Скандал в Национален парк „Рила“: Официални документи лъжат за площта на пасищата, създават риск от екокатастрофа и прикриват дългогодишни злоупотреби?!
-
- юни 20, 2025
Дългогодишните злоупотреби с разрешителни за паша и липсата на прозрачност относно разходването на таксите допълнително подкопават доверието и поставят под въпрос ефективността на управлението на една от най-важните защитени територии в България.
Национален парк „Рила“, един от най-ценните природни резервати на България и Европа, е изправен пред сериозен скандал, разкриващ дълбоки несъответствия между официално декларирани данни и реалното състояние на пасищните площи, както и потенциални злоупотреби с разрешителни за паша. Анализ на Годишния план за паша и сенокос за 2025 г., придружаващи решения и приложения, заедно с публично оповестена информация, разкрива тревожна картина, която застрашава крехкия баланс на планинската екосистема и подкопава доверието в институциите.
Централен скандал: Фалшифицирани данни за пасищни площи – път към препаша и деградация
Най-фрапиращият и потенциално най-опустошителен факт е огромното несъответствие между официално декларираните и реално наличните площи за паша в Национален парк „Рила“.
Официално декларирано: Съгласно Решение № 1 по протокол № 1 от 30.05.2025 г. и Заповед РД 49/15.05.2025 г., https://rilanationalpark.bg/assets/userfiles/pasha%202025/%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%20%E2%84%96%201.pdf
Дирекция „Национален парк Рила“ е утвърдила Годишен план за паша за 2025 г., базиран на налични пасищни площи с обща площ от 13 698,67 хектара (сума от всички 8 Приложения към плана).
https://rilanationalpark.bg/assets/userfiles/pasha%202025/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_1-8.pdf
Драматичната реалност: Самата Дирекция на парка, чрез изявление на директора Красимир Андонов и позовавайки се на анализ на експерти от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, признава, че реалните площи, които имат условия за пашуване, са „близо 50% по-малко“ от предвидените в плана 13 200 хектара (които са близки до 13 698,67 ха). Нещо повече, посочва се, че „реалната картина на зоните, в които има условия за паша, е още-по-драматична след детайлното заснемане и GIS анализ“ и че тези площи са с около 7% по-малко дори от предходната година.
Последици от това несъответствие:
Това не е просто административна грешка. Утвърждаването на план, който оперира с почти двойно по-големи площи от реално съществуващите и годни за паша, е изключително тревожно и е пряк път към екологична катастрофа:
Свръхнатоварване на пасищата: Ако разрешителните за паша се издават въз основа на „плановите“ 13 698,67 ха, но реалните пасища са само около 6 500 – 7 000 ха, това ще доведе до критично претоварване на наличните терени. Животните ще концентрират пашата си на ограничени места, което ще изтощи растителността, ще доведе до ерозия на почвата и необратими щети върху биоразнообразието на парка.
Нарушение на природозащитното законодателство: Националният парк „Рила“ е защитена територия с особено строг режим. Действия, водещи до деградация на екосистемите, са в пряко противоречие със Закона за защитените територии и целите на парка.
Излъгване на животновъдите: Макар и да се прави предимство на местните фермери, оперирането с нереални данни създава измамни очаквания и потенциално може да ги доведе до нарушения, ако несъзнателно превишат реалния капацитет на пасищата, на които им е разрешено да пасат.
Дългогодишни злоупотреби и липса на ефективен контрол: Фантомни животни и съмнителни разрешителни
Предоставената информация разкрива и дълбоко вкоренени проблеми с контрола и почтеността в процеса на издаване на разрешителни:
„Виртуални животни“ и разрешителни без животни: Шокиращо е признанието на местни фермери, че „15 години се даваха разрешителни за паша на виртуални животни, които въобще не се качваха. Години наред едни и същи хора дори нямаха животни, но получаваха разрешителни“.
А това е директна и мащабна злоупотреба със системата, която:
Лишава реални и добросъвестни животновъди от достъп до пасища.
Създава възможност за източване на европейски или национални субсидии за несъществуващи дейности (преди премахването на субсидиите през тази година).
Подрива изцяло доверието в администрацията на парка и нейните контролни функции.
Мерки срещу злоупотреби – твърде късно и недостатъчно? Макар в Решение № 1 да се споменава, че броят на притежаваните животни се проверява чрез Интегрираната информационна система (ВетИС) на Българска агенция по безопасност на храните, възниква въпросът кога точно е въведена тази ефективна проверка и дали тя е достатъчна, за да компенсира години на безотговорен контрол.
Липса на прозрачност за драстично увеличени такси
Финансовият аспект на пашата също поражда сериозни въпроси:
Рязко увеличение на таксите: Таксата за паша е скочила от 1.50 лв. на крава с теле през 2008 г. до 50 лв. през 2025 г. – увеличение над 33 пъти!
Непрозрачно изразходване: Въпреки това драстично увеличение, липсва каквато и да е информация в публичните документи как и къде се изразходват събраните средства. Всички такси, генерирани от ползването на ресурси в национален парк, би следвало да се реинвестират в опазване, управление и поддръжка на самата защитена територия. Липсата на прозрачност по този въпрос е скандална и поражда съмнения за нецелесъобразно разходване на публични средства.
Сенокосът – „призрак“ в плана
Името на Годишния план е „за паша на домашни животни и ползване на сено“. Въпреки това, в нито едно от представените 8 Приложения не е посочена нито една площ (всички са „0 ха“) за сенокос. Това повдига въпроса: Предвидени ли са реално площи за сенокос в Национален парк „Рила“? Ако да, защо не са включени в основните приложения, описващи пасищните райони? Ако не, защо е включен „ползването на сено“ в заглавието и целите на плана?
Заключение: Спешна нужда от разследване и отговорност
Съвкупността от тези факти очертава изключително обезпокоителна картина. Дирекцията на Национален парк „Рила“ изглежда, че оперира с нереалистични и потенциално фалшифицирани данни за капацитета на пасищата, което директно застрашава природата. Дългогодишните злоупотреби с разрешителни за паша и липсата на прозрачност относно разходването на таксите допълнително подкопават доверието и поставят под въпрос ефективността на управлението на една от най-важните защитени територии в България. Необходимо е незабавно и щателно разследване от страна на Министерството на околната среда и водите, както и отговорните контролни органи, за да се установят причините за тези несъответствия, да се потърси отговорност от виновните и да се въведат ефективни мерки за защита на Национален парк „Рила“ от по-нататъшна деградация. Без реални действия, скандалът с пашата може да се превърне в екологична трагедия за сърцето на българската природа.
Be the first to leave a review.
