Един климатичен разказ за мраморното било на Пирин, най-южни микроледници на Европа и техният злокобен край
-
- март 10, 2025
Асоциациите с думата „ледник“ обикновено са с безкрайната бяла шир на Антарктида или Гренландия. Или поне огромните ледено-снежни площи в Алпите, по които се карат ски почти целогодишно и които са превърнати в туристически атракции. Малко известен факт е обаче, че в България също си имаме ледници.
Беше ранна есен, когато се разхождахме с компания ентусиасти по мраморното било на Северен Пирин. Не успяхме да стигнем до Снежника в Казана, но пък циркусите на изток от Кончето бяха пълни със снежни петна, а микро-ледникът под Кутело беше наистина голям. Което, ме навя на мисълта, че навярно повечето от редовно изкачващите Пирин запалени планинари, са виждали многократно въпросните ледници, преминавайки през местността Голям Казан и под страховития скален ръб Кончето, но малцина знаят, че макар и значително по-малки от Алпийските, мислейки ги за обикновени преспи или за снежници, както някои ги наричат по всички научни критерии това са микроледници и то на поне два века.
Действително има и редица фирнови петна или снежници из същия район, които на външен вид почти по нищо не се различават, но два от тях са по-особени.
Така, неизбежно си спомних за първите си стъпки като млад планински ентусиаст, когато на една поредна планинска разходка с щурата ми компания, се запознахме с един невероятен човек, участвал в изследванията на въпросните микро- ледници. И до днес, климатичният му разказ със злокобен край, кънки по мраморното било на Северен Пирин.
Преди години, попитан, дали иска да участва в експедиция за изследване на микро-ледници, младият изследовател на климатични промени отговорил: „Дали искам да се включа в експедиция за изследване на микро-ледниците на Пирин? Вие шегувате ли се? Това е моята планина – разбира се, че искам!“
„Вече не помня кой, кого и как намери, но в средата на студентството си в Германия през 2000 г. някак си се озовах в кабинета на д-р Карстен Груневалд в университета в Дрезден. Навсякъде бяха разхвърляни карти и снимки от Пирин и други балкански планини. Аз търсех възможност за стаж по специалността, а той – някой, който познава добре Пирин, може да организира всичко на място, има мерак и физиката да търчи из цялата планина и да мъкне на гърба си тежка сондажна техника без да мрънка. Още в кабинета му отбелязах значим пропуск в работата дотогава – беше се фокусирал изцяло върху Снежника под Вихрен, но изобщо не знаеше за съществуването на още по-голям обект, скрит под Кончето. Аз обаче знаех и планирането започна. Бяхме перфектната комбина.“, разказваше ни изследователя.
„Карстен, симпатичен немски географ, женен за българка, беше открил идеален начин да съвместява професионалните задължения и семейния живот – изследваше микро-ледници по балканските страни (в литературата се срещат и наименованията снежни или фирнови петна или просто снежници). Общото между тях е, че всички са реликти от последната ледникова епоха и никога не изчезват напълно през лятото, тоест не са просто снежни преспи, а имат структурни черти между фирн и истински ледник. Тезата му най-общо казано беше, че тези обекти са отлични индикатори за изменението на климата и би трябвало да изчезнат при първите признаци на значимо затопляне. Сравнението на снимките на Снежника от 60-те и 90-те години показваше ясна тенденция на намаление на площта. Според него, изчезването му беше само въпрос на време – най-късно до 2015 г. при очакваното ниво на затопляне – и затова спешно трябваше да се вземат проби за всякакви анализи. От тях можехме да научим много неща за историческите промени на Балканите – от климата през замърсяването и индустриалната активност наоколо. Изобщо щяхме да правим велика наука!
Ходихме в Пирин, скитахме, снимахме и вземахме проби, разведох ги из козите пътеки в циркусите източно от Кутело, Кончето, Бански Суходол и там установихме още 3 микро-ледника, единият от които наистина е по-голям и дебел от Снежника. Насъбрахме сума ти материал, а после ежегодно ходех около 15 септември да снимам микро-ледниците, за да правя мониторинг на изменението на минималния им размер и да пращам снимките на Карстен.
Е, той привлече доста средства, публикува множество статии, финансира дузина екскурзии за себе си и студентите си до България и даже има наследници за каузата – последното изследване, което намирам е на български учен, Емил Гачев от ЮЗУ Благоевград, който явно също се е посветил на микро-ледниците.“
Глациерните форми в Пирин привличат вниманието на учени повече от 6 десетилетия. На Балканите глациерни форми има само още в Динарските планини – в Албания и Черна гора. Това е удивително, защото за нашия климат се смята, че надморската височина, над която има условия за образуването на ледници, е 3200 м.
Ледникът под връх Вихрен привлича интереса на учените още през 50-те години на ХХ век, когато ст.н.с. Владимир Попов от Географския институт провежда климатични наблюдения в циркуса Голям казан под Вихрен. Малкият туристически заслон „Казана“ е построен тогава, за да бъде първата в България високопланинска геофизична станция с метео пункт към нея.
По-късно, през 90-те години на ХХ в., наблюдения и изследвания върху пиринския ледник започва именно германският учен Карстен Грюнвалд, за който ни разказваше и българският изследовател. Тогава е направено и първото въглеродно датиране на възрастта на ледника.
Най-старият сняг в състава му, взет чрез сондаж на дълбочина над 10 м, е на повече от два века, но всъщност ледникът вероятно е много по-стар, разказва доц. д-р Емил Гачев от Югозападния университет, който както казах и по-горе вече 15 години ги проучва.
Но не размерът, а скоростта, с която се променят ледниците има значение. Макар и пиринските ледници да са твърде мънички, за да служат като значими водохранилища или да имат особено влияние върху екосистемите, те са важен индикатор за влиянието на климатичните промени, в това число за ефектите и скоростта на глобалното затопляне.
Въпреки че размерът им силно варира и в двете посоки от година на година, общата тенденция е към притеснително намаляване на обема им. Нещо повече, учените доказват, че съществува един дълъг период, в който поради топографски особености и вследствие на силното намаляване на размера им, микроледниците стават независими от климатичните фактори до един момент. Тази граница обаче вече е премината.
„Последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне. Причината е повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция“, заяви доц. Емил Гачев след поредното проучване преди две години
От 7-8 години наблюдаваме безснежни зими. Дефицитът през декември и януари от части се компенсира от значителни валежи през март и април, които водят до натрупване на лавинен сняг. Това обаче влияе върху състоянието на микроледниците.
„Наблюдава се деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин тази деградация в периода след 2018 г. засяга по-силно микроледника Бански суходол. Той не показва активност и се превръща в ледена преспа“, обясни доц. Гачев.
Бански суходол се намира почти на 2700 м височина. Благодарение на по-ниските температури, той успява да се съхрани. При него лавиносборът е до 4 пъти по-малък, в сравнение с този на Снежника и затова интензивните валежи през май-юни стопяват снежната покривка и го оголват през юли.
Лавинната дейност е по-значима за Снежника поради фуниевидната форма на склона. Там се концентрира сняг 20 пъти по-голям от площта на микроледника. Това предпазва микроледника от ефекта на високите летни температури през първата половина на лятото, поясни специалистът Емил Ганчев.
Би било тъжно да загубим пиринските ледници – най-южните ледници в Европа. По-обезпокоителното в случая е, че съдбата им е зловещо напомняне, че промяна в климата само с 3 градуса, ще изличи живота на земята такъв, какъвто го познаваме.
Be the first to leave a review.
