ЕЛЕШНИЦА: СЕЛОТО, КОЕТО РЪЖДЯСВА И СЕ ПРЕВРЪЩА В АВТОМОРГА ПОД СЯНКАТА НА БЕЗДЕЙСТВИЕТО
-
- август 5, 2025
Селото, превърнато в автоморга: Беззаконието в Елешница
Когато чуеш за Елешница, първата ти асоциация би трябвало да е „минерална перла в полите на Пирин“, „балнео-рай“, „селски туризъм с бъдеще“. Но не. Днес Елешница е по-известна с друго – с това, че се е превърнала в открита автоморга, в гробище за ръждясали микробуси, разкапани коли, камионетки без табели и метални скелети, погълнати от бурени и петна масло.
Тук не просто мирише на гниещ метал. Мирише на нещо по-дълбоко – на системна безнаказаност, на комфорт за свои хора, на институционално мълчание.
Улиците – задръстени. Тротоарите – непроходими. Общите пространства – отнети. Елешница, село с история и потенциал, е поставено на колене от личните амбиции на един човек. Името му е Борислав Клечов – местен предприемач, собственик на фирмата „Б&М-07“ ЕООД, и неофициален господар на металния ад, който разяжда селото. Над 15 години той трупа автомобили из улиците на Елешница, без да носи отговорност.
Не един, не два – десетки. Без регистрационни номера. Без движение. Без страх.
Местните говорят, че Клечов има добри позиции – близък до ръководството на ГЕРБ, често забелязван около изборите, винаги на правилната страна на властта. И за разлика от всеки обикновен човек, който не може да остави дори една кола без регистрация, на него всичко му е позволено.
Докато хората недоволстват, институциите мълчат. Докато селото тъне в разруха, някой някъде удобно гледа на другата страна.
И тук идва най-важният въпрос: Какво кара един човек съзнателно да загрозява собственото си родно място? Отговорите са различни – демонстрация на контрол, лична показност, стремеж към влияние. Но най-често споменаваното обяснение е едно – недосегаемост. Когато никой не ти търси сметка, когато институциите се правят, че не те виждат, започваш да вярваш, че правилата не важат за теб.
А цената плащат жителите на Елешница. Те не могат да минават свободно по улиците. Не могат да допуснат линейка в квартала си. Не могат да развиват туризъм или бизнес, защото селото им изглежда като гробище за автомобили. Металът не просто загрозява – той трови. Почвата, водата, въздухът. И ако това не е екологичен проблем, какво тогава е?
Изоставените коли са развъдник на змии, гризачи и болести. Нарушават екологични и транспортни закони, заемат тротоари и общи терени, пречат на достъпа на аварийни екипи. Те не са просто грозна гледка – те са опасност за живота и здравето на хората. Но най-страшното от всичко е институционалното мълчание.
Сякаш никой не иска да наруши комфорта на нарушителя. Сякаш в Елешница има два вида граждани – такива, които трябва да спазват закона, и един, за когото законът е пожелателен.
Но търпението свършва. Група от граждани подготвят официален сигнал до РИОСВ-Благоевград и до МВР, с настояване за проверка и незабавно разчистване на незаконно паркираните и изоставени автомобили. Искат не само премахване на колите, но и проверка за злоупотреба с власт и прикриване на нарушения.
Елешница не е автоморга. Елешница не е трофей на един местен феодал. Това е село с природа, история и хора, които отказват повече да мълчат. Време е не само колите да бъдат разчистени, но и мълчанието.
Be the first to leave a review.
