Специалист от БАН обяви: Очаквам да открием извънземни

През изминалата нощ бе най-силния звездопад от потока Персеиди. Мнозина очакваха пикът на най-впечатляваща гледка в това време на годината. Пълната Луна обаче попречи да се видят до 100 падащи звезди на час, както се очакваше. Тази година явлението започна от 17 юли и ще продължи до 24 август, пише Труд бг.

Според някои астрономи светлинното замърсяване ще позволи по-ясна гледка около 16 август. 

Във връзка с космическия феномен ръководителят на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН доц. д-р Кирил Стоянов разказа за важни предстоящи събития в астрономията.

– Доц. Стоянов, какво представляват Персеидите и какво ги прави специални сред метеорните дъждове?

– Персеидите са метеорен поток, който се наблюдава всяко лято когато частици с размерите на песъчинки или малки камъчета навлизат в земната атмосфера и изгарят, оставяйки ярки следи. Нарича се така, защото радиантът или точката от небето, от която изглежда че метеорите идват, се намира в съзвездието Персей.

Персеидите са един от най-ярките метеорни потоци с честота от над 60 метеора за час. Цветът на метеорите е много разнообразен – забелязват се метеори с цвят при изгарянето червен, жълт, виолетов, оранжев и синьо-зелен. Този цвят зависи от химическия състав на метеора.

Червеният цвят се приписва на високо съдържание на кислород и азот в частицата, която изгаря. Жълтият  означава съдържание на желязо, виолетовия – на калций, оранжевия – на натрий, а синьо- зеления – на магнезий.

– Какъв е произходът на Персеидите и откъде идват тези метеори?

– Песъчинките, които изгарят в земната атмосфера, са останали от комета, която се движи около Слънцето и Земята пресича нейната орбита. Тази комета се нарича „родителско тяло“. В случая на Персеидите, родителското тяло е кометата Суифт- Тътъл. Кометата е открита през 1862 г. от американските астрономи Луис Суифт и Хорас Парнел Тътъл. Затова тя носи името на откривателите си.

На всеки 133 години, Суифт-Тътъл минава близо до Слънцето при движението си по орбитата. Най- близкото разстояние до Слънцето, наречено перихелий, е малко под орбитата на Земята. А най-далечното, наречено афелий, е зад орбитата на Плутон. Последното преминаване през перихелий се случи през декември 1992 г., а следващото ще бъде през юли 2126 г.

– Защо можем да наблюдаваме Персеидите всяка година около средата на август?

– Всяка година около 12-13 август можем да наблюдаваме метеорния поток Персеиди. Това е така, защото орбитата на Земята е постоянна, а следата от частици, оставени от кометата Суифт-Тътъл, е стабилна. Така всяка година, по едно и също време, Земята прекосява следата и ние ставаме свидетели на небесното шоу на Персеидите.

– Каква е скоростта и траекторията на тези метеори, когато навлизат в земната атмосфера?

– Скоростта, с която Персеидите навлизат в земната атмосфера, е около 60 км/с. Това ги прави едни от най-бързите метеорни потоци, които може да наблюдаваме. Изгарянето на частиците започва на височина от около 100 км в земната атмосфера и завършва на около 80 км.

– Кои са най-добрите условия и места за наблюдение на Персеидите?

– При Персеидите, както и при всяко астрономическо събитие, най-доброто място за наблюдение е това, с минимално светлинно замърсяване. Светлинното замърсяване се причинява от изкуствена светлина – нощно осветление от градовете, улиците, сградите, автомобилите.

То скрива нощното небе и прави трудни за наблюдение звездите, планетите, метеорните потоци. Затова, за да се насладите на Персеидите, най-добре избягайте от светлините на града на място, което е далече от населените места – най-добре на място с голяма надморска височина.

– Как лунната светлина влияе върху видимостта на Персеидите?

– Лунната светлина пречи на видимостта на Персеидите. За съжаление, тази година максимума на потока се пада по време на почти пълно осветен лунен диск – около 85%. Затова ще могат да се наблюдават само най-ярките Персеиди. За сметка на това, през 2026 г. максимума на Персеидите ще се падне по време на новолуние и условията за наблюдение ще са по-добри.

– Какви са най-честите заблуди или митове, свързани с тях?

– Такива идват от полулярното наименование на метеорите – падащи звезди. Но размерите са несравними. Докато Персеидите за частици с размерите на песъчинка, които изгарят в земната атмосфера, звездите имат размери, които достигат десетки пъти радиуса на Слънцето, които е около 696 000 км. Така че Персеидите и другите метеорни потоци нямат нищо общо със звездите.

