АЗБЕСТОВАТА БОМБА В БЕСЛЕН: РЗИ се крие зад „ниски ветрове“ и „малки числа“, докато тонове прах ще задушат района. ЕКСКЛУЗИВНО от „Топ Преса“!
-
- юни 6, 2025
Ролята на „Топ Преса“ в разкриването на тези данни е от жизненоважно значение. Тя подчертава силата на гражданското общество и на независимите медии в битката срещу институционалното мълчание и опита за прикриване на реални рискове. Сега, след като истината започва да излиза наяве, задача на всеки гражданин е да не допуска тя да бъде потулена отново.
В един свят, където прозрачността често остава само на хартия, независимата журналистика продължава да бъде фарът, осветяващ тъмните кътчета на властта. Благодарение на смелостта и упоритостта на медийна група „Топ Преса“, която се позова на свещения за демокрацията Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ), наяве излизат шокиращи факти за един потенциален екологичен и здравен апокалипсис в хаджидимовското село Беслен.
Официалното Решение № 93-7/22.05.2025 г. на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Благоевград, издадено на 05.06.2025 г. в отговор на искането по ЗДОИ на „Топ Преса“, както и приложените към него Становища на РЗИ (с изх. № 10-99/4/22.10.2021 г., № 25-631-1/21.11.2022 г. и № 10-220-4/22.01.2024 г.), разкриват не просто тревожни несъответствия, а директно изобличават един порочен кръг от институционална апатия, съмнителни „експертни“ оценки и едно зловещо мълчание, което може да струва живота на цели поколения.
Зловещата „Тишина“: Как така Беслен „Мълчи“, когато рудникът говори за болести?
Най-скандалният елемент в официалния документ на РЗИ е хладнокръвното твърдение: „В РЗИ – Благоевград не са подавани сигнали и жалби от жители на с. Беслен или засегнати страни относно екологични щети, здравни или социални последици от дейността на рудника.“ Тази „липса на недоволство“ е не просто подозрителна, а направо абсурдна и обидна за разума! „Топ Преса“ вече разкри, че предишна, далеч по-малка кариера е била посрещната с яростна протестна подписка от над 150 души от няколко села.
Как е възможно сега, когато става въпрос за гигантски открит рудник на площ от 89.3 дка, с потенциал за трайни екологични щети и смъртоносни здравни рискове, местното население да е обгърнато от мистериозно мълчание?
Дали „липсата на мотивирани писма“, съобщена и от РИОСВ след обществените обсъждания, е знак за съгласие, или по-скоро за систематично недоинформиране, сплашване или дори подмяна на волята на хората? В едно село, където поминъкът често зависи от решенията на „големите играчи“, е изключително лесно да се наложи „тишина“. Въпросът е: кой печели от тази тишина и кой плаща цената ѝ?
РЗИ: „Не сме компетентни“ – Когато законът става параван за бездействие пред азбестовия ужас
В най-чист вид, решението на РЗИ – Благоевград демонстрира една опасна тенденция – институциите да се изплъзват от отговорност, позовавайки се на бюрократични формулировки. РЗИ заявява, че рудникът „не е обект с обществено предназначение по смисъла на §1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето“ и следователно „не се контролира от РЗИ – Благоевград“ по отношение на издаване на разрешения, протоколи, договори и други ключови документи, свързани с изграждането и експлоатацията.
Това твърдение е не просто смущаващо, а потенциално престъпно, когато става въпрос за добив на амфиболови гнайси. Експерти, интервюирани от „Топ Преса“, алармираха: „Амфиболовите гнайси съдържат азбестови влакна, които при трошене и добив се отделят във въздуха. Прахът може да стига километри с вятъра, а вдишването му води до сериозни заболявания, включително рак на белия дроб“, Пулмолог допълва: „Имаме научни доказателства, че хора, живеещи край такива кариери, боледуват по-често от астма, алергии и хронични пневмонии заради фините прахови частици и металните наночастици.“
И на фона на тези ледени предупреждения, РЗИ спокойно „гарантира“ в своето Становище от 22.01.2024 г., че „не се очаква да са съществен негативен фактор“ и „не се очаква значимо негативно влияние върху здравето на населението“. Тази „оценка“, базирана на неясни „достатъчна отдалеченост и специфика на релефа“, изглежда като хвърляне на прах в очите, вместо като реална защита на общественото здраве. Кой ще носи отговорност, когато азбестовият прах поеме по въздуха към Беслен и околните населени места, застрашавайки здравето на децата и възрастните?
Миражът на „Розата на вятъра“: 19 тона отровен прах, но „няма проблем“ да стигне до вас!
