Гнайс, власт и зависимости: анатомия на един местен феодализъм в Гърмен!

В малката, но стратегическа община Гърмен, в полите на Родопите, местната политика изглежда като пряк продукт на икономически интереси, прикрит клиентелизъм и крехко балансирана власт между икономически апетити и етническа лоялност.

Името, което стои в епицентъра на това уравнение, е Владислав Гълъбов Качериев — общински съветник от години, парадиращ със своята близост с кръговете около Ахмед Вранчев и лоялност към „линията на Доган“, но яростен противник на политиките, олицетворявани от Делян Пеевски. В публичното пространство Качериев се изявява като локален патрон на ДПС, но в сянка — като „дерибей на Доган“, който управлява бизнеси с пряк интерес от решенията на местната власт, в която самият той има глас.

Икономическата база на Качериев е изградена върху експлоатацията на природен ресурс, който не е негов личен капитал, а обществен — гнайсови залежи в местността „Раденка“ край село Крушево. Като управител и съдружник във фирма „ДЕС–М“ ООД, Качериев държи ключовия лост върху 35-годишна концесия за добив на облицовъчни камъни. Договорът, подписан с Министерството на икономиката и енергетиката, обещава инвестиции от 276 000 лв, но в замяна предоставя стотици декари природна площ за десетилетия. Спътникови изображения и публични карти показват, че добивът вече е навлязъл в зони, граничещи с горски масиви и водоеми — част от тях извън описаните в концесионната скица, с което възниква обосновано съмнение за превишаване на разрешения добивен фронт. Терени от съседни горски участъци изглеждат разчистени, без ясни рекултивирани зони, а близостта до водоемите поставя въпроси за екологични рискове и потенциално незаконно въздействие върху повърхностните и подпочвените води. Според законодателството — Закона за подземните богатства, Закона за концесиите и ЗООС — подобна дейност следва да бъде придружена от оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), каквато липсва в публичните регистри.

В същото време, Качериев не просто добива камък — той влияе върху политическите процеси, които определят съдбата на собствените му икономически интереси. Като дългогодишен общински съветник, той е част от комисията по териториално устройство, земеделие и околна среда — орган, който има право да разглежда и одобрява устройствени планове, свързани и с концесионни територии. С други думи, Качериев сам гласува решения, които имат пряко отражение върху бизнес дейността на фирмите, в които той има участие. Това е класически случай на конфликт на интереси, какъвто се дефинира в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), и в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Законите са ясни: общински съветник няма право да управлява фирма, която има договор с общината, още по-малко да гласува по въпроси, засягащи този договор. А тук не става дума просто за договор – става дума за мащабна концесия в същата община, в която той упражнява власт.

Отделно, Качериев не е обикновен търговец. Освен концесионния добив, той държи и две хранителни магазини в Гърмен, а от 2021 г. оперира и чрез фирмата „Ф – КАЧЕРИЕВ“ ЕООД, която има сходен предмет на дейност с „ДЕС–М“. И двете фирми са активни, със заявени приходи и публични регистрации, но без ясно разграничение между частния интерес и публичната функция на собственика им. Ако се установи, че някоя от тези фирми е печелила поръчки, ползвала общинска инфраструктура или имала данъчни облекчения в рамките на община Гърмен, то мандатът на Владислав Качериев подлежи на незабавно прекратяване по смисъла на чл. 30 от ЗМСМА. Дори и да не се докаже директен договор с общината, самото упражняване на власт по начин, който пряко облагодетелства частен бизнес, е основание за намеса на КПКОНПИ и прокуратурата.

На сателитното изображение от кадастъра ясно се вижда активната кариера за добив на гнайс, управлявана от фирма „ДЕС–М“ ООД, с очертани граници на концесионната площ (в червено), които вероятно са надхвърлени от реално експлоатираните участъци, включващи и терени в близост до водоеми и горски масиви – факт, който повдига съмнения за нарушение на концесионните условия и на екологичното законодателство.

Парадоксално е, че през последните месеци, докато кръговете на ДПС в национален мащаб се консолидарат около фигурата на Делян Пеевски, Качериев открито защитава стария „доганистки“ модел. Според негови съратници, той „воювал отвътре“, поддържайки Ахмед Вранчев и саботирайки линии на обновление в партията. Това позиционира Качериев не просто като местен бизнесмен с политическа власт, а като локален властелин в сянка, който използва политическото си покровителство от кръга на Доган, за да бетонира собствените си икономически интереси в едно от най-бедните населени места в България.

