Продадено минало, несигурно бъдеще: За чия сметка всъщност кметът Сашо Филипов „развива“ Мелник?
-
- май 19, 2025
Най-малкият град в България, Мелник, би трябвало да е гордост за страната ни – град-музей, съхранил уникални пясъчни пирамиди, красиви възрожденски къщи и богата история. За съжаление днес, същият този град-музей е един от най-тъжните примери за липсваща както държавна политика към културното и историческото наследство у нас, така и местна такава.
За съжаление, към всички тези проблеми, рушащи бавно, но сигурно Мелник, трябва да се добави и фактът, че именно местната власт, в лицето на кмета Сашо Филипов, сякаш активно допринася за тоталните щети върху града. Вместо да търси решения за наболелите проблеми, има сериозни индикации, че кметът лобира за определени бизнеси, пренебрегвайки нуждите на местната общност и състоянието на културното наследство. Един от най-фрапиращите примери за това е хроничният проблем с централния водопровод, а от там и с водоснабдяването като цяло. Абсурдно е в 21-ви век жителите и гостите на един исторически град да страдат от постоянна липса на вода, докато местната администрация е заета с обслужването на частни интереси. Но, ще стигнем и до там..
Нека първо ви разкажем, как сърцето на градчето кърви, докато едни от най-красивите сгради бавно се рушат, очаквайки миражa на финансиране за своята реставрация. Турският конак, обявен за паметник на културата още през 2015 г., стои в центъра като зловещо напомняне за забравеното минало. Идеен проект за неговото възраждане като музей съществува от 2013 г., изготвен от община Сандански, но уви, той си остава само красива илюстрация на бездействието.
Същата трагична картина се наблюдава и с Пашовата къща, някогашен музей на Мелник, днес – почти руини. Пред очите на местните жители и хилядите туристи, които все още намират път към това закътано кътче, тези ценни паметници на културата се разпадат, жертва на безразличието.
Гневът на местните хора е все по-осезаем…
Петър Димитров, човек посветил живота си