ТОП ПРЕСА представя: Чешмата с 23 чучура в Родопите, която не спира да тече в памет за загинали войници
-
- август 28, 2025
В Родопите традицията повелява да сториш добро на странника – да нахраниш гладния и да напоиш жадния. Може би именно в това се крие тайната на родопската гостоприемност, с която се убеждава всеки, посетил тази красива планина. Гладен няма да те пуснат да си тръгнеш, а че жаден няма да останеш, е повече от сигурно.
Вода в Родопите – колкото си поискаш, а чешмите са безброй. Колко точно са? Един Господ знае.
Местните ги строят или за да оставят след себе си добро, или в памет на починал близък. Макар многобройни, трудно можеш да попаднеш на две еднакви – всяка чешма е уникална, с различна форма, цвят и детайл, изразяващи естетиката и сърцето на строителя. До почти всяка има пейки, беседки и барбекюта, за да може всеки, минаващ или специално дошъл, да отдъхне, да отпие от водата и да се помоли за този, който е сътворил чешмата.
В България няма никъде толкова чешми, колкото в Родопите. И това не е случайно. Българите мохамедани са съхранили този обичай, вдъхновен от религиозни вярвания и от желанието да се извърши добро дело, да се даде чиста вода на хората. Традицията намира корени в преданията на пророка Мохамед и текстове от Свещения Коран, които насърчават правенето на добри дела и гарантират награда дори след смъртта.
Сред мюсюлманите има твърдо убеждение, че след смъртта остават три неща – праведно поколение, научни книги и създаденото от човека – училища, мостове, чешми. Това носи награда и ще се вземе под внимание в „Съдния ден“.
Чешмите се строят не само за живите, но и в памет на починали близки. „Викали са ме да чета молитва за онези, в чиято памет е построена. Има специална молитва, в която се казва чешмата да се приеме за душата на починалия“, споделя местния имам на Девин.
Християни също участват в тази традиция – оставят водни източници като спомен за свои близки, с надписи, които пазят истории и сърца.
Сред многото чешми в Родопите, една особено впечатляваща заслужава специално внимание – чешмата по пътя за Девин, направила огромно впечатление на екипът на нашата медия Топ Преса.
Според местни жители, нейните 23 чучура са построени в памет на 23 войника, загинали в някоя от войните (никой не помни на коя точно). Старият вариант на чешмата е бил унищожен, когато пътят е трябвало да се разшири, но местните не са се отказали. След няколко години чешмата е възстановена и макар според тях да не е същата, водата от нейните 23 чучура тече и до днес – символ на паметта, на предаността и на непрекъснатия живот.
„При мюсюлманите, когато имаш намерение да построиш чешма, даваш обет пред Всевишния. Трябва да си сигурен, че ще можеш да го изпълниш, докато си жив“, споделят местните.
Младите не пропускат да направят своята чешма, а възрастните дават наставления и подкрепа. Така Родопите остават жадни само за красотата на природата и добротата на хората.
Безброй чешми радват очите и утоляват жаждата по горските пътища. Повечето са изработени по стария метод – дървен чучур във формата на улей, с дължина от метър до два, през който тече кристално чиста вода.
Вдигането на чешма наистина е добро дело. В Родопите жаден няма да останеш. „Животът е една изпита чаша, а чучурите вечно си текат“, гласи надпис на една от многото чешми, напомняйки, че доброто и водата никога не спират.
Be the first to leave a review.
