Уикенд: БРАТЯ ГАЛЕВИ ГОТОВИ ДА СЕ ПРЕДАДАТ

Легендарните дупнишки мафиоти Ангел Христов и Пламен Галев – Братя галеви, водят деликатни преговори с лица, свързани с българската прокуратура да се завърнат в България. Разговорите започнали в началото на новата година и продължават и до днес. Те са абсолютно конфиденциални и нямало да бъдат потвърдени от нито една от двете страни.

В преговорите от страна на държавното обвинение се използвал известен адвокат, който преди години е бил прокурор. Юристът формално не е обвързан по никакъв начин и с мафиотите. Само през миналия месец той пътувал три пъти в Дубай, където се укриват дупнишките главорези.

Основното желание на Галеви било, ако се завърнат в родината и влязат в затвора, да лежат само за престъпленията, за които бяха осъдени и да получат гаранции, че няма да им бъдат повдигани нови обвинения.

На 3 май 2012 г. Вър­ховният касационен съд (ВКС) им лепна петгодиш­ни присъди за участие в организираната престъпна група за рекет и изнудване.

Престъплението на Галев и Христов бе, че са принудили Пламен Миланов от Дупница да им прехвърли 50% от таксиметровата си фирма „Сити транс” ООД, както и всеки месец да им предава половината от оборота си. ВКС прие, че по този начин гангстерите са ощетили Миланов c над 82 000 лева. Двамата бяха получили от предишна­та съдебна инстанция Софийски апелативен съд съответно седем и пет години затвор с мотива, че бандата им била въоръжена.

Върховният касацио­нен съд обаче намали наказанието на Галев, защото не прие, че е бил лидер на въоръжена престъпна група, за което се полагат повече години зад решетките. При мо­тивите на присъдата си Софийския апелативен съд смяташе, че след като двама от групата на Галеви – Владимир Ангелов – Стъклето и Апостол Чакалов -Тоци, са имали разрешителни за носене на оръжие, то цялата група може да се счита за „въоръжена”. Хубаво, но пък висшите магистрати контрираха, че това, че някой има разрешително за оръжие, нищо не означава. Трябвало в момента, в който се извършва прес­тъплението да е насочил дулото към жертвата. А нямало доказателства, че Галеви или хората им са го правили.

Мафиотите трябваше да излежат присъдата си при общ режим в затвор­ническото общежитие в село Самораново, както и да заплатят глоби по 100 000 лева, и да се разделят с една трета от имуществото си.

Вместо това Ангел Христов и Пламен Галев офейкаха от България и се издирват и до днес от Интерпол.

Всъщност двамата бивши командоси са предприели този ход, не толкова от страх, че 5 години ще са като на курорт в общежитието в Самораново, а защото са получили изпреварваща информация от свои хора в службите, че срещу тях ще има ново разследване и обвинение, по което ги грози доживотен затвор.

Става въпрос за наркотрафик, убийства и отвличания.

По това време в средата на 2012 г. тогавашната служба ГДБОП се беше заела сериозно със задачата да намери друг ВИП беглец – Йосиф Йосифов – Йоско Костинбродски. В този момент Йоско се криеше в съседна Гърция, антимафиотите прекрасно знаели това, тъй като следили адвоката, жена му и майка му, които всеки месец му ходили на гости. Служ­бите подготвяли почвата Йоско да бъде арестуван и след това обвинен за поредица от разстрели. А като поръчители на по-голямата част от тях е трябвало да бъдат посочени Братя Галеви. Имало дори таен свидетел от обкръжението на братята, който се съгласил да разкрие бруталните им престъпления.

Условието му обаче е било, че ще проговори само и единствено, ако Геле, Пламен и бандата му са в пандиза. Сце­нарият се развил по план, но само в първата му част. В началото на 2013 г. гръцките служби арестуват Йоско в Солун и експресно го екстрадират в България. Тук той е обвинен за убийството на Филип Найденов – Фатик, отвличането на сина на Венци Стефанов – Димитър, и опита за убийство на ромския бос   Киро   Японеца. Когато   се    случва това, Галеви вече са в Дубай, а свидетелят, който  е  бил   готов да проговори срещу тях, безвъзвратно се е отказал от това си намерение,   виждайки, че Галеви не само не са в затвора, а и няма  никакъв шанс скоро това да стане.

Освен за Фатик, Димитър Стоянов и Японеца, свидетелят бил готов да разкаже подробности за още едно убийство и ролята на дупнишките мафиоти в него. Става въпрос за изчезването на Кирил Цветанов – Буята. Той изчезна безследно от къщата си в столичния квартал „Драгалевци“ на 6 май 2006 г, след като получил телефонно обаждане.

Явно човекът, който му се е обадил, му е бил близък, защото Буята излязъл по домашни дрехи без мобилен телефон, документи и охрана. Отвън го чакала кола, в която били хората на Йоскo.

Буята бе известен в ъндърграунд средите като Кирчо Малкия или Киро Брежанеца. По това време гравитираше около мафиотската ор­ганизация СИК. Издига се ударно в нея и дори става близък и доверен човек на Поли Пантев. В престъпния свят се говори, че точно Буята помага да бъдат откраднати прословутите 600 кг кокаин, които Пантев след това успява да пласира. След убийството на Пантев на остров Аруба Киро Буята инвестирал своя дял от продажбата на дрога в собствен перспективен бизнес. Има оперативни данни, които сочат, че Буята активно се е намесил и в производството на амфетамини. Което е било и последната му най-фатална грешка.

Публична тайна е, че синтетичната дрога бе запазена територия на дупнишките мафиоти Пламен Галев и Ангел Христов. За разчистване на сметки с конкуренти Геле и Пламен са използ­вали бандата на Йоско Костинбродски. Именно на него Галеви дали и поръчката с решаването на проблема, наречен Киро Буята. Трупът на Цветанов не е намерен и до днес.

Според информация, прокуратурата е склонна да приеме искането на Галеви да се върнат в България и тихо и кротко да си излежат символич­ните присъди за рекет, без да бъдат закачани за друго.

Особено след последния доклад на Европей­ската комисия, в който беше ясно казано, че държавата ни по никакъв начин не гарантира, че осъдени на лишаване на свобода реално влизат в затворите.