КМЕТ от Гърменско СЕ ИЗВАДИ ОТ ИГРАТА: „НЕ СЪМ ВОДОПРОВОДЧИК, ПЪДАР ИЛИ КОНТЕЙНЕР ЗА ЕМОЦИОНАЛЕН БОКЛУК!“
В Благоевградско кметовете вдигнаха бунт срещу вечно недоволните си избиратели. Омръзна им да са и полицаи, и пъдари, и психолози, и чистачи. Първи изригна кметът на гърменското село Горно Дряново – Ибрахим Пингов.
След като му дойде до гуша да слуша всеки ден „няма вода“, Пингов направи историческа крачка: публикува телефона на селския водопроводчик Шукри Садъков. „Вие му плащате заплатата, вие ще му звъните. Кметът не е водопроводчик, не е контейнер за емоционален отпадък“, отсече Пингов.
Оттук нататък жалбите за сухи чешми, аварии и течове – при Шукри. Ако той не реагира, тогава хората могат да търсят кмета. В противен случай – да си търси друга работа.
Пингов затвори телефона и за теми като неправоспособни шофьори, мотори без номера, тротинетки по главната улица и междусъседски свади. „Това си е работа на полицията, не моя“, обяви той.
„Ние кметовете сме наясно, че поемаме всичко, но когато има назначени хора – да си вършат работата. Аз няма да съм грешник за чужд мързел“, каза още Пингов.
В селото вече върви лафът: „Имаш проблем – звъни на Шукри, не на кмета“.
Коментарът обаче е друг: преди години Пингов тръгна с рогата напред, вярвайки че хората ще оценят труда му. Скачаше на всеки и за всичко, стига да ставаше дума за обществен интерес. Сега, години по-късно, видимо е превъртял играта и клапанът му е изпушил. Види се угодия няма – по 48 часа на денонощие да работи за хората, пак е все тая. Никой не признава. А самата птичка пролет никога няма да направи.
Ироничният финал е лесен: селяните пак ще звънят на кмета. Защото, както е казал народът, най-сладко се псува властта. А кой точно е отговорният – няма значение. Важното е „да си го изкараме на кмета“.
Be the first to leave a review.