ПРИЮТЪТ В БЛАГОЕВГРАД ЗА ПРИМЕР: Над 700 обработени кучета и 200 осиновени, интервю с управителя Ирена Везенкова
-
- юни 12, 2025
Вижте историята за това как с труд, отдаденост и лично време, вложено в кауза, приютът в Благоевград се превърна в пример. Какви са предизвикателствата, проблемите и приоритетите разберете от интервюто на Pirinsko.com с управителя Ирена Везенкова.
Когато Ирена Везенкова поема управлението на общинския приют в Благоевград, мястото е в тежко състояние. Няма документация, няма ред, няма грижа за животните. Кучетата не се разхождат, няма отчетност, а приютът прилича на бунище. Заедно с няколко души, добоволци го изчистват и започват начисто. Първото нещо, което се променя, е начинът, по който се води цялата дейност. Започва се с регистрация на всяко животно въвеждат се дневници, записват се чипиране, кастрации, ваксинации, осиновявания. Всяко куче има история, има документи, има проследимост. Това, което преди не съществува изобщо, става ежедневна практика. За година и половина през приюта минават 702 кучета, като над 500 от тях са кастрирани. Това води до конкретен резултат в момента по улиците на Благоевград почти няма новородени кучета. Популацията е овладяна, благодарение на постоянна работа.
Осиновени са над 200 кучета, най-често от хора в София. Хората избират този приют, защото животните са социализирани, подготвени и обгрижени. Когато куче бъде осиновено, то напуска приюта с чип, паспорт и регистрация. Екипът поддържа връзка с новите стопани, за да се увери, че животното се чувства добре. Управлението на приюта изисква ежедневен контрол, постоянна комуникация, координация с институции и решаване на проблеми в движение. Екипът е от петима души, намален от осем, но с повече ефективност. Всеки знае какво прави. Има хора, които обичат животните и не се отказват. В работата активно се включват и доброволци, които разхождат кучета, помагат с почистване, социализация и транспорт. Именно с тяхна помощ е изчистено мястото в началото. Те помагат и днес с постоянната грижа.
Постигнатото е много, над 700 кучета, проследени и описани, над 500 кастрации, около 200 осиновявания, спестени близо 20 000 лева. Но зад всичко това стои огромен личен ангажимент. Ирена Везенкова често работи извънредно. „Заплатата не ми стига, затова работя и друго, за да мога да издържам децата си и животните, за които отговарям у дома. Надявам се с времето това да се промени, но засега просто не можем да спрем“, казва тя.
Подкрепата от Общината е частична. Има разбиране, но не и достатъчна помощ.
„Чакаме служебна кола вече година. Няма. Когато я поискахме, получихме обещание, но не и резултат.“ Работата по залавянето и проверките все още лежи основно върху екипа на приюта. „Инспекторатът е последната връзка по веригата. Те трябва да се включат активно, особено при контрола върху домашните кучета и сигналите от граждани. Има уверения, че това ще се случи, но на практика помощта е минимална.
“ Най-голямото затруднение обаче идва не от самата работа, а от това, че съседни общини не поемат своята отговорност. Община Симитли е направила общо 10 кастрации. Докато в Благоевград са над 200. В други общини като Банско, Петрич, Сандански и Разлог също не се работи системно. Затова кучета се пускат нелегално в Благоевград. Това не е разрешено, но реално се случва. И ако няма контрол, този проблем ще продължава. Нов приют не е решение, ако отново всички кучета ще се прехвърлят тук. Разходите ще се умножат, а причината няма да е решена.
Освен ежедневната работа, управителката поема и административна тежест като водене на документация, обработка на сигнали, комуникация с институции и граждани. Сигналите се подават по телефона или чрез горещата линия на общината. Всички се вписват и се работи по тях. Кастрации на котки също се извършват с предварително обаждане и уговорка. Всяко животно получава внимание.
Приютът вече е пример. Идват хора от други градове – Разлог, Сандански, Видин. Искат да разберат как се работи така. „Показвам им документацията, дневника, обяснявам как се прави отчетност, как се движи процесът. Съдействам с каквото мога. Щом можем да сме полезни – значи си струва“, казва доволно Везенкова.
Управителят на общинския приют за безстопанствени животни в Благоевград Ирена Везенкова доказа, че с много по-ниска заплата за разлика от излезналите наскоро възнаграждения на ръководители на други общински дружества в града, успява да въведе ред, да постигне реални резултати, да спести средства и да се справи с проблем, с който мнозина не успяха.
Be the first to leave a review.
