Започват приготовленията за Курбан байрам – празник на смирението, покаянието, помирението и опрощението. Какви са традициите, обичаите и поверията?
-
- май 30, 2025
Курбан Байрам през 2025 година започва на вечерта на 5 юни и продължава до вечерта на 9 юни. Главните тържества ще се проведат на 6 юни, петък.
Курбан Байрам е най-големият мюсюлмански празник, с който се отбелязва приключването на хаджа (поклонението в свещения град Мека). Курбан Байрам се чества на десетия ден от последния лунен месец в ислямския календар. Пада се 70 дни след Рамазан Байрам и продължава 3-4 дни. Курбан Байрам е празник на жертвоприношението, с който се отдава памет на пророка Ибрахим, който е бил готов да пожертва сина си Исмаил, за да покаже отдадеността и вярата си към Аллах. Жертвените животни, които се колят на празника, се наричат курбани, откъдето произтича и името му. Курбанът се разпределя на части, които се раздават на близки, съседи и най-вече на бедните и нуждаещите се. На празника децата получават подаръци, а по-младите искат прошка от по-възрастните.
В същността си Курбан байрам представлява пречистване на вярата, от всички недостатъци и съмнения – Курбан означава „сближаване“. От една страна сближаването е с Всевишния, а от друга – социално, т.е. с близки, роднини, съседи.
Курбан байрамът е празник, в който се принася жертва в името на Аллах за изкупване и опрощаване на сторените през годината грехове. Вярва се, че жертвоприношението е изплащане на данък, а също така, че както тече кръвта на жертвата, така отпада грехът.
Традиции
Денят преди Курбан байрамът се нарича Арифе или Ариф и е посветен на мъртвите. Приготвят се хляб, катми, ориз с мляко или вода и се раздава за душата на мъртвите. Ако има наскоро починал човек, в този ден колят курбан, защото вярват, че той чака. Но според религиозните правила, на Арифе не бива да се прави курбан, защото той изпреварва курбана на онези, които са отишли на поклонение в Мека и там в самия ден на байрам курбана принасят жертва.
Курбан байрама започва сутрин в джамията с голяма молитва, която се състои от две части: обикновен намаз – сабах намазъ и тържествен намаз – байрам намазъ. Между тези две части ходжата чете Сури от Корана и извършва хутба (проповед), в която се изтъква, че всяка молитва и поклонение трябва да се извършва с дълбока вяра в името на Аллах, а не лицемерно, само за показност, която могат да си позволят много заможни и богати люде, които имат възможност да отидат на поклонение в Мека, да принесат жертва не едно, а няколко животни, за да покажат не вярата си, а своето богато съществувание. След байрам намаз мъжете се прибират от джамията вкъщи, където най-старата жена вече е „къносала” жертвеното животно още преди изгрев слънце.
Боядисаните места трябва да са – три, пет, седем или девет. Къносването е задължително, за да може животното да познае стопанина си на оня свят. Заколването на курбана става на определено място, където кръвта не се гази, а се заравя дълбоко в земята, като преди това най-старата жена прави точка на детските чела и замазва прага на къщата и обора.
В Кърджалийско, където е най-компактно и многобройно мюсюлманското население, празникът се нарича Големият коч.
Жертвените животни се купуват един месец по-рано, ако стопаните нямат свои стада. Обикновено се избира бял, виторог и вакъл, добре охранен овен, понякога и ялова овца. Тия, които купуват животното за курбана, никога не се пазарят за цената му – колкото поиска продавачът, толкова получава. Ако се пазарят, Алллах няма да признае пренесената в негово име жертва.
Курбан байрамът се предхожда от два подготвителни дни: акътма гюн и чьорек гюн, наречен още арифе гюн, когато се раздават мекици и катми.
Началото на ритуалното време на празника започва в края на акътма гюн – първият от двата предходни дни и свършва на седмия ден по същото време. На Арифе гюн се извършва къносването на овена. В някои селища правят това часове преди самото жертвоприношение.
Празникът Курбан Байрам започва веднага след като приключи празничната молитва в джамията. Строго е забранено някой да поздрави с празника преди да е свършила молитвата. Мъжете, които са присъствали на байрам намаз, а той е задължителен за всички турци, отиват вкъщи и заколват приготвеното животно.
