Българската книжовност в Неврокоп: От килийното училище до учителските дружества
-
- май 31, 2025
Неврокоп, днес известен като Гоце Делчев, е град в Югозападна България с богата история. След Освобождението от османско владичество, той остава извън пределите на свободна България, което води до период на продължителна борба за национално самоопределение и присъединяване към Княжеството. Въпреки трудностите и репресиите, местното население и дейци като поп Харитон и Петър Сарафов не се обезкуражават, а продължават да се борят за възстановяване на българските институции и просвета, кулминацията на което е участието на града в Кресненско-Разложкото и Илинденско-Преображенското въстание. Тази упорита борба в крайна сметка води до освобождението на Неврокоп от четата на Пейо Яворов по време на Балканската война, отваряйки нова страница в неговата история.
Развитие на българското просветно дело
Борбата за българско училище в Неврокоп е дълга и изпълнена с трудности. През 1838 г. Аверки Петрович прави неуспешен опит да учреди такова. Все пак, през 1840 г. Костадин Мутафчиев, известен като даскал Господин, успява да основе българско училище в собствения си дом, което има църковно-килиен характер. След смъртта му през 1860 г. училището преустановява дейността си, но е възстановено през 1862 г. от Тодор Ненов. Ненов обаче е обявен за бунтовник и интерниран през 1863 г., което води до ново затваряне на училището.
В отговор на тези събития неврокопчани изпращат учителя Н. Ковачевски в Цариград, за да изразят желанието си за училище с преподаване на български език. В резултат на това от есента на 1863 г. до пролетта на 1866 г. Атанас Божков оглавява българското училище в Неврокоп. Важен момент в тази епоха е първото честване на празника на св. св. Кирил и Методий на 11 май 1863 г.
Борба срещу гръцката патриаршия и създаване на българската община
Борбата с гръцката патриаршия в Неврокоп е изключително ожесточена, като основни дейци в нея са Илия Дуков и поп Харитон. През 50-те години на XIX век неофициално е основана първата българска община, която по време на Кримската война е призната от Високата порта. Първият ѝ председател е Илия Дуков, а основната ѝ задача е да измести гръцкия език от църквата и училищата. Връх в напрежението е достигнат през 1867 г., когато Илия Дуков и негови сподвижници завземат със сила църквата, отказвайки да приемат богослужения на гръцки език.
Развитие на женското образование и дейността на женски дружества
С финансовата помощ на търговеца Николай Тошков през 1867 г. е открито и девическо училище с две учителки – Елена Николова и Катерина Дукова. През 1870 г. Катерина Дукова и братовчедка ѝ Елена Дукова основават женското дружество „Ученолюбие“, което допълнително допринася за развитието на образованието сред жените.
Читалище „Зора“ – средище на книжовен живот3
Читалище „Зора“ е създадено в Неврокоп през 1865 г. в дюкянските помещения на дома на Стоил Полизоев. Разполага със собствена библиотека, чиито книги са дарени от български общини от цялата страна. Главен инициатор за създаването на читалището е Атанас Божков, въпреки че по-късно е изгонен от Неврокоп заради провеждане на богослужение на български език.
Първият председател на читалището е Стоян Шехинов. Уставът на читалищното настоятелство предвиждало осигуряване на известни вестници и закупуване на всички новоиздадени български книги. Материалите се предоставят за безплатно ползване. През периода 1865-1874 г. читалището разпространява редица вестници като „Съветник“, „Въсток“, „Турция“, „Време“, „Зорница“, „Право“, „Македония“, „Век“, „Източно време“ и „Българско читалище“. Нови книги се доставят от пътуващи книжари, които посещават панаира в Неврокоп.
През 1873 г. в сградата на читалището е открита книжарница, която доставя учебници, популярни книги, както и забранени от турската власт издания. Още през 1871 г. Димитър Ножаров оставя в читалищната библиотека прокламациите на Тайния комитет във Влашко, свързани с подготовката на въстание.
Учителско дружество „Просвещение“
През 1873 г. в дома на Илия Дуков е основано учителското дружество „Просвещение“, известно още като „Серско-Мелничко-Драмско-Неврокопско учителско дружество“. То е едно от първите учителски дружества в България и има за цел да разпространява българско образование и да се бори с домогванията на гръцката патриаршия. Ръководството му, избрано през септември 1874 г., включва Никола Падарев (председател), Петър Сарафов (касиер), Хаджи Георги Попиванов (писар-секретар), Спас Прокопов и Атанас Поппетров (съветници). Целта на дружеството е да „улеснява според силите си разпространението на просвещението чрез българския език“, като привлича и препоръчва способни учители, спомага на бедни училища и дарява учебни пособия. Дружеството планира да основе и „централно по-високо училище“, но дейността му е разтурена след събитията около Априлското въстание.
Ролята на Неврокопския панаир
Ежегодният панаир в Неврокоп също оказва благоприятно влияние върху културното развитие на града. Той е едно от най-известните тържища в Османската империя, провеждан първоначално от 1 до 15 август, а по-късно – от 25 август до 8 септември. На него се предлагат разнообразни занаятчийски стоки, като в търговията участват и чужденци. След 1860 г. редовно участват и книжари, изпратени от Христо Г. Данов и Д. В. Манчов, които снабдяват училищните директори с книги и учебни помагала. На панаира се разпространява и революционна пропаганда. Замира постепенно поради поскъпването на наемите и последствията от Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
Влошаване на културните условия след Априлското въстание
След Априлското въстание културните условия в Неврокоп се влошават значително. Поп Харитон (Кръстю Ангелов Карпузов) от с. Либяхово, избран през 1871 г. за пръв председател на новосъздадената казалийска община, е запомнен с извоюваното право на българи да бъдат избирани и да заседават в конака. През 1880 г. той и Петър Сарафов се заемат да възстановят българските църкви и училища, разрушени през 1878 г. Заради тези си действия двамата са осъдени на заточение в Мала Азия, откъдето поп Харитон впоследствие успява да избяга.
Последствия от Берлинския конгрес и Кресненско-Разложкото въстание
Въпреки Освобождението, Неврокоп остава в рамките на Османската империя, което води до силно недоволство. В знак на протест срещу решенията на Берлинския конгрес, на 5 октомври 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание, в което Неврокоп взима дейно участие. В резултат на изгубената война и въстанието, българските институции са затворени, а техните дейци са прогонени или хвърлени в затворите.
Възстановяване на просветното дело и борба за църковна независимост
До 1882 г. османските власти не признават българските училища в града и не позволяват откриването на нови. Въпреки това, училищната комисия (моариф комсиону) в Солун отменя тази забрана.
През 1884-1885 г. в Неврокоп функционират две български училища – едно централно във Вароша с около 100 ученици и едно в Комсала с 30-40 ученици. Учители в централното училище са Григор Ангелаков, Т. П. Николов и Д. Манолов.
Местните българи не се обезкуражават и успяват през 1904 г. да издействат султански берат, с който се създава Неврокопска българска епархия, част от Българската екзархия. Неврокоп взима участие и в боевете по време на Илинденско-Преображенското въстание, организирано от ВМРО, демонстрирайки непоколебимия си стремеж към свобода.
Освобождението на Неврокоп през Балканската война
Градът става част от българската държава след Балканската война. На 19 октомври 1912 г. четата на поета Пейо Яворов, който се записва доброволец и формира чета, освобождава Неврокоп. Яворов е избран за първи кмет на града, макар и за кратък период от едва 5 дни. За това кратко време той успява да открие първата градска болница и първата пощенска станция, полагайки основите на модерното развитие на Неврокоп в свободна България.
Be the first to leave a review.
