Повече от десет години след бурните протести на жителите на Гърмен и символичното събаряне на няколко незаконни постройки в квартал „Кремиковци“, проблемът остава нерешен

Кметове си отиват, къщите остават: Гърмен 10 години по-късно! Корупция и бездействие: Как кметовете Башев, Капитанова и ДНСК циментираха още повече беззаконието в „Кремиковци

Помните ли, как Гърмен се превърна в символ на провала на държавата?

Повече от десет години след бурните протести на жителите на Гърмен и символичното събаряне на няколко незаконни постройки в квартал „Кремиковци“, проблемът остава нерешен. Заповеди за премахване, издадени още преди 13 години, продължават да събират прах в регистрите на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), без да бъдат изпълнени. Този казус се е превърнал в ярък пример за институционална немощ, липса на политическа воля и откровено бездействие, за което отговорност носят както местните власти, така и държавните институции. ​

Хроника на един провален закон ​

Историята на незаконните постройки в Гърмен започва много преди 2015 г. Тя е пряко свързана с дългогодишното управление на бившия кмет Ахмед Башев, който ръководи общината цели 14 години. През този период, както твърдят местните жители, е било допуснато безконтролното изграждане на десетки, а вероятно и стотици незаконни къщи и бараки в ромския квартал „Кремиковци“ в землището на село Марчево. ​

През 2012 г. служители на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ в Благоевград съставят 134 констативни акта за незаконно строителство. В резултат на това са издадени 124 заповеди за премахване на незаконни строежи, които впоследствие влизат в сила. По 10 от актовете производството е прекратено. Независимо от влезлите в сила съдебни решения, през 2013 г. изпълнението на заповедите е временно спряно на основание чл. 277 от АПК – до „решаване на жилищния проблем на засегнатото население“.

На мястото на Ахмед Башев през 2013 г. застава Минка Капитанова. Две години по-късно, през 2015 г., напрежението ескалира.

Протести на жителите срещу зачестилите кражби и беззаконието принуждават властите да действат. На 29 юни 2015 г. са съборени първите четири къщи в ромската махала, давайки надежда, че законът най-сетне ще бъде приложен. Но надеждата бързо угасва. ​

Кметове си отиват, къщите остават ​

Минка Капитанова, която в началото на мандата си е под натиска на общественото ромско недоволство, в крайна сметка се оказва в центъра на бездействието. Едва две седмици след началото на събарянето, на 11 юли 2015 г., от Министерството на регионалното развитие и благоустройството излиза съобщение, което временно отлага премахването на останалите постройки. Като причина се посочва „неофициално получено писмо“ от Европейския съд по правата на човека в Страсбург и намесата на неправителствени организации, сред които и Хелзинкският комитет. ​

Въпреки че МРРБ изрично подчертава, че в писмото на ЕСПЧ „няма разпореждане към българската държава да не се събарят незаконно изградените постройки“, изпълнението на заповедите е спряно.

Този акт може да бъде разглеждан като стратегическо отстъпление от страна на държавата, която се уплаши от натиска и се скри зад международни институции, вместо да приложи собствените си закони. ​“

В процедура по избор на изпълнител“ – безкрайна история

​Най-ясното доказателство за провала на държавната администрация е текущото състояние на казуса в Публичния регистър на ДНСК. Дори и към днешна дата, повече от десет години след издаването им, голяма част от заповедите за премахване, като например ДК-02-ЮЗР-133/20.04.2011, ДК-02-ЮЗР-124/19.04.2011 и ДК-02-ЮЗР-89/22.03.2011, са замръзнали на етап „В процедура по избор на изпълнител на премахването“. Само за няколко от тях е отбелязано, че вече са премахнати, но това са именно тези, които бяха съборени през 2015 г. ​

Изключително показателен е и случаят със заповед ДК-02-ЮЗР-140/20.04.2011, където в графата „Действие“ е записано, че „незаконният строеж е достроен, не съответства на предмета на заповедта за премахване, поради което няма правно основание за действия по изпълнение от ДНСК“. Това на практика означава, че докато институциите са бездействали, строежите са били достроявани, което допълнително усложнява правния казус. ​

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Заключение ​

ДА! Случаят „Гърмен“ е горчив урок за върховенството на закона в България. И ДА! Той разкрива един порочен кръг от бездействие – започнал с дългогодишната толерантност на бившия кмет Ахмед Башев към беззаконието, продължил с нерешителността на Минка Капитанова и завършил с трайното блокиране на процедурите от държавната администрация. ​

В крайна сметка, жителите на Гърмен, които през 2015 г. се надяваха на справедливост, остават излъгани. Законът е на тяхна страна, но той остава неизпълнен, а отговорните институции се прехвърлят отговорността. Докога ще продължава тази пародия на правова държава и кога най-после правилата ще важат за всички, без значение от етнос и положение? Отговорът? Докато има будали, ще има и тарикати!

Повече за постойките, може да видите тук: https://dnsk.bg/registri/publichen-registar-na-vlezlite-v-sila-zapovedi-za-premahvane-na-nezakonni-stroezhi/

 

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search