Често хората се страхуват, че някой метеор може да ги удари или да удари къщата им. Вероятността това да стане е минимална. За да се превърне един метеор в метеорит, т.е. да не изгори в атмосферата, а да достигне повърхността, размера му трябва да е от няколко десетки метра до няколко километра.

Всъщност, метеоритите не произлизат от метеорните потоци като Персеидите, защото частиците, оставени от кометите за много крехки. В повечето случаи, метеоритите за остатъци от сблъсъци между астероиди в астероидния пояс. През вековете, астрономите са доказали, че звездното небе не е свързано със суеверия и мистицизъм, а прозорец към красиви явления като метеорните потоци.

– Какви са най-зрелищните събития в астрономията през тази година?

– До края на годината в България ще станем свидетели на едно пълно Лунно затъмнение на 7 септември и едно частично Слънчево затъмнение на 21 септември. Ще могат да бъдат наблюдавани от още няколко метеорни потока – Ориониди (между 2 октомври и 7 ноември) и Геминиди (от 4 до 17 декември). На 12 август догодина пък ще можем да станем свидетели на пълно Слънчево затъмнение от територията на Испания.

– Какво са планетарните съединения и има ли такива, които можем да наблюдаваме скоро?

– Планетарните съединения представляват видимо сближаване на две планети на небето. Най-впечатляващото такова за тази година се случи сутринта на 12 август между Венера и Юпитер. До края на годината, ще могат да се наблюдават съединения на Марс и Меркурий (на 12 ноември) и Меркурий и Венера (на 25 ноември).

– Какво може да кажете за полярните сияния – възможно ли е да ги наблюдаваме от България?

– Полярните сияния се причиняват от взаимодействието на заредените частици в слънчевия вятър с магнитното поле на Земята. Частиците навлизат във високите слоеве на земната атмосфера и възбуждат атомите и молекулите в атмосферата. Възможно е да се наблюдават и в България, но само при големи слънчеви изригвания. С последните години това се случи няколко пъти.

– Каква е ролята на България в съвременните астрономически изследвания и космически програми?

– България може да се гордее с ролята си в съвременните астрономически изследвания. НАО Рожен продължава да е една от най-големите астрономически обсерватории на територията на Европа. Закупуването на нова наблюдателна техника и модернизирането на вече съществуващата е гаранция, че астрономите в България ще бъдат конкурентни на астрономите по света.

Участието на български астрономи в международни кампании за наблюдения на интересни астрофизични обекти показва, че ние сме търсен партньор за изследвания и е доказателство за надеждността на телескопите в НАО Рожен.

– Какво е бъдещето на българската космическа наука и изследвания?
– То е свързано пряко с финансирането на научните изследвания в България. В последните години, с финансиране по Националната пътна карта за научна инфраструктура беше закупен нов роботизиран телескоп в НАО Рожен.

Предстои пускането в експлоатация и на радиотелескоп, част от консорциума LOFAR. Тези и други придобивки са гаранция, че в близко бъдеще в България ще се продължи да се прави наука на световно ниво в областта на астрофизиката.

– Какво е космическият боклук и колко опасен е той за Земята и сателитите?

– Космическият боклук са изкуствено създадени предмети, които обикалят в орбита около Земята, но вече нямат полезна функция. В повечето случаи това са излезли от употреба спътници и части от ракети. Има и по-малки предмети като инструменти, изпуснати от астронавти при работа по космическата станция или сателити.

Космическият боклук може да бъде много опасен, тъй като отломките се движат с големи скорости и могат да увредят или дори унищожават сателити или космически станции. За хората, тези отломки могат да са опасни само ако навлязат в атмосферата и не изгорят с нея. Тогава те могат за ударят повърхността на Земята.

– Наскоро имаше случай с падане на космически отпадък край Якоруда. Колко сме застрашени от подобни инциденти?

– Обикновено отломки с по-малки размери изгарят в атмосферата. Проблем могат да причинят по-големи части. Затова и излезли от употреба сателити се свалят контролирано, за да паднат в Тихия океан, и да не доведат до материални щети или човешки жертви.

– Какво се прави на международно ниво за контрол и почистване на космическия боклук?

– В последните години се обръща все по-голямо внимание на космическия боклук. Той става все повече и това пречи на сателитите и космическите станции в орбита.

В момента има проекти за почистване на боклука със специализирани сателити. По-големите части се следят и тяхното положение в орбита се знае, така че да не ударят и нанесат щети на други сателити. Все пак, по-малките предмети, като изпуснати от астронавти, не могат да се забележат и тяхното движение около Земята не може да се следи.

