За Шенгенския срам и гръцката медийна пропаганда срещу България: Кой блокира пътя Рудозем-Ксанти и защо?

.

Докато България е в Шенген, а гръцките граничари продължават да затварят очите си за собствените си неизпълнени ангажименти, гръцки медии разгърнаха безпрецедентна и скандална пропагандна кампания срещу български граждани и историческата истина.

В центъра на този фарс е граничният пункт Димариу/Рудозем, превърнат в сцена за абсурдни обвинения срещу „разпалени български ултранационалисти“.

 

Тази статия е гръмък отговор на техните лъжи и на мълчанието на Европа! Шенген е факт, блокадата – позор! Нека погледнем истината в очите!

България е част от Шенгенското пространство. Това означава свободно движение на хора и стоки. Но защо тогава Гърция продължава да блокира гранични пунктове като Димариу/Рудозем под смехотворния претекст за „безопасност на транспорта“? Това е директно нарушение на европейските принципи и подигравка с нашето членство в ЕС! Гръцките твърдения, че пътната им мрежа не е готова, са жалко оправдание за тяхната немарливост и липса на европейски дух. България инвестира милиони евро от европейски фондове в изграждането на модерен граничен пункт при Рудозем. Да го наречеш „ненужен проект“ е не просто цинизъм, а пълен абсурд, особено предвид факта, че този пункт е жизненоважен за регионалното развитие и свързаността.

Къде е реципрочността, „братя“ съседи? Защо нашите права се потъпкват?

„Беломорието“: Историческа истина срещу гръцка лъжа!

Един от най-възмутителните аспекти на гръцката пропаганда е изкривяването на историята чрез злоупотреба с термина „Беломорие“. Гръцките медии целенасочено го свързват само с българската окупация през 1941-1944 г., пренебрегвайки вековните български корени в региона. Срам сте!

Защо удобно забравяте Цар Симеон Велики и Цар Иван Асен II, чиито империи са включвали тези земи? Защо мълчите за факта, че тази част на Гърция е била българска далеч преди вашите предци дошли от Анадола (от места като Бафра, Понтос и други) да се преселят на нашите земи? Обвиненията за „побоища, масови кланета, плячкосване“ са тежки и емоционални, но когато идват от страна, която системно отрича българската история и културно наследство в региона, те звучат като лицемерие.

 

 

 

 

 

 

 

В превод:

Историята на Балканите е сложна и изпълнена с трагедии за всички. Да се изваждат отделни периоди от контекста, за да се разпалва днешна омраза, е евтина и опасна пропаганда.

Тази част на Гърция знае само тези години, които са посочени от гръцката медия, именно защото това е и времето на тяхното заселване на ТЕЗИ наши земи!

 „Пътят към Беломорието е отворен!“ – Не просто лозунг, а зов за справедливост!

Действията на г-н Тодор Батков, който премести бариерите, и изказването на депутата Ангел Георгиев (гледайте видеото в неговият профил), че „Пътят към Беломорието е отворен“, не са акт на „ултранационализъм“, а отчаян вик за справедливост и свободно движение! Тези хора изразяват възмущението на хиляди българи, чиито права се погазват.

Да обвиняваш български граждани, че искат да се движат свободно в рамките на ЕС, е позор! Абсолютен позор!

Гръцките власти и техните медийни рупори трябва да спрат да се крият зад измислени „проблеми с пътната мрежа“ или зад манипулативни исторически наративи. Вместо да призовават за „премахване на забраната за преминаване на автобуси и по-големи камиони през другия граничен пункт Нимфая/Маказа“, те трябва да се запитат защо такава абсурдна забрана въобще съществува между две държави-членки на ЕС! Ние се досещаме, скъпи читатели, а вие? Но няма да пишем сега за казуса Арда и Места, правели сме го много пъти.

Това е подигравка с културния обмен, със спортните прояви и с всяка идея за „сближаване на двата народа“!

Време е за действия, не за мълчание! Защо всички мълчат, докато нашите права се нарушават? Европейският съюз не може да си затваря очите за тези груби нарушения на Шенгенските принципи. Официалните български власти са длъжни да предприемат решителни мерки и да настояват за незабавното и безусловно отваряне на всички гранични пунктове. Докога ще търпим тази гръцка пропаганда и блокираните граници? Докога ще позволяваме да ни се отнемат вековни исторически корени? Срам сте, „братя“ съседи! Срам!

И именно понеже пропагандата освен срамна е и крайно  посредствена, ще ви запознаем с малко от  българската история, и по-точно, как бе отнет излазът на България на Бяло море,  та дано тогава, амнезията ви изчезне!

