Момиче от Благоевград в беда: Топ Преса, помогнете ми – заплашват ме, че ще ме направят проститутка

В редакцията на Топ Преса позвъни разтревожено момиче,което се разплака на телефона. Каза, че се страхува за живота си… след което връзката прекъсна. След няколко минути тя отново позвъни и поиска среща с екипа на Топ Преса. Даде ни своя адрес и се разбрахме, че ще се видим след един час. Веднага тръгнахме към мястото, което се намира на 6,5 км от Благоевград. Няма да споменаваме името й, защото не искаме да й навличаме още неприятности. Съдбата е била неблагосклонна към нашата читателка и я оставя без родители в ранна детска възраст. А нейното неблагоразумие повлияно от лоши компании, я кара да прекъсне училище в седми клас. Няма завършено основно образование, което е пречка да успее да си намери стабилна и добре платена работа. Била е в домове за сираци и кризисни центрове. Била е лъгана и бита от мъжете с които е живяла. Била е отвличана и държана в плен. Крали са от парите й и са се възползвали от нея заради това, че няма строг баща, който да тропне по масата и да каже: Стига…!
Звучи, като сценарии за филм с драматичен сюжет, но не е… Това е реалността и става все по-жестока, а институциите все така слепи за хора, като нашата читателка. Тя няма доверие на институциите и на полицията и за това потърси Топ Преса, защото ние не сме просто вестник, които купувате от будката, прочиташ и захвърляш… ние сме медията, която променя съдби. Но тук не е мястото да се хвалим. Идеята е да помогнем на нея. Възбудихме ли вече интереса ви защо ли ни е потърсила? Няма да ви държим дълго в напрежение, ще ви кажем…тя иска обществото и институциите да знаят за проблема й. И Споделя пред нас, че ако няколко дни не я видят съседите й да проверят дали не е убита в къщата. Страхува се за живота си, защото бившето й гадже я е накарал да подпише документи с които тя взима 10 хиляди лева от съседка, като капаро за продажбата на нейната къщата, единствения спомен от родителите й… Къщата била спазарена за 30 хиляди лева, но до продажбата така и не си стигнало. От взетите 10 хиляди, тя твърди, че си е купила само един молив за очи. Пила няколко кафета и ползвала няколко таксита от селото до Благоевград. Останалата сума била изхарчена от приятелят й Тони. Наскоро излезлият от затвора син на съседката си поискал десетте хиляди… Тя обаче няма пари дори и за хляб, в къщата й няма нито ток, нито вода. Тя е буквално на ръба на оцеляването. Пред екипа ни тя каза: “Все още съм жива, защото не знам как да умра…” Отправени са й заплахи, че ако не започне да връща парите, ще я принудят да проституира…

Ето какво каза тя пред екипа на Топ Преса:

Нека започнем с това защо си учила само до седми клас?
– Спрях да уча, защото родителите ми починаха. Аз останах сама и просто нямах желание да уча. Тогава живеех с Антон, който ме тормозеше и биеше и за това просто не учех.

Ти потърси ли помощ, сподели ли някого, че той те тормози?
– Беше ме страх да потърся помощ, защото той ме заплашваше, че ще ме убие ако се оплача някъде. За това не съм търсила помощ от никой. Но след известно време, не можех повече да търпя и потърсих помощ от полицията. Свързах се с познат следовател от полицията и си пуснах жалба. След това бях настанена в кризисен център в Пазарджик.

Колко време беше там?
– Четири месеца.

Да стигнем до времето и мястото, когато са те накарали да подпишеш документа, че взимаш капаро за продажбата на своята къща?
– Тогавашния ми приятел Антон, същия този които ме тормозеше беше говорил с една съседка. Тя се интересуваше от моя имот и се бяха договорили, тя да даде 10 хиляди, като капаро и по-късно още 20 хиляди. Аз не исках да продавам, защото тази къща е единственото нещо което ми остана от родителите. Той дори не ме беше попитал дали искам да я продавам… Антон ме излъга, че с парите от къщата ще си купим апартамент и ще живеем заедно. Аз не исках и отказах, но той ме заплашваше… Знаех, че ако не подпиша пак ще ям бой и за това се и разписах. Принудиха ме…

Парите в брой ли ти бяха дадени?
– Парите ги даваха постепенно, в рамките на един месец. От тези пари, аз не съм похарчила нищо… Единственото нещо, което си купих беше един черен молив за очи, няколко кафета и таксита… всички пари изхарчи Антон по машинките в казиното…

Защо, чак сега си искат парите?
– Защото аз не бях тука, бях по домове и кризисни центрове… В момента в който разбраха, че съм се върнала веднага започнаха да ме търсят.

