Последната прегръдка на планината: Историята на един изчезнал свят в Родопската махала Февзиолар
-
- август 14, 2025
Родопите – планината на Орфей, люлка на митове и легенди. Планина, чиято красота пленява с гъсти гори, кристално чисти води и безкрайни панорами. Но зад тази спираща дъха красота се крие и една все по-тъжна и болезнена тенденция – обезлюдяването на селата, превръщането им в призрачни свидетели на едно отминало време.
Махала Февзиолар към село Безводно е един от тези замръзнали във времето светове, където миналото все още шепне от всеки камък. На около 1000 метра надморска височина, сгушена в южното подножие на връх Чиляка, се намира тази малка общност, съставена от дузина каменни къщи. Някога те са били изпълнени с живот – с детски смях, дим от комините и гласовете на хората, които са се грижели за земята.
Днес къщите са изоставени, а техните прозорци, обърнати на изток, вече не гледат към изгрева на слънцето, а към един друг свят – този, в който вече няма кой да ги обитава. От тези пет все още цели, но непригодни за живеене домове се открива „прекрасна панорама“ – панорама не само към хоризонта, но и към паметта за това, което е било.
Пътят до Февзиолар е труден – започва като черен път от село Безводно и завършва като тясна, козя пътека. Това е път, който сякаш води не до място, а до спомен. А тези, които поемат по него без да познават тази отдалечена част от планината, рискуват да се изгубят – загубване не само в планината, но и в болката от видяното. Пътеката продължава към превала Ахрян бурун и другите махали – Мемишлер и Гоганлар, също част от Безводно. Всичко това е като лабиринт от изгубени съдби.
Тъжната история на Безводно
Самото име на селото – Безводно – сякаш носи иронична символика на съдбата си. Някога, през 1956 г., тук са живели близо 2000 души, а махалите са кипели от живот. Но времето е било безпощадно. Само за няколко десетилетия, до 2018 г., населението се е стопило до едва 56 души – един трагичен спад от над 97%. Това не са просто сухи числа, а разбити съдби, изгубени традиции и едно оглушително мълчание, което е заменило някогашния живот. Историята на Безводно е история на изчезването.
През 1986 г. към него е присъединено обезлюденото село Кадънка (Хасан кьой), което впоследствие е потънало под водите на язовир „Боровица“.
Едно село е изчезнало, погълнато от водата, а друго – Безводно – сякаш бавно изчезва, погълнато от забравата.
Шепотът на миналото
Февзиолар, Безводно, Кадънка… тези имена вече не са просто географски точки на картата, а символи на една необратима промяна. Те ни напомнят, че най-голямата красота на планината е нейният живот. А когато този живот си отиде, остава само шепотът на миналото, който ни напомня какво сме изгубили.
И единственият въпрос, който остава, е: Ще можем ли да спрем тази тъжна тенденция, преди всички Родопски села да се превърнат в призраци?
Be the first to leave a review.
