Да си българин в РС Македония: Ежедневен тормоз, третират го като второ качество човек
-
- юни 25, 2025
Кадър: архив, Bulgaria ON AIR
Как оцелява в РСМ осъденият Люпчо Георгиевски
„Чувстваме се като хора в изгнание в собствената си родина. Да си българин в днешна Северна Македония значи да бъдеш третиран като предател, враг, човек второ качество“, казва осъденият в РС Македония българин Люпчо Георгиевски пред „24 часа“.
„Подложени сме на ежедневен тормоз от институции, медии и организации, които се хранят с омраза. Мен например ме изгониха от работа и ме съдиха. Работех в ТЕЦ-а 20 години и след като започнах публично да се изявявам като българин, намериха начин и ме уволниха“, казва Георгиевски.
Той казва, че никога не е мислил да се откаже от българско гражданство, за да не е подложен на репресии. „Да се откажа от него би било равносилно да се откажа от честта на предците ни, от историята, от езика, на които са плакали и са пеели нашите деди“.
Георгиевски уточнява, че българският клуб в Битоля съществува. „Ние регистрирахме ново дружество. След забраната да се използва името „Иван Михайлов” се казва “Една роза”. Но това е правно, колкото да можем да функционираме легално. Иначе, каквото и да говорим, ние сме ванчомихайловисти“.
Той припомня, че основното обвинение срещу него на съдебния процес е било, че цитирал Иван Михайлов във фейсбук и предизвикал говор на омраза.
Запитан какво е отношението на хората към Иван Михайлов преди и сега, Люпчо Георгиевски обяснява: „Всички хора го приемат, само че тихо. Не искат да кажат на глас, защото такава е политиката на държавата. Например шепнешком се поздравяваме с “джим”, което означава “Да живее Иван Михайлов”. Никога духът му не е отсъствал, както искат да го изкарат. Отвориха паметна стая в негова чест в родния му Щип с восъчна фигура. Такава има и в Скопие, в музея на ВМРО.
ВМРО-ДПМНЕ – най-голямата партия, се признава за наследник на формацията на Иван Михайлов, брои за свои конгресите от времето, когато е бил председател. Тоест е негов продължител, а мен ме съдят, че го цитирам. Ние живеем в Северна Корея“, казва Георгиевски.
„Чувстваме се като хора в изгнание в собствената си родина. Да си българин в днешна Северна Македония значи да бъдеш третиран като предател, враг, човек второ качество“, казва осъденият в РС Македония българин Люпчо Георгиевски пред „24 часа“.
„Подложени сме на ежедневен тормоз от институции, медии и организации, които се хранят с омраза. Мен например ме изгониха от работа и ме съдиха. Работех в ТЕЦ-а 20 години и след като започнах публично да се изявявам като българин, намериха начин и ме уволниха“, казва Георгиевски.
Той казва, че никога не е мислил да се откаже от българско гражданство, за да не е подложен на репресии. „Да се откажа от него би било равносилно да се откажа от честта на предците ни, от историята, от езика, на които са плакали и са пеели нашите деди“.
Георгиевски уточнява, че българският клуб в Битоля съществува. „Ние регистрирахме ново дружество. След забраната да се използва името „Иван Михайлов” се казва “Една роза”. Но това е правно, колкото да можем да функционираме легално. Иначе, каквото и да говорим, ние сме ванчомихайловисти“.
Той припомня, че основното обвинение срещу него на съдебния процес е било, че цитирал Иван Михайлов във фейсбук и предизвикал говор на омраза.
Запитан какво е отношението на хората към Иван Михайлов преди и сега, Люпчо Георгиевски обяснява: „Всички хора го приемат, само че тихо. Не искат да кажат на глас, защото такава е политиката на държавата. Например шепнешком се поздравяваме с “джим”, което означава “Да живее Иван Михайлов”. Никога духът му не е отсъствал, както искат да го изкарат. Отвориха паметна стая в негова чест в родния му Щип с восъчна фигура. Такава има и в Скопие, в музея на ВМРО.
ВМРО-ДПМНЕ – най-голямата партия, се признава за наследник на формацията на Иван Михайлов, брои за свои конгресите от времето, когато е бил председател. Тоест е негов продължител, а мен ме съдят, че го цитирам. Ние живеем в Северна Корея“, казва Георгиевски.
-
Радев: Моята подкрепа към Георгиевски остава неизменна
17.06.2025 | 14:35 ч. -
Люпчо Георгиевски: Властите в РСМ отправят послание не само към мен, но и към всички българи в Северна Македония
14.06.2025 | 20:01 ч.
Той казва, че не знае дали в момента го следят и подслушват. „Около нас хората шепнат, когато говорят за България или за Ванчо Михайлов. Децата се страхуват да кажат в училище, че са българи, защото ще срещнат веднага омраза от другите деца.
Денят на всеки българин минава в борба да обясняваме и да свидетелстваме. И вечер, като си затворим очите, се питаме защо не ни вижда Европа, защо Томас Вайц (докладчикът в ЕС за напредъка на Северна Македония – б.р.) не дойде при нас да пита какъв проблем имаме като македонски българи“.
Люпчо Георгиевски разказва семейната си история за своите български корени. „Аз съм от осъзнатите българи. Получих вътрешен порив да се поинтересувам от корените си, макар че още като ученик по времето на Югославия сме чували за България всичко най-лошо, учили са ни как да мразим българите. У дома никога не се е говорило за произход. Когато прочетох, че Гоце Делчев, Дамян Груев, Иван Михайлов са били българи, започнах да се питам: “Кои са прадедите ми?”.
Отидох при баба ми, която вече беше на 90 години, и я накарах да ми разкаже. Едва тогава тя започна да споделя за своя баща, който е получавал пенсия от Царство България за особени заслуги за националното обединение на българите. Бил е комита, участвал е в Илинденското въстание. После намерих и документи в българските архиви. Те потвърдиха думите на баба ми.
Като я попитах защо нищо не са ми казвали, тя отговори: “Защото те обичахме. Не искахме да пострадаш”. Представяте ли си – да криеш историята на рода си, само за да предпазиш децата от репресии. Това е съдбата на хиляди български семейства в Македония. Мълчанието като защита. Но днес ние проговорихме. Времето на страха свърши. Надявам се, че сега започва времето на истината“.
За децата си Люпчо Георгиевски споделя, че те са си българи, учат в България и тримата. „Не са имали вътрешната борба, която съм имал аз, за да разбера кой съм“.
Той припомня, че в учебниците в РС Македония за българите пише, „че сме фашисти, тюрко-монголи, татари“.
–Запитан какво съветва хора, които отиват при него и казват, че се страхуват да признаят българските си корени, Георгиевски споделя: „Страхът е ежедневие при нас. Питат дали, ако признаят, че са българи, ще ги уволнят от работа, ще има ли репресии срещу децата им.
Сърцето ми се къса, като ги слушам, но ги съветвам да не се страхуват. България не е само паспорт, България сега е чест, дух, принадлежност. Откакто осъзнах произхода си, не се страхувам. Ако трябва днес пак да подам молба, няма да се поколебая“, категоричен е Георгиевски.
На въпроса наистина ли македонците мразят българите, или това е само на политическо ниво, Георгиевски отговаря категорично: „Аз ви гарантирам, че хората не мразят българите. Всичко, което виждате и се пише по социалните мрежи, са ботове на институциите, службите и партиите. Някои имат негативни чувства към България, които са плод на десетки години промиване на съзнанието. Внушавана е ненавист, култивирана още от времето на Югославия“.
Запитан как според него може да се реши този проблем между нашите две страни, Георгивски казва: „Проблемът е неразрешим поне на този етап, защото политиците, институциите и службите в нашата държава издигат Берлинска стена, Желязна завеса срещу България. Ние, българите, нямаме нито една медия. Хората не знаят какво се говори, как се мисли и каква е в момента България, не са наясно, че в България повече се пеят македонски песни, отколкото тук. Всички други народности имат медии и свои програми в държавната телевизия. Само българите нямат.
Дори и частните телевизии не пускат български канали. Преди имаше една с попфолк музика, но я прекъснаха, откакто едно момиче от Струмица излезе и каза, че като порасне, иска да бъде певица като Глория. Уплашиха се и започнаха да пускат само сръбските попфолк канали“, каза Георгиевски.
Be the first to leave a review.