Докладът по ОВОС, който РЗИ цитира в своите становища, рисува една идилична картина, базирана на данни от „Meteoblue“: „средната скорост на вятъра е много ниска – в 86.3% от случаите тя е между 2 и 4 m/s, което е белег за много слаби способности на ветровото поле за пренасяне на генериран прахов облак на разстояния по-големи от работните зони в находището; потенциалът за замърсяване е нисък – това означава, че енергията на ветровото поле е много ниска и прахови частици не могат да бъдат пренесени на далечни разстояния и да достигнат до населените места в района.“
Но математиката не лъже, за разлика от „оптимистичните“ прогнози.
Само от дейности по експлоатация (багериране, натоварване, движение по пътища), рудникът ще генерира потресаващите 19.20 тона прах годишно (при 220 работни дни!), включително над 6 тона ФПЧ10 и 1.5 тона ФПЧ2.5 (най-опасните за здравето фини прахови частици). А когато дойде време за закриване и рекултивация, към атмосферата ще бъдат изхвърлени още 87.83 тона прах! Към това се прибавят и други токсични емисии от мобилната техника: парникови газове (CO2, CH4, N2O), азотни оксиди (NOx), серен диоксид (SO2), летливи органични съединения (ЛOC), амоняк (NH3). Това е цял коктейл от отрови, който ще се разнася над региона.
И най-циничното: „Най-близко разположено населено място до находището е с. Беслен, но то е на отстояние от 644 м от находището и освен това поради слабия потенциал на ветровото поле релефната форма възпрепятства евентуален замърсен облак с прахови частици да преодолее денивелацията от 95.3 м.“ Дали една „релефна форма“ с денивелация от 95.3 метра ще спре тонове микроскопичен азбестов прах, който доказано пътува „километри с вятъра“? Това твърдение звучи като научна фантастика, а не като сериозна екологична оценка. Единствената предвидена „мерка“ е „оросяване през сухите летни и есенни месеци“. Едва ли няколко пръскачки могат да спрат това бедствие, което ще се развива в продължение на 35-годишна концесия!
Река Места – Заложник на алчността: Концесия върху повърхностни води!
Като капак на всичко, становищата на РЗИ потвърждават, че концесионната площ на рудника се разполага „непосредствено до терасата на река Места със стръмен откос.“ Още по-фрапиращо е, че сред засегнатите поземлени имоти, за които предупреди „Топ Преса“, са не само пасища, но и „територия на повърхностни води“!
Въпреки че Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ твърди, че „няма водоизточници за питейно-битово водоснабдяване“, това не отменя сериозния риск за самата екосистема на река Места, която е част от защитени зони „Места“ и „Долна Места“ за опазване на дивите птици и природните местообитания. Геолози обаче предупреждават: „Разриването на терена унищожава растенията и местообитанията, а рискът от ерозия и замърсяване на подземните води е огромен.“ Тази непосредствена близост, комбинирана с „трайните щети“ от азбестовия прах, превръща река Места в заложник на един проект, който изглежда е одобрен на всяка цена, под печата на „минималното въздействие“
„Корупцията убива…“ – Урокът на Беслен и силата на ЗДОИ.
Историята на рудника в Беслен, разплетена благодарение на Закона за достъп до обществена информация и настойчивостта на медийна група „Топ Преса“, е поредно доказателство за дълбоко вкоренени проблеми в системата. Както заявихме вече: „Корупцията убива. Тя се храни със страха и безразличието – и точно така селата ни изчезват от картата едно по едно. Докато решенията се взимат тайно, а истината се потулва, животът в Беслен и стотици други български села е заложник не на прогреса, а на алчността и бездушието.“
Ролята на „Топ Преса“ в разкриването на тези данни е от жизненоважно значение. Тя подчертава силата на гражданското общество и на независимите медии в битката срещу институционалното мълчание и опита за прикриване на реални рискове. Сега, след като истината започва да излиза наяве, задача на всеки гражданин е да не допуска тя да бъде потулена отново.
Призив за действие: Не допускайте „ограничената компетентност“ или „минималното въздействие“ да станат алиби за бездействие пред лицето на доказани рискове от азбест, прах и замърсяване на води. Организирайте се: Ако сте жител на Беслен или околните населени места, говорете открито, организирайте се и настоявайте за правото си на здравословна среда на живот. Не се поддавайте на натиск или заплахи, ако има такива.
Защото, битката за Беслен не е просто битка за едно село. Тя е битка за бъдещето на всяко българско населено място, за правото на чист въздух и вода, и за справедливост срещу онези, които поставят печалбата над човешкия живот и природата.
