„Бог ме запази, за да видя Добротино – едно развито, съживено село. Това ми е мечтата.“ Разговор с уважавания и вдъхновяващ предприемач Кирил Анзов
-
- юли 20, 2025
Срещаме ви с човек, за когото няма нужда от представяне в Гоцеделчевския край. Кирил Анзов е име, което се произнася с уважение – както в бизнес средите, така и сред обикновените хора. Но преди всичко той е човек с мисия – родолюбец, вярващ, благотворител и пазител на българщината. Корените му са в село Добротино, а сърцето му – дълбоко вплетено в неговото възраждане.След тежко здравословно изпитание, през което премина преди около година, днес той говори с кротка мъдрост, дълбока вяра и непроменена решителност. Пред Топ Преса Кирил Анзов споделя за каузите си, за чудото на живота и за едно пиринско село, което иска да превърне в културен и туристически бисер.
– Г-н Анзов, как сте днес – лично и духовно?
– Слава Богу – по-добре. Миналата година минах през много сериозно изпитание. Лекарите си свършиха работата, но вярвам, че Бог ме запази, за да видя Добротино едно развито, съживено село. Това ми е мечтата. Животът ми даде втори шанс и аз знам защо – за да довърша делото си.
– Какво означава Добротино за Вас?
– Това е повече от родно място. Това е корен, това е памет, това е дух. Когато човек е болен, когато премине през болка, започва да мисли по-дълбоко. Аз искам да оставя нещо след себе си. Етно-комплекс, културен център, фолклорни събори, кръстът на връх Пиленцето – това не са просто проекти, това са символи на нашата идентичност. Там, в тишината на планината, човек усеща и вярата, и България.
– Мнозина Ви определят като благотворител и човек с кауза. Усещате ли това признание?
– Усещам любовта на хората. Тя е по-ценна от всяка награда. Помагал съм, помагам и ще помагам – стига да имам възможност. Но правя го, не за да получа нещо обратно. Благотворителността не е показност. Това е молитва с действие. Дал съм заплати на хора, когато нямах, обявих: „Няма да оставя никого“. Защото така съм възпитан. Вярващ човек съм. Знам, че горе всичко се вижда.
– Обичате традициите. Къде е мястото на българщината в днешния свят?
– В сърцето. Ако там няма род, няма корен – няма бъдеще. Затова обичам фолклора, хората, песните, носиите. Това е жива памет. Затова в Добротино искам да има място, където децата да чуват гайда, да виждат кукери, да се учат на хоро и молитва. Това е мисия, не бизнес.
– Ако затворите очи – как изглежда Вашата мечта за Добротино?
– Виждам го чисто, подредено, с хора, с музика, с живот. Виждам кръстът на Пиленцето – 50 метра в небето, да се вижда от целия Неврокопски край. Виждам събори, поклонници, туристи, деца, които се учат какво е „родина“. И хора, които се връщат, не заминават. Това е Добротино, което Бог иска от нас.
– А Вашето лично послание към читателите на Топ Преса?
– Не се отказвайте. Нито от корена си, нито от вярата си. България има нужда от събудени хора. Не всичко се купува и не всичко се мери с пари. Молитвата, делото, честта – това остава. Аз съм само един обикновен човек с една мечта. Но тази мечта е по-силна от всичко.
Има хора, които не търсят шумна слава, а тихо, с вяра и човечност, оставят дълбоки следи в сърцата на другите. Един от тях е Кирил Анзов – предприемач, визионер, благодетел. Роден с корени в село Добротино и сърце, пълно с обич към България, той не спира да мечтае, да гради, да помага – дори след като съдбата го постави пред най-тежкото изпитание в живота му. След тежък здравословен проблем, Анзов оцеля. И днес вярва, че е жив по Божията воля – с мисия.
📌 Интервюто взе: екип на „Топ Преса“
📷 Фотографии от архива на Кирил Анзов
Be the first to leave a review.