Курбанът
Курбанът винаги се нарича т.е. посвещава се на главата на семейството. Ако има оброк за някой от синовете, тогава се коли второ животно, но след посветеното на бащата. Има случаи, когато курбанът е посветен на момче и се казва бекяр курбан. Костите и вътрешностите на жертвеното животно се заравят в специално приготвена яма. Клането извършва човек, който знае специална молитва (текбир) и я произнася преди приношението. Ножът, с който ще се заколи курбана, се освещава предната вечер в джамията и с него могат да се заколят до двадесет животни на празника. Мястото, където се извършва клането е недостъпно. В изкопаната яма (кою) се събира кръвта. С нея се лекуват циреи, от нея сипват в кюшетата на новопостроено, но още неосветено жилище. В малките селища приношението се извършва в двора на джамията и над една яма. Преди да заведат коча на определеното място, му дават да се напие с вода и му завързват очите с бяла кърпа. Той е къносан по главата, гърба и корема с широки ивици.
Поваля се с глава, обърната към Къбле – Мека – Медина. Мъжете държат коча за да не трепери, защото ако трепери, човекът, на когото е обречен курбанът , е грешен и затова животното се измъчва. При разпределянето на месото, десният бъбрек се сварява или изпича и се дава на този, на когото е посветен курбанът. После се отрязват седем ребра от дясната предница и се изпращат в джамията за общ курбан. Дясната част на животното се разделя на седем части за раздаване.
Курбанът трябва да се раздаде през първите четири празнични дни, обикновено на бедни семейства, независимо дали са мюсюлмани или християни, роми или други етнически представители.
От главата и шкембето приготвят пача, а от месото заедно със зеленчуци правят капама. В нея слагат най-вече лук, моркови, скилидки чесън, ориз или картофи. Някъде готвят месото с булгур или счукани царевични зърна. Правят баница с дроб – джигер пидеси или долма пидеси.
С Курбан байрам са свързани следните вярвания и предания:
Мюсюлманите свързват този празник с името на пророк Ибрахим, или съгласно Библията – Аврам. Съгласно преданието, когато Ибрахим навършил 90 години, той още нямал деца. Пророкът се молил на Господ да му дари продължител на рода. Срещу това той обещал да поднесе на Всевишния достойна жертва. Господ дарил на Аврам син. Съгласно ислямската традиция, това бил Исмаил, а съгласно Стария Завет – Ицхак.
Когато дошло времето, Аллах напомнил на Ибрахим за неговото обещание. В корана дословно се казва: „Бог ти повелява да пожертваш своя син!” Когато настъпило утрото, бащата се поколебал дали не го подвежда сатаната, но след като три нощи му се явявал същия сън, разбрал, че това е Божа повеля. . Ибрахим повел сина си Исмаил за да го принесе в жертва, но тъкмо го положил на земята за да го заколи, пред него застанал ангел с един овен.Аллах само искал да изпита вярата на своя раб и в последния миг отменил повелята.
Вместо сина си, Ибрахим жертвал на Всевишния черен овен.
За курбан винаги се избира най-добре охраненото животно, овен или агне, понякога теле, защото Мохамед забранил за този случай да се взима животно, което има телесни дефекти – „нишан”. Вярват, че именно курбанът ще послужи да „ намерят на оня свят”, че животното ще се превърне в кон и ще ги пренася по моста Сърат, който е връзката между рая и ада, когато мъртвите трябва да се явят пред Страшния съд.
Според преданията, мостът бил тънък като косъм от женска коса и по-остър от най-острата сабя. Затова за курбана не трябва да се коли сляпо, куцо, без уши, без опашка и наскоро стригано животно. То трябва да има рога, за които мъртвият човек да се хване, когато го понася. Който не прави курбан или го прави със слабо животно, не може да мине по моста, за които мъртвият човек да се хване, когато го пренася. Който не прави курбан или го прави със слабо животно, не може да мине по моста и пада в ада.
Според Корана и мюсюлманското суеверие, закланото животно умира само временно и се възнася на небето. От всяка капка кръв на курбана Аллах създавал по една неземна хубавица (хури къзъ).
Be the first to leave a review.
