Предела: мястото, което икономиката забрави, а планината помни

Ако Предела беше марка, щеше да е нишова – автентична, непретенциозна, истинска. Но вместо да бъде поставен в икономически контекст и развит като целогодишна платформа за туризъм, местен бизнес и културна сцена, днес този уникален планински проход между Рила и Пирин прилича на нещо недовършено. Сякаш някой е започнал да го превръща в притегателен център и е спрял по средата. Има път. Има природа. Има история. Но няма посока.

Икономически погледнато, районът разполага с уникална логистика – на по-малко от час от международно летище, на десет минути от Банско, с целогодишен достъп и растящ интерес от туристи, които търсят не шум и бетонови курорти, а спокойствие и некомерсиален чар. Това са хора, които пътуват с кемпери, търсят био ферми, автентична кухня и жив контакт с планината. Хора, които оставят пари, без да търсят лукс. И които днес Предела не може да задържи, защото няма с какво.

Земята е там – равна, плодородна, изцяло общинска или държавна. Горите са там – вековни, със защитени видове и въздух, какъвто не се купува в SPA каталог. Историята е там – легендите за прохода, съборът „Предела пее“, местната идентичност. Това, което липсва, е инвестиционна визия. Общините Банско и Разлог все още не са дефинирали Предела като приоритетен обект. А това е стратегическа грешка.

Една сравнително малка инвестиция в пътна инфраструктура, санитарни зони и сцена за събития може да превърне Предела в постоянна платформа за събития. Съчетано с програма за подпомагане на семейни бизнеси – занаятчии, земеделски производители, къщи за гости – това би дало реален тласък на икономика с добавена стойност. Вместо да работи в сянката на Банско, Предела може да го допълва – не като конкурент, а като алтернатива.

Мястото е идеално за развитие на тематичен културен туризъм – музикални фестивали, литературни четения, кино на открито. Икономическата логика е проста: малко вложение, висок ефект. Социалният резултат е още по-ценен – връщане на млади хора, активиране на общности, нови възможности за труд. Също така – спиране на тенденцията към пълно обезлюдяване на околните села.

Предела не иска много. Той иска да бъде чут. Иска някой да го включи в икономическия разговор. Иска да стане част от голямата картина на устойчивото развитие в Югозападна България. В свят, в който всички търсят следващото „еко“, „био“ и „локално“, Предела може да бъде всичко това – ако го решим. И ако го направим.