1920 г. На България е отнет излазът на Бяло море въпреки защитата на американския президент Уилсън, според когото Западна Тракия е неделима част от България.

Срещу него са премиерите на Франция и Англия, които защитават интересите на Гърция.

По това време тя владее територии в Одринска Тракия и трябва да й се осигури сухоземна връзка с тях.

Англо-френските съюзници предлагат спорната зона да се обяви за протекторат под управлението на Антантата, като през нея се осигури свободно преминаване на българите до егейските пристанища, а на Гърция – да я използва като сухопътна връзка с териториите в Одринска Тракия.

За управител е назначен френският генерал Шарпи, който разполага с 8-хилядна войска, предимно колониална.

Какъв е етническият състав на населението на Източна Егейска Тракия по това време?

Преобладават българите – 260 000, след тях са турците – 45 000, гърците – 17 000 и евреите – 9 000. Дори ген. Шарпи се учудва как при такъв етнически състав на населението въобще може да се поставя въпросът на коя страна да принадлежи тази територия, защото явно тя трябва да бъде българска.

Но решаващата е волята на политиците и най-вече на всесилния по това време Клемансо.

Той решава французите да напуснат Западна Тракия и да я предоставят на Гърция.

Все пак, за да се зачете донякъде мнението на Уилсън, на българите е предложено да им се даде пустееща ивица (между Макри и Дедеагач) от 3000 кв. м – 3 км по брега и 1 км в дълбочина, на която да си построят пристанище, шосейна и железопътна връзка до него.

Това се обсъжда от правителството на Стамболийски, но се оказва, че за целта са необходими 130 млн. златни франка, а хазната е празна.

Населението на Източна Егейска Тракия решава да вземе защитата на интересите си в свои ръце.

На 25.V.1920 г. се създава Правителство на националната защита, в което влизат българи и турци.

Гърците са поканени да излъчат свой представител в него, но отказват.

Всички кметове в областта обявяват, че признават и подкрепят създаденото правителство.

Междувременно Гърция губи войната с Турция, владенията й в Одринска Тракия са отнети от армията на Кемал Ататюрк и аргументът, че трябва да има сухопътна връзка с тях, отпада.

Но Гърция решава на всяка цена да задържи територията до устието на Марица.

В областта са настанени остатъците от разбитата от Ататюрк гръцка армия, преселници от Измир, Коня и други селища в Мала Азия, изпратени са военни части от Гърция.

Правителството на националната защита е обявено за незаконно.

Започва насилствена смяна на кметовете и репресии срещу българското и турското население, значителна част от него е принудена да се изсели.

За да дадат отпор на гръцките произволи, през 1922 г. се създава Българо-турска вътрешна революционна организация (БТВРО) с главен войвода Таню Николов.

Сформирани са 13 български и 7 турски чети, всяка една от които наброява между 60 и 140 души.

БТВРО установява връзки с българското правителство (Александър Стамболийски) и турското (Кемал Ататюрк), които подпомагат организацията с оръжие и боеприпаси.

Със своите дръзки действия четите вдъхват респект у създаващите се гръцки власти и те значително ограничават репесиите си срещу българското и турското население.

Четниците започват да връщат прогонените кметове.

Това временно спира изселването на българи и турци от областта, защото у тях се връща вярата за правото им свободно да населяват тези земи и има кой да ги защитава.

Тази вяра значително нараства, когато в края на 1922 г. от България идва сформираният от о. з. капитан Христов отряд, съставен от участници в Първата световна война, общо 135 души.

Те успели да вземат и една картечница.

За да не останат по-назад, в началото на 1923 г. турците също изпращат отряд, предвождан от добре въоръжен офицер.

Поставят се на разположение на Таню войвода, който насочва действията им.

През март 1923 г. се провеждат избори за кметове, като в тях имат право да участват и новите гръцки преселници.

Въпреки че една част от българите и турците са се изселили, в 86 града и села за кметове са избрани българи, в 31 – турци и само в 4 – гърци.

Резултатите са изпратени до правителствата на България, Турция и Гърция, както и до Обществото на народите (ОН) и американския президент с искане за плебисцит за самоопределение, като областта бъде обявена за неутрална територия под управлението на ОН.

Но на 9 юни в България е извършен преврат.

На власт идва Александър Цанков, който, за да преодолее външната изолация на България, жертва интересите на сънародниците ни в Западна Тракия, а и на страната като цяло.

Така България се лишава от естествения си излаз на Бяло море!

Εντάξει???