Сърцето ми остана в Делчево: Златина и чудото от орех и злато
-
- юни 9, 2025
На прага на църквата „Успение Богородично“ пътешественичката от Пловдив откри мистична сила, която прошепва със светлина
Село Делчево край Гоце Делчев е известно със скромните си 20 жители и една истинска съкровищница – възрожденската църква „Успение Богородично“. Построена през 1838 г. като трикорабна каменна псевдобазилика с кула и купол, храмът е обявен за паметник на културата.
Но това, което събужда истински възторг у пътешественичката Златина Георгиева, е делото на д-р Костадин Белчев – познат и като „човекът със златните ръце“. Роден в Делчево, лекар по професия, художник и резбар по душа, Белчев изработва уникална дърворезбена врата за храма – от орехова дървесина, с чисто златни ореоли на фигурите, достъпна дори за хора с нарушено зрение.
Атмосферата вътре е почти извънвремева – приглушена светлина, песнопения, тишина, която говори. Иконостасът от XIX век, иконите, резбованите царски двери – всичко създава усещане за невидима, но осезаема божествена сила. Не строга, не назидателна – а нежна, топла, като шепот, който преминава през гърдите и стига до сърцето.
Златина споделя: „Сърцето ми остана в Делчево“ – защото там е усетила не просто изкуство, а мистично просветление. Всяка гравирана линия по вратата, всяка златна нишка по дървото сякаш говори. За тишина. За корени. За това, че някъде по върховете на Родопите, божественото все още се среща с човешкото лице в лице.
Д-р Белчев, който живее между Берлин и родния край, се връща всяко лято, за да твори. За него – дървото има душа. И тази душа диша чрез ръцете му.
Църквата „Успение Богородично“ не е просто място. Тя е преживяване. Пространство, в което човек не влиза – той се връща. Там, където душата знае пътя. И остава.
Be the first to leave a review.
