Еко селище „Омая“ – От приказен рай до забрава: Как природата си прибира едно мечтано място?!
Пресушените езера и запустението бележат края на един някогашен рай, изоставен на произвола ѝ.
Еко селище „Омая“ беше едно от онези места в България, които бързо се превърнаха в синоним на приказен рай и хармония с природата. Сгушено в полите на планина Славянка, само на 19 километра от Гоце Делчев и едва на 5 километра от гръцката граница, това уникално кътче години наред привличаше любители на спокойствието и красотата. Със своите седем къщички, изградени изцяло от камък, глина и дърво, всяка от които произведение на архитектурното въображение, „Омая“ предлагаше незабравимо преживяване, далеч от градския шум и напрежение.
Днес обаче, някогашният приказен свят на „Омая“ е напът да изчезне, погълнат от безразличието и суровата реалност. Природата си прибира „Омая“, а заедно с нея и една прекрасна туристическа идея се срина. Местни жители свидетелстват, че комплексът е в изключително неподдържано състояние, а интересът към него е сведен до нула.
Дори официалният сайт на Еко селището мълчаливо потвърждава проблема с изричното „ВАЖНО: Поради сушата през последните две години езерата са под МИНИМУМА и временно са преустановени риболова и ползването на лодката! Молим за разбиране!“
Според местните, собственикът нямал намерение да продава комплекса, оставяйки го буквално на произвола на съдбата и на безпощадното влияние на природата. Наистина е жалко един такъв „рай“ да си отиде.
В ресторанта на „Омая“ някога се предлагаше екологична храна от собствено стопанство със затворен цикъл на производство. Гостите можеха да се насладят на качествено, биологично и вкусно приготвено меню от майстор-готвач, да заявят дивеч или да им бъде приготвена уловена риба от собствените езера (когато бе разрешено). Имаше и възможност за пикници с приготвени кошници с храна. Освен с кулинарни изкушения, комплексът предлагаше многобройни възможности за активна почивка и спорт: плуване в открития летен басейн (ЮНИ-СЕПТЕМВРИ), волейбол, тенис на маса, както и велосипеди за вело и еко туризъм. Имаше обособен паркинг в началото на селището между дърветата и неограничен интернет.
Това, което остава днес, е горчивият вкус на една несбъдната мечта и тъгата по едно място, което можеше да продължи да носи радост и спокойствие на хиляди хора. „Омая“ е тъжен пример за това как липсата на грижа може да доведе до разрухата на дори най-вдъхновяващите проекти.
Be the first to leave a review.