Тогава ли започнаха заплахите ?
– Да, спряха пред къщата и ме питаха кога ще върна тези 10 хиляди лева. Аз им казах, че нямам никакви пари и че няма как да ги върна. Казах им да си ги търсят от Антон, защото той си ги е изхарчил… Те казаха: “Няма значение кой ги е харчил… Нали знаеш какво ще се случи с теб, ако не започнеш да връщаш парите?”… По късно се видяхме пак и тогава ми казаха, че имат хора извън България и ще ме пратят при тях да работя, като проститутка докато не им се издължа. Човека, който ми каза тези неща доскоро е бил в затвора и явно сега няма пари и аз съм му най-лесната плячка…

Как виждаш решение на този проблем?
– Не съм сигурна дали този проблем може да бъде решен… Аз съм готова да им продам къщата, но всичко да бъде законно с договори, адвокати и да не ме тормозят повече. Другия вариант е да продам на друг къщата и да им дам 5 хиляди, защото аз не съм харчила от техните пари… другите да си ги търсят от Антон…

Къде е този Антон?
– В затвора, те за това тормозят мен.

За какво е в затвора?
– Той се занимаваше с нередни неща, кражби, измами…

Искаш ли да си намериш работа, поне да можеш да си пуснеш тока и водата в къщата?
– Да, искам. Въпреки, че никого нищо не съм работила, а и кой ще ми вземе само със седми клас?

(Прекъсвам интервюто и се обаждам на мой приятел, собственик на голяма фирма в Благоевград. Разказвам му на бързо за проблема на моята събеседничка и му споделям, че тя няма завършено основно образование, което е нейното голямо притеснение. Моля го, ако е възможно да я вземе на работа. Той се съгласява да й даде работа, като си уговаряме среща в която да се запознаят и тя да види за каква работа става дума. Тук сега ми се иска, отново да подчертая за разликата, между Топ Преса и останалите медии, но няма да го направя 🙂

Е, честито вече имаш работа 🙂
– Не мога да повярвам… Много благодаря… Не знам дали ще се справя, но обещавам, че ще положа всичките си усилия да не ви злепоставя.

Ти готова ли си да съобщиш имената на хората, които те заплашват и да пуснеш жалба в полицията?
– Да, защото ако не го направя знам, че ще стане по- лошо. Така поне хората ще знаят, че ако не ме видят известно време, нещо лошо се е случило с мен…

Страхуваш ли се за живота си?
– Да… Пребивали са ме много пъти, могат да ме убият или наистина да ме пратят някъде проститутка…

Искаш ли да кажеш нещо на хората, които са насилвани и тормозени като теб?
– Искам да им кажа да не мълчат, да се борят и да пускат жалби навреме 🙁

По време на интервюто тя трепереше не само от студ, но и от страх и срам… Тя е наясно, че след като това интервю попадне на страниците на най-четения вестник в югозапада няма как да не стигне и до ръцете на хората, които я заплашват… за да докажем, че не сме медия търсеща само сензацията в трагедията й обещаваме, че няма да публикуваме материала докато не й осигурим защита от мераклиите, които искат да й станат сводници. В нейно присъствие се свързваме със Силвия Димитрова, председател на сдружение „Знание, успех, промяна“ с която уговаряме среща.

Три дни по-късно

Отиваме в офиса на Сдружение „Знание, успех, промяна – клон Благоевград” Посреща ни усмихнатата Десислава Мицева и ни сгрява с топъл чай. Налага се да изчакаме г-жа Димитрова, която има уговорена и друга среща. Не след дълго влизаме в приемната, запознавам ги и нашата читателка споделя за проблемите си. От разговора разбираме и други факти, които преди тя не беше споделила. Това, че се е била качила на покрива на блока и искала да сложи край на живота си. Разплака се, като каза че и липсват родителите и че майка й е била инвалид… Разговора ни продължи повече от два часа… Г-жа Димитрова сподели два варианта с които можем да помогнем на момичето. Аз няма да споделям с вас тези варианти, защото казаното при психолога си остава там…

Тази тема остава отворена има какво още да се разказва и ние ще го направим. Длъжни сме да помогнем на това самотно момиче в беда. Щом тя е преценила, че има повече доверие на Топ Преса от колкото на институциите и полицията… А бях чувал някъде израза “Еее, ако чакаме медиите да ни оправят проблемите…” Е ние го правим, ние не сме една от медиите ние сме Топ Преса. За това и задържахме материала до като не подсигурим безопасността на нашата читателка.

Още горещи теми – в печатното издание на Топ Преса!