– Може ли човек с любителски телескоп да направи значими астрономически наблюдения или открития?

– Разбира се, всеки един телескоп са „чифт очи“, насочени към небето. Ако любителят, който ползва телескопа, знае къде да го насочи и има идея какво иска да наблюдава, това потенциално може да превърне в откритие.

В повечето случаи, задачата се поставя от професионален астроном и любителите от цял свят се включват в наблюдението на дадения обект. Така се получава една колаборация между професионалните астрономи и любителите, която може да даде добър научен резултат.

– Какви са ограниченията и възможностите на аматьорската астрономия?

– Ограниченията са свързани предимно с качеството на техниката. Въпреки, че все повече любители закупуват модерна техника, тя все още не може да сравнява с модерните професионални телескопи, струващи милиони.

– Има ли примери за важни открития, направени от любители?

– В последните години, любителите астрономи откриват предимно избухвания на нови и свръхнови звезди, а с по-малък успех и малки тела в Слънчевата система като астероиди и комети. Причината за това е, че те разполагат с наблюдателно време и телескоп само за себе си.

Наблюдателното време на големите професионални обсерватории, както на Земята, така и в орбита, е скъпо и винаги има конкуренция за него.

Ако един един астроном кандидатства за наблюдателно време на 10-метров телескоп, за да търси избухване на свръхнова, той никога няма да го получи, тъй като това е задача, която не гарантира успех. Тук се включват любителите, които разполагат с време и телескопи, така че могат да прекарат колкото време е необходимо, за своето откритие.

– Как технологиите променят начина, по който изследваме космоса?

– Технологиите имат огромен принос за развитието на астрономията. Само преди няколко века – през 1610 г., Галилео Галилей наблюдава с ръчно изработения си телескоп Юпитер и открива 4 спътника на планетата – Йо, Европа, Ганимед и Калисто.

Години по-късно, благодарение на развитието на науката, няколко мисии вече са прелетели и картографирали тези спътници. А в момента има и планирани мисии, които да търсят знаци за потенциален живот на тези спътници.

Благодарение на развитието на науката, в момента астрономите ползваме гигантски телескопи и получаваме цифрови изображение с голяма разделителна способност на астрофизични обекти. Компютърните симулации ни позволяват да пресъздадем формирането на звезда или цяла галактика, а защо не и на Вселената.

Използват се машинно обучение и изкуствен интелект при търсенето на аномалии в огромни бази данни с цел да се открият нови извънслънчеви планети, на които потенциално може да има живот.

– Как виждате развитието на космическите изследвания през следващите 10–20 години?

– Пускането в експлоатация на нови телескопи като телескопа „Вера Рубин“ или ELT ще дадат нов тласък на астрономическите изследвания. Очакванията са, че тези телескопи ще разкрият тайните на тъмната материя, формирането на първите галактики и звезди, дори и потенциална планета – близнак на нашата Земя. А защо не дори и живот на друга планета?

В следващите десетилетия се предвиждат и много интересни междупланетни мисии като Dragonfly до спътника Титан, Ramses до астероида Апофис, Enceladus Orbilander до Енцелад и много други. Всички тези мисии ще имат за цел търсене на признаци на живот в Слънчевата система и разкриване на тайните на формирането на планетите и техните спътници.

– Какво бихте искали хората да знаят за Вселената, което често остава непознато?

– Много хора не могат да си представят колко голяма е Вселената. Радиусът на наблюдаемата Вселена е 46 милиарда светлинни години. Светлината от най- далечния обект, който можем да видим с телескоп, е пътувала 14 милиарда години. Звездите във Вселената са 200000000000000000000000. А само 5% от тази Вселена е съставена от барионна материя и може да се наблюдава.

Друго нещо, което малко хора знаят, е че хората и всичко на Земята, сме изградени от звезден материал. Калцият в костите ни, желязото в кръвта ни, въглерода, който изгражда клетките ни – всички те са синтезирани в недрата на звездите.

Кой е доц. д-р Кирил Стоянов?

Доц. д-р Кирил Стоянов е астрофизик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН. Завършва висшето си образование в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация през 2011 г. на тема „Приливни взаимодействия в рентгенови двойни и симбиотични звезди“. От 2015 г. е доцент в ИА с НАО.

Областите му на интерес са спектрални изследвания на взаимодействащи двойни звезди – рентгенови двойни, симбиотични и катаклизмични променливи звезди. Член на Международния астрономически съюз и Европейското астрономическо дружество. Автор е на над 100 научни публикации.