ЦВЕТЕЛИНА УЗУНОВА ЕКСКЛУЗИВНО ПРЕД ТОП ПРЕСА: ХОРАТА СА СКЕПТИЧНИ ЗА ЕВРОТО, ЗАЩОТО НИКОЙ НЕ ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ ИМ
Госпожо Узунова, като опитен политически пиар оценихте кампанията за налагане на еврото като слаба. Защо?
Първо, защото е закъсняла, в последния момент и поради това недобре направена. Второ, защото посланията са общи и най-вече не са към правилния адресат – обикновените хора. Да говориш на масовия зрител, на пенсионерите, че еврото е добро за големия бизнес, защото по-лесно ще оперира на международните пазари, е непрофесионално от пиар гледна точка. Хората трябваше да чуят друго- какво ще стане с цените, със спестяванията им, със заплатите и пенсиите. Бизнесът няма нужда от убеждаване.
Защо хората се притесняват толкова?
Има няколко поколения, които изстрадаха и помнят добре финансовия крах в края на 90-те, когато за една нощ заплатите станаха 5 долара, а пенсиите 3 долара. Спестяванията се стопиха за часове. След време стана ясно, че това е било финансова игра в интерес на малък кръг хора. Милиони българи загубиха състоянието си, започнаха от нула, плащаха за това с години. Нормално е да се опасяват, че пак може да станат жертва. Разбира се, не е едно и също, но щом опира до парите им, хората са нащрек. В кампанията имаше и много популизъм- като това, че ако веднага не приемем еврото, ще ни бъдат върнати визите. Каза го бивш президент. Това е невярно и неуместно като аргумент. Някои политици и техните анализатори обидиха народа, че нищо не разбирал, което беше грозно и засили конфронтацията. Липсваха отговорите, които ще успокоят хората. Със заплахи и обиди не става. Смятам, че клиповете и опорките, които повтаряха от екраните едни и същи хора, само увеличиха броя на скептиците. Подходът трябваше да е съвсем друг.
Защо липсваха отговори?
Вариантите са два – некомпетентност или защото обективните отговори може да са „опасни”, т.е. биха налели вода в мелницата на тези, които предупреждават, че сега не е моментът, че хората не са достатъчно богати, за да посрещнат спекулата, която неизбежно ще се появи. Всички ходим на почивки в Гърция, видяхме какво стана с малките и средни бизнеси, говорим си с гърците, знаем тяхното мнение. Същото и с хърватите. А гърците имаха стабилна и заможна средна класа, която обаче плати висока цена. Ние нямаме такава прослойка и сме още по-уязвими. Има група много богати хора и милиони, които оцеляват. Една мъдра българска поговорка гласи: „Ситият на гладен не вярва”. В случая е уместна. Това огромно разделение в обществото по финансов признак е в основата на двата лагера за и против еврото. Разгледах анализите на Европейската комисия за Чехия, Полша, Унгария, Дания. За първите две се посочва, че по-голям процент от населението на страните не желае еврото и затова правителствата не настояват. За Унгария се припомня, че още през 2015г. Орбан е заявил, че негов приоритет е укрепването на националната валута и еврото не е на дневен ред. А Дания се е позовала на правото на всяка страна-членка да не се съобразява с всички директиви на Брюксел –т.нар. клауза за неучастие.
Наистина не сме чули тези факти по телевизиите. Но аргумент на някои политици беше, че сме задължени да влезем в еврозоната догодина по силата на Договора с ЕС. Вярно ли Симеон Сакскобургготски, на когото бяхте прессекретар в Министерския съвет, е поел такъв ангажимент?
Аз обичам да чета документи, не да слушам интерпретациите им. Затова прелистих Договора за присъединяване, който царят подписа през 2005г. като премиер.Там няма година. Казано е, че влизаме в еврозоната едва тогава, когато покрием условията в Договора от Маастрихт от 1992г., създаването на ЕС. Едното от тях е инфлацията у нас да е максимално близо до трите държави с най-ниска инфлация. Според Евростат, в момента е около 1,7% – това са ниските нива в ЕС. Нашата официално се води 3,8%- т.е. още на първото условие се спъваме. А истината е, че всеки, който пазарува и плаща за различни услуги, вижда, че е много по-висока. Явно има някаква скрита причина или натиск да се бърза толкова. Нямаме ангажимент за 2026г. Да се стоварва подобна отговорност на царя и правителството му, е манипулация. В крайна сметка, да се надяваме, че в доклада от Брюксел ще има обективна преценка. Пък, ако се стигне до въвеждане на еврото от 1 януари 2026г., дано стане без сътресения и без народът да обеднее още. Въпросът обаче е: ако се случи негативният сценарий, кой и как ще понесе отговорността?!
Защо във ваши коментари свързахте темата за еврото с националната идентичност?
Решимостта на повечето българи да спасят лева е плод не само на притесненията за доходите им, има много по-дълбока причина. Ще ви дам пример с Великобритания, нищо, че излезе от ЕС. Още в Маастрихт британците са записали в общия договор, че те няма да приемат еврото. Щях да се учудя много, познавайки традициите и ценностите на тази стара и толкова влиятелна монархия, ако бяха премахнали валутата си. Покрай 24 май прочетох изказвания на неолиберали, че кирилицата ни пречи за пълноценна евроинтеграция и други подобни анти-български опорки. Изглежда, че това е посоката, в която някои работят: махаме лева – взимаме еврото, махаме буквите – приемаме латиницата, православието слагаме настрани, че било ретроградно, очаквам следваща опорка за смяна на името на държавата. Пълно заличаване. В този смисъл съмненията около приемането на еврото не са финансово невежество, нито нежелание за „влизане в клуба на богатите“, а дълбок инстинкт за самосъхранение на нацията. Когато народът се събужда и вижда, че един по един му се отнемат белезите на неговата идентичност и някой го изтрива като история, култура, достойнство и независимост, ще реагира адекватно. Преди 20 години ни убеждаваха, че ЕС ще бъде букет от нации със своя независима политика, идентичност, култура. А какво стана- виждаме упорити усилия за смазването на народите до унифицирана безлична маса, управлявана централизирано от Брюксел. При това лошо. Надявам се тази либерална доктрина, следвана от слабите лидери на ЕС, скоро да приключи.
Be the first to leave a review.