Шенген отвори границите, но затвори хоризонтите на Гоце Делчев и Хаджидимово
-
- юли 29, 2025
Влизането на България в Шенгенското пространство по сухопътните граници от 1 януари 2025 година беше приветствано като голямо постижение – и с основание.
Изчезнаха дългите опашки на камиони, администрацията олекна, а символичната бариера между България и Гърция – поне на хартия – падна. За логистиката, транспорта и част от бизнеса това донесе реални икономии и нови възможности.
Но за един специфичен граничен район – този около ГКПП „Илинден“, обхващащ общините Хаджидимово и Гоце Делчев – шенгенската свобода се оказа нож с две остриета. Премахването на пречките по пътя не доведе само до поток от стоки и хора, но и до отлив на клиенти, работници и цели модели на икономическо поведение, които се пренастроиха в полза на гръцката страна.
На повърхността всичко изглежда логично: Гърция е член на еврозоната, с по-високи доходи, по-нисък ДДС на основни храни, добре развита туристическа инфраструктура и утвърдено потребителско доверие. Когато достъпът до нея се опрости максимално, границата престана да бъде икономически филтър. За българските граждани, особено от бедни райони с ограничени възможности за растеж, възможността да преминат безпроблемно за работа, почивка или пазаруване се превърна в бягство към по-добро. Само че това „по-добро“ не е у дома.
Гърция продължава да поглъща огромна част от работната ръка в региона. Десетки семейства от Сатовча, Хаджидимово, Абланица и Копривлен ежедневно пътуват към земеделски кооперации и оранжерии в Драма, Серес и околността, където заплащането е често два пъти по-високо, а условията – по-човешки. Липсата на гранична проверка само ускори този процес. Докато в България работодателите се чудят защо не могат да намерят хора за 1 000 лева на месец, на 20 километра от границата гърците плащат 1 000 евро и не задават излишни въпроси. А когато държавата не инвестира в регионално развитие и не предлага алтернатива, икономиката започва да диша на гръцки.
Същото се случва и на потребителско ниво. Туризмът в региона около Гоце Делчев, който и без това никога не е бил структуроопределящ, все повече се подчинява на модела „на гръцко море“. Оборотите на местните ресторанти и хотелиери се свиват. Причината не е само в по-ниската покупателна способност на населението, а и в активната конкуренция от юг. За еднаква сума човек получава повече в гръцка таверна край морето, отколкото в българска кръчма в планината. Клиентите масово споделят, че храната е по-вкусна, обслужването е по-усмихнато, а атмосферата – по-чиста и уредена. Това не са просто субективни впечатления, а обективна диагноза на липсващия икономически суверенитет в пограничния регион.
По ирония на съдбата, ГКПП „Илинден – Ексохи“, създаден като врата към нови пазари и възможности, сега се превръща в клапан, през който изтича трудов и потребителски потенциал. Местните икономики, вместо да бъдат подсилени от трансграничното движение, губят позиции. Това се вижда и в поведението на местните търговци. Много от тях усещат спада на клиентския поток в определени дни от седмицата – особено събота и неделя, когато десетки семейства се ориентират към еднодневни пътувания в Гърция за пазар, почивка или вечеря. В същото време гръцкият клиент, макар и съществуващ, не компенсира изцяло този отлив. Той купува целево и рядко задържа икономическо внимание в по-малките български селища.
Погледнато на макроикономическо ниво, Шенген носи позитиви – за България като цяло те са оценени на над 1,6 милиарда лева годишно в икономии и ползи. Но на микрониво, в малките гранични общини, тези числа не се превръщат автоматично в благосъстояние. Ако не бъде направено нищо – ако не се стимулира местното производство, ако не се инвестира в регионалната инфраструктура, ако не се дадат реални поводи хората да останат и да харчат тук – районът около Гоце Делчев и Хаджидимово ще се превърне не в транзитен коридор за бизнес, а в икономическа ничия земя.
В момента, в който границите паднаха, се видя колко сме неподготвени за отворения свят. Възползваха се не тези, които произвеждат, а тези, които бягат – към по-добро, по-вкусно, по-достойно. Шенген може да е свобода на движение, но без вътрешна икономическа алтернатива, той се превръща в еднопосочен билет – за кадрите, клиентите и бъдещето на българския Югозапад.
Be the first to leave a review.