Гърмен не е просто сцена на дребни местни интриги. Тя е пример как една кариера — в буквалния и преносен смисъл — може да бъде изградена върху обществен ресурс, политическа безконтролност и юридическа слепота. А докато институциите мълчат, „дерибеят на Доган“ продължава да реже скали и да реди изборни листи.

Докато публичната реторика на ДПС в последната година се върти около прозрачност, реформи и дистанциране от старите зависимости, в сянката на партията продължават да виреят фигури от онази школа на задкулисно влияние, в която икономиката и политиката са неразривно преплетени. Един такъв локален играч е Владислав Гълъбов Качериев – дългогодишен общински съветник в община Гърмен, парадиращ с близостта си до кръговете около Ахмед Вранчев и с вярност към Ахмед Доган, но яростен противник на новата линия, олицетворявана от Делян Пеевски. В публичното пространство Качериев се позиционира като радетел за „чистото ДПС“, но реалността сочи, че той е типичният представител на модела „общински бизнесмен със собствена кариера“, който едновременно гласува решения в местната власт и реализира печалби от природни ресурси, собственост на всички граждани.

Кариерният възход на Качериев не е свързан с идеи или политики, а с гнайс. Точният вид скално-облицовъчен материал, който се добива в местността „Раденка“ край село Крушево, под пряката концесия на фирма „ДЕС–М“ ООД – дружество, в което Качериев е съдружник и управител. През 2012 г. Министерството на икономиката му предоставя 35-годишна концесия срещу ангажимент за инвестиции от 276 000 лв. На пръв поглед – легитимен договор. Но под повърхността се крият редица нарушения и конфликтни зависимости, които поставят под съмнение не просто почтеността на концесията, а и легитимността на цялата политическа дейност на Качериев.

Като действащ общински съветник, той е член на комисията по териториално устройство и околна среда в ОбС–Гърмен – структура, която одобрява устройствени планове и може да взема решения, свързани с концесионни зони, пътища, трасета и други ключови инфраструктури. По този начин Качериев има пряк достъп до процеса на вземане на решения, които облагодетелстват неговия собствен бизнес. Това е класически случай на конфликт на интереси по смисъла на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), както и несъвместимост по Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), който изрично забранява на съветници да участват в управлението на дружества, имащи договори или концесии в същата община.

Но проблемите не спират дотук. Сателитни изображения показват, че кариерната дейност край Крушево надхвърля очертанията на концесионната скица. Виждат се разширени фронтове на добив, липса на рекултивация на изкопаните участъци и активна експлоатация на площи в близост до водоеми и горски масиви. При липса на валиден ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда) и оценка за съвместимост с евентуални зони по „Натура 2000“, това е пряко нарушение на Закона за опазване на околната среда и подлежи на санкции от РИОСВ и МОСВ. Нещо повече – при доказано превишаване на границите, Министерството на енергетиката има право да прекрати концесията и да наложи санкции за неправомерно добиване на подземни богатства.

Наред с всичко това, Качериев демонстрира пълна безнаказаност и политическо самочувствие, което се храни от неговата близост до влиятелни структури в ДПС. Според местни източници, той използва влиянието си, за да назначава свои близки на общински позиции (вкл. баща му в т.нар. „екополиция“), да блокира вътрешнопартийна опозиция и да си осигурява политически чадър за икономическите си действия. Линията на поведение е ясна: паралелна власт, прикрита под легитимната функция на „общински съветник“, с привидно демократичен мандат, но реално – корпоративен представител на собствените си интереси.

Проблемът с Качериев не е личен, а системен. Той е символ на провала на институциите да разграничат общественото от частното, политическото от икономическото, местното самоуправление от местния феодализъм. Въпреки очевидните признаци за конфликт на интереси, институциите досега не са предприели действия. Това е и причината медията „Топ Преса“ да изготви и подаде сигнали до КПКОНПИ, Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, РИОСВ–Благоевград, както и Общински съвет – Гърмен, с настояване за официална проверка на дейността на Владислав Качериев.

В едно нормално общество концесията не е даденост, а отговорност. Общинският съветник не е бизнесмен в общински интерес, а представител на гражданите. В Гърмен обаче се случва обратното: гражданите работят в полза на дерибея, а дерибеят – в услуга на себе си. Време е това да се промени.

🧾 ОБОБЩЕНИЕ

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)

Rating0

What people say... Leave your rating

Order by: Most recent Top score Most helpful Worst score

Be the first to leave a review.

Verified

{{{ review.rating_title }}}

{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more

{{ pageNumber+1 }}

Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one