Системата на мълчанието: „Детето на греха ти е мъртво“ – Зверствата срещу уязвимите от село Ягода до Ирландия
-
- юни 20, 2025
Защото само така можем да се надяваме, че „децата на греха“ и „забравените възрастни“ никога повече няма да бъдат жертви на подобни зверства!
Някои истории са толкова тъмни, че предпочитаме да ги забравим. Но те ни преследват, за да ни напомнят за границите на човешката жестокост и за провалите на системите, призвани да защитават най-уязвимите. От малкото село Ягода в България до някогашните „домове за майки и бебета“ в Ирландия, картината е една и съща: беззащитни хора, превърнати в жертви на системно насилие, скрито зад стени от мълчание и безразличие.
Ягода: Вързани, забравени и скрити от света
През последния месец, България беше разтърсена от потресаващи разкрития в старозагорското село Ягода. Там, в обекти, функционирали като нелегални „домове“ за възрастни хора с психически заболявания, бяха открити десетки човешки същества, държани в нечовешки условия. Хора бяха намерени вързани за леглата, в мръсотия, лишени от адекватна грижа и храна. Предполага се, че мнозина са били упоявани с медикаменти, за да не създават „проблеми“. Жертвите – често изоставени или без близки – са били напълно безпомощни, оставени на произвола на хора, които са се възползвали от тяхната уязвимост.
Този случай разкри крещяща липса на контрол и способността на безскрупулни индивиди да експлоатират трагичното положение на възрастните хора. Макар и нелегални, тези „домове“ са съществували, скрити от погледа на обществото, благодарение на мълчанието и бездействието на онези, които е трябвало да ги спрат.
Ирландия и „Бон Секур“: Ужасът в септичната яма
Пренасяме се десетилетия назад и хиляди километри на запад, в Ирландия, но картината на човешката трагедия остава зловещо сходна. Там, в градчето Тюъм, графство Голуей, се oчаква 796 тела на бебета да бъдат открити в септичната яма на дом за самотни майки.
Мащабите на трагедията в Ирландия излизат наяве благодарение на разкритията на историчката Катрин Корлес, идентифицирането на останките и осигуряването на достойно преогребване може да отнеме до две години. Започнали са и разкопки на септичната яма, за която властите предполагат, че крие останките на близо 800 бебета и малки деца. Те са починали в дом за неомъжени майки в градчето Тюъм, графство Голуей, ръководен от католически монахини. Има сериозни опасения, че телата на много от децата са били изхвърлени.
Информацията за началото на разкопките беше разпространена от Sky News. По този повод британската медия публикува и разговор с историчката Катрин Корлес. Именно благодарение на нейните разкрития мащабите на трагедията излизат наяве през 2014 г.
Според проучванията на Корлес, между 1925 г. и затварянето на дома през 1961-ва, там са починали общо 798 деца. От тях само две са били погребани в близкото гробище. Смята се, че телата на останалите 796 се намират под терена на бившия дом за майки и бебета „Бон Секур“. Сградата е съборена през 1971 г., а днес на нейно място има модерен жилищен комплекс.
„Бон Секур“, наричан от местните просто „Домът“, е бил родилен дом за неомъжени майки и техните деца, управляван от религиозен орден на католически монахини. Неомъжени бременни жени били изпращани там, за да родят. След това били задържани за година, през която полагали безплатен труд. Новородените били отнемани и отглеждани от монахините до момента на осиновяването им. Това често ставало без съгласието на семействата.
Сега, повече от десетилетие след като ужасяващите мащаби на трагедията в „Бон Секур“ излизат наяве , екип от следователи започна съдебномедицинска експертиза на мястото. Очаква се идентифицирането на останките и осигуряването на достойно препогребване да отнеме до две години. Това би донесло и известно успокоение на малцината оцелели.
„Казват ми, че едва ли е останало много, на шест месеца телцето е повече хрущял, отколкото кости“, споделя пред Sky News Анет Маккей. Нейната сестра е сред предполагаемите 798 жертви.
Майка ѝ, Маргарет „Маги“ О“Конър, родила момиченце на име Мери Маргарет в дома, след като била изнасилена на 17-годишна възраст. Детето починало шест месеца по-късно. Майката научила за това случайно от една монахиня.
„Тя простирала, когато една монахиня се приближила зад гърба ѝ и казала: „Детето на греха ти е мъртво“, разказва Анет, която днес живее във Великобритания.
„Бон Секур“ е бил само една от институциите в зловещата мрежа.
Майките от „Бон Секур“, които раждали още извънбрачни деца – били изпращани в Магдаленските перални – печално известни ирландски институции за т.нар. „изпаднали жени“, обикновено управлявани от католически ордени, но подкрепяни и от държавата. Първоначално терминът „изпаднали жени“ се отнасял предимно за проституиращи, но Магдаленските перални започнали да приемат и „съблазнени“, жертви на изнасилване и кръвосмешение, както и момичета сираци или деца, изоставени или малтретирани от семействата си.
Последните Магдаленски перални затварят врати едва през 90-те години на XX век.
През 2014 г. ирландското правителство поднесе официално държавно извинение. През 2022 г. беше създадена и схема за обезщетения, по която до момента са изплатени 32,7 милиона долара на 814 оцелели. Религиозните ордени, управлявали много от тези перални, отхвърлиха призивите на жертвите и на ирландския министър на правосъдието да допринесат финансово към програмата за обезщетения.
Урокът: Защо мълчанието е съучастник
Случаите от Ягода и Ирландия, макар и разделени от време и география, разкриват една и съща, ужасяваща истина: човешката уязвимост може да бъде безмилостно експлоатирана, когато липсват контрол, прозрачност и човечност.
И в двата случая жертвите са били изключително беззащитни: възрастни хора с проблеми, лишени от глас, и млади майки с техните деца, заклеймени от обществото.
Системата на мълчанието – независимо дали чрез липса на регулация, институционално прикриване или обществен натиск – е позволила на тези зверства да процъфтяват години наред. Тези трагедии са огледало, което ни показва докъде може да стигне човешката жестокост, когато е облечена във власт и лишена от надзор.
Разкритията, които днес излизат наяве, са болезнени, но и необходими. Те са призив към всички нас – да бъдем бдителни, да не мълчим пред несправедливостта и да изискваме строг контрол върху всички институции, които поемат грижата за човешкия живот.
Защото само така можем да се надяваме, че „децата на греха“ и „забравените възрастни“ никога повече няма да бъдат жертви на подобни зверства!
Be the first to leave a review.
