Хранителен магазин от 100 кв.м без собствен паркинг в Гоце Делчев губи потенциално между 40 000 и 50 000 лв месечно оборот заради липсата на удобен достъп за клиенти с автомобили

Гоце Делчев отдавна е прераснал в неформален търговски и административен център на долината на Места. Официално регистрираните му 20 000 жители трудно отразяват реалната картина: хиляди работещи и пазаруващи пристигат ежедневно от Гърмен, Сатовча, Хаджидимово, дори Доспат, а немалка част от тях реално живеят под наем или в собствени домове в града, но се водят на постоянен адрес другаде. Този постоянен автомобилен поток гради стабилен клиентски обем за хранителната търговия, но и налага негласно правило – без паркинг търговецът остава невидим. Експертна оценка показва, че 100‑квадратен магазин, лишен от собствено паркомясто, пропуска средно по 54 автомобилни клиенти на ден. При средна стойност на кошницата около 30 лв това се равнява на 1620 лв изгубен оборот дневно или близо 49 000 лв на месец.

Загубата не се ограничава до директните продажби. Клиентът, който веднъж не успее да паркира, често преминава към конкурент с по‑добра логистика, а верността на ежедневния потребител изчезва бързо, ако пазаруването се превърне в трафикова рулетка. Така липсата на два‑три обозначени паркоместа може да заличи маржа на дребния търговец, особено в сегмента на пресните и бързооборотни стоки, където нетните печалби рядко надхвърлят 5–7 %.

Решения съществуват – договор за ползване на съседен частен терен, краткосрочно „спри и вземи“ място, онлайн поръчка с „щракни‑вземи“ пункт или партньорство с куриерски и доставъчни платформи – но изискват инвестиция и визия, каквито мнозина квартални собственици трудно отделят. В същото време общинската инфраструктура изостава: регулациите по транспортен достъп и зоните за кратковременно паркиране в центъра остават фрагментарни, а контролът върху спирането в аварийните ленти е половинчат.

На фона на стремежа на Гоце Делчев да привлича нови търговски вериги и инвестиции, местната власт и предприемачите са изправени пред прост, но критичен показател – широчината на асфалта пред магазина. Докато той не се превърне в бизнес приоритет, статистиката ще продължава да поглъща десетки хиляди левове месечно, оставяйки търговците да паркират надеждите си върху все по‑дефицитния тротоар.