се позовават, изглеждат занижени. При такъв мащаб на проекта приходите на компанията от продажба на електроенергия могат да бъдат десетки милиони левове годишно, докато за земята е платена символична сума. Ако се докаже, че цената е под пазарната, инвеститорите рискуват договорите да бъдат атакувани като форма на скрита държавна помощ.
Публичен интерес срещу частен натиск
Воденичаров и Хаджитодоров не крият амбицията си да развиват енергиен бизнес. Проблемът е, че начинът, по който придобиват достъп до земята, поставя под съмнение прозрачността и равнопоставеността на инвеститорите в сектора. Липсата на търг изключва други компании от състезание за ресурс. Разделянето на договорите позволява по-лесен контрол върху процеса, но отваря врата за спекулации с мотивите.
Ако към това се добавят правните капани, които дебнат всеки проект върху земеделска земя, стратегията на инвеститорите изглежда рискова. При евентуално съдебно оспорване те могат да загубят години и вложени средства, а заедно с това да навлекат и разследване от европейските институции заради съмнения за нерегламентирана държавна помощ.
Какво следва
За момента топката е в ръцете на контролните органи – национални и европейски. Ако бъде започната проверка на експертните оценки, договорите и законността на ПУП, инвеститорите ще трябва да защитават сделка, която изглежда все по-уязвима. А обществото в Хаджидимово ще очаква отговор дали обществените ресурси не са били предоставени на символична цена в полза на частен бизнес
Към днешна дата информационна агенция „Топ Преса“ официално входира сигнал до редица национални и европейски институции. Адресати са: Комисия за защита на конкуренцията, Министерство на земеделието и храните, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Областна управа Благоевград, Сметна палата, Агенция за държавна финансова инспекция, Омбудсманът на Република България, както и Европейската комисия (ГД „Конкуренция“ и ГД „Земеделие“), и Европейската прокуратура (EPPO). Това действие поставя случая на радар не само в София, но и в Брюксел.
Юридическият аргумент
Сигналът е изграден върху три основни правни линии. Първо, че договорите са сключени без търг, в противоречие със закона за защита на конкуренцията и в условията на потенциална държавна помощ. Второ, че след измененията в Закона за опазване на земеделските земи и решението на Конституционния съд, проектът вече няма валидна правна опора. Трето, че експертните оценки са занижени и това може да представлява пряка щета за бюджета на община Хаджидимово.
Очакванията
Очакването е националните контролни органи да започнат проверки по законосъобразност и финансова целесъобразност, а европейските институции – да разгледат казуса като потенциална нерегламентирана държавна помощ и нарушение на общностните правила. За инвеститорите това означава години правна несигурност и риск от блокиране на проекта, докато за обществото – шанс най-после да се провери дали общинските ресурси не се превръщат в частна привилегия.
Be the first to leave a review.