По-долу ще ви опишем и накратко предоставените становища:
- Становище с изх. № 25-631-1/21.11.2022 г. (от РЗИ до инж. Иван Шкевов, управител на „Илинда“ ЕООД): Наименование на инвестиционното предложение: „Добив на скално-облицовъчни материали, съгласно чл. 2, т. 6 от Закона за подземните богатства – Находище „Беслен“, в землището на с. Беслен, община Хаджидимово, област Благоевград“. Това е официалното наименование и може да се използва за по-голяма точност. Концесионен договор: Потвърждава се наличието на концесионен договор от юли 2021 г. между Министерство на енергетиката и „Илинда“ ЕООД. Това показва, че процесът е напредвал с институционална подкрепа от високи нива. Избрана система на експлоатация: „Избрана е система на експлоатацията на открит кариерен добив без пробно-издирващи работи. Избраната система на експлоатация е многостъпална с последователно развитие на минните работи в контур-надолу.“
- – Ключово! „Без пробно-издирващи работи“ е рисков подход, особено при потенциално наличие на азбест. Това означава, че не е правено предварително изследване за опасността от азбест на място, а се действа на база общи предположения. Многостъпалният добив също носи своите рискове от ерозия и нестабилност. * Основни дейности: „Основните процеси, които ще се извършват е открития добив в находище „Беслен“, строителство, разкриване на полезното изкопаемо, добив, насипообразуване и рекултивация.“ – Подчертава мащаба на дейностите, не само добива.
Информация за ОВОС и хигиенни аспекти: В становището се посочва, че докладът за ОВОС ще съдържа „оценка на въздействието върху качеството на атмосферния въздух, повърхностните и подземните води, почви, земни недра, ландшафта, биологичното разнообразие, релеф, климат, както и върху населението и човешкото здраве“. Това е списъкът, по който РЗИ уж е направила оценка, но както виждаме, с доста повърхностни заключения.
Конкретика за здравната оценка: „Информация относно местоположението и точните отстояния на добивния участък от най-близко разположени населени места и други обществени обекти, подлежащи на здравна защита; – идентифициране на рисковите фактори за увреждане здравето на хората по време на строителството, експлоатацията и извеждане от експлоатация на обекта и съоръженията, свързани с инвестиционното предложение; – характеристика на отделните рискови фактори по отношение на влиянието им върху човешкото здраве и съпоставянето им с действащите хигиенни норми и законодателство.“ – Това са точките, по които се твърди, че е направена „подробна“ оценка, но чиито изводи са твърде оптимистични.
- Становище с изх. № 10-99-4/22.10.2021 г. (РЗИ до РИОСВ – Благоевград): Нов път: „Бъдеще се предвижда от северната страна на находището да се прокара нов път с дължина около 800 м, който да свързва отделните хоризонти.“ – Допълнително нарушаване на терена и екологично въздействие.
Транспортни дейности: „Предвидено е ежедневно натоварване на добитите материали в бордови автомобили до базата в с. Марчево за допълнителна обработка и продажба.“ – Това означава постоянен трафик на камиони през района, с още повече прах и шум. Рекултивация: „След приключване на откритите добивни работи ще започне поетапно провеждане на мероприятия по рекултивация на нарушените терени.“ – Важен е въпросът за ефективността и контрола на тази рекултивация след 35 години. Прогнозни стойности на емисии: Включени са детайлни таблици с прогнозни стойности на емисиите на различни замърсител от дейностите (откривка, добив, мобилна техника). Емисии на вредни вещества (кг/година): * Парникови газове: O2, CH4, N2O, NOx, SO2, CO, NMVOC, ФПЧ10, NH3. Например 90.2 кг NOx, 0.55 кг CO, 0.05 кг NMVOC за една концесионна година. ФПЧ10: 0.006 кг/година (забележете, това е много по-малко от 6.22 тона по-горе, което може да е грешка в преписване или да касае само вредни вещества от машините, а не от праха – трябва да се уточни!).
Изключително важно е да се изясни това разминаване! Прогнозни прахови емисии (тон/година): ФПЧ10: в диапазон 9-14 мг/м3 при норма 40 мг/м3. (Преди беше 6.22 тона/година, сега е 9-14 мг/м3 – това са различни мерни единици, но показват, че се очакват прахови нива). * ФПЧ2.5: в диапазон 1-4 мг/м3 при норма 20 мг/м3.
Средногодишно замърсяване на ФПЧ10: „Установено е, че средногодишното замърсяване с ФПЧ10 за с. Беслен е между 0.05 µg/m3 и 0.1 µg/m3, което е много под годишен пределен час от 20 µg/m3 за опазване на човешкото здраве.“ – Това е ключовото твърдение на РЗИ!
Тази изключително ниска прогнозна стойност (десетки пъти по-ниска от нормата) е в остро противоречие с общото количество от 19.20 тона прах годишно и алармиращите предупреждения за азбест. Тази цифра изглежда нереално ниска и би следвало да е обект на ожесточена критика и разследване.
Изчислени нива на шум: „Прогнозира се, че разстоянието при което ще се достигне граничната стойност на нивото на шум за жилищни територии през дневен период ще бъде с радиус 200 м.“ – Отново, твърдение за ограничен обхват на въздействие. „Положителна оценка“ на доклада за ОВОС: Всички тези „оптимистични“ заключения водят до крайното „положително“ становище на РЗИ.
Be the first to leave a review.
