Къде отиват парите за екология: Над 60% от река Струма е в критично състояние, а 70% от замърсителите в Места остават скрити! Скандално разкритие на ТОП ПРЕСА!
-
- юни 2, 2025
Реките на Югозападна България – Екологично пропадане и „Бели петна“ в Мониторинга: Сравнителен Анализ на Поречията на Струма и Места през 2023 г.
Природни ресурси от жизненоважно значение, реките на България са под постоянно наблюдение за своето екологично и химично състояние. Годишният бюлетин на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ за 2023 г., който бе публикуван през 2024г. разкрива обезпокоителни тенденции в поречията на реките Струма и Места, които повдигат сериозни въпроси относно ефективността на мерките за опазване и качеството на мониторинга.
Анализът на официалните данни сочи, че голяма част от речните води са далеч от желаното „добро“ състояние, а „белите петна“ в контрола може би прикриват още по-мрачна картина.
Екологично състояние: Алармиращи тенденции в Струма и Места Данните за екологичното състояние/потенциал на повърхностните водни тела в поречията на реките Струма и Места са показателни за тревожни екологични проблеми, макар и с някои разлики.
Поречието на Струма (106 водни тела): От общо 106 водни тела категория „река“, шокиращите 46% са класифицирани като „умерено“ състояние. Към тях се прибавят още 7% в „лошо“ и 7% в „много лошо“ състояние. Това означава, че над 60% от реките в един от най-големите речни басейни в България не са в „добро“ или „отлично“ екологично състояние.
Поречието на Места (54 водни тела): Ситуацията в поречието на Места е сходна, макар и с малко по-малко водни тела. 48% от реките са в „умерено“ състояние. Към тях се добавят 2% в „лошо“ и 13% в „много лошо“ състояние. Общо, над 63% от реките в поречието на Места не са в „добро“ или „отлично“ екологично състояние.
Особено притеснителен е фактът, че 13% са в „много лошо“ състояние, което е почти двойно повече от процента за „много лошо“ състояние в Струма.
Тези статистики са в пряко противоречие с европейските цели за постигане на добро екологично състояние на водните тела. „Умереното“, „лошото“ и „много лошото“ състояние сигнализират за значително антропогенно въздействие – от промишлени и битови замърсявания, през аграрни дейности, до изменения на морфологията на реката. Подобно влошаване на екологичния статус има директни последици върху биоразнообразието, екосистемните услуги и качеството на живот на населението, зависещо от тези водни ресурси.
Възниква логичният въпрос: Какви са реалните причини за това масово влошаване и достатъчно ефективни ли са прилаганите мерки за възстановяване и опазване?
Мониторинг с „Бели петна“: Заплаха за достоверността на данните в двата басейна
Още по-обезпокоителен е фактът, че за значителен брой водни тела в двата басейна изобщо не е проведен мониторинг по ключови показатели.
За Струма:
За 30 водни тела не е извършен контрол по биологични елементи за качество (БЕК) през 2023 г. – основни индикатори за здравето на речната екосистема. Най-фрапиращото разкритие е, че за цели 57 водни тела (т.е. повече от половината от всички наблюдавани реки) не е проведен мониторинг за специфични замърсители през 2023 г.
За Места:
Ситуацията в Места не е по-добра по отношение на пропуските в мониторинга. За 17 водни тела не е проведен мониторинг по БЕК. Особено притеснително е, че за 39 водни тела (т.е. повече от 70% от общия брой водни тела в басейна на Места) не е проведен мониторинг за специфични замърсители през 2023 г. Този процент е дори по-висок от този за Струма.
Тези липси на данни за толкова голям брой водни тела представляват огромен пропуск в системата за мониторинг. Как може да се говори за адекватна оценка на състоянието и ефективно управление на водите, когато най-критичните аспекти на замърсяване остават неизследвани? Това създава „бели петна“, зад които могат да се крият сериозни и неоткрити екологични бомби със закъснител. Без пълна и надеждна информация е невъзможно да се вземат адекватни решения и да се приложат целенасочени мерки за предотвратяване и контрол на замърсяването.
Химично състояние:
Илюзия за добро в Струма, но по-притеснително в Места? На пръв поглед, данните за химичното състояние на реките могат да създадат впечатление за относително добро състояние, но с важни уточнения.
За Струма: 95% (101 от 106) от водните тела постигат „добро химично състояние“. Само 5 водни тела не се вписват в тези норми. Въпреки това, този оптимистичен резултат трябва да бъде поставен под въпрос в контекста на гореспоменатия непълен мониторинг. Ако специфичните замърсители, които често са решаващи за химичното състояние, не са били изследвани за повече от половината от реките, тогава може ли да се говори за обективна оценка?
За Места: Ситуацията с химичното състояние в Места е по-малко благоприятна. От 54 водни тела, 7 не достигат добро състояние (около 13%). Въпреки че няма пропуски в мониторинга на общото химично състояние, фактът, че 70% от водните тела не са изследвани за специфични замърсители, подкопава доверието в тези данни. Не е изключено реалният брой на тези, които не достигат добро химично състояние, да е по-голям, ако бяха изследвани и тези потенциално опасни вещества.
Заключение: Данните от Годишния бюлетин на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ за 2023 г. повдигат сериозни въпроси относно състоянието на реките в поречията на Струма и Места. Високият дял на водни тела с влошено екологично състояние и, най-вече, фрапиращата липса на мониторинг за специфични замърсители за повече от половината от реките в двата басейна, са сигнали за дълбоки проблеми. Необходимо е спешно преразглеждане на програмите за мониторинг, за да се осигури пълна и прозрачна картина на състоянието на водните тела. Само с точни данни и решителни действия България може да се доближи до целите си за чисти и здрави води, а не да остава в плен на „бели петна“ и недоизказани истини, които могат да крият сериозни екологични и здравни рискове. Надявам се тази разширена статия да е подходяща. Ако имаш нужда от още промени или допълнения, моля, кажи!
За Места: Ситуацията с химичното състояние в Места е по-малко благоприятна. От 54 водни тела, 7 не достигат добро състояние (около 13%). Въпреки че няма пропуски в мониторинга на общото химично състояние, фактът, че 70% от водните тела не са изследвани за специфични замърсители, подкопава доверието в тези данни. Не е изключено реалният брой на тези, които не достигат добро химично състояние, да е по-голям, ако бяха изследвани и тези потенциално опасни вещества.
Заключение:
Данните от Годишния бюлетин на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ за 2023 г. повдигат сериозни въпроси относно състоянието на реките в поречията на Струма и Места. Високият дял на водни тела с влошено екологично състояние и, най-вече, фрапиращата липса на мониторинг за специфични замърсители за повече от половината от реките в двата басейна, са сигнали за дълбоки проблеми.
Необходимо е спешно преразглеждане на програмите за мониторинг, за да се осигури пълна и прозрачна картина на състоянието на водните тела. Само с точни данни и решителни действия България може да се доближи до целите си за чисти и здрави води, а не да остава в плен на „бели петна“ и недоизказани истини, които могат да крият сериозни екологични и здравни рискове.
Be the first to leave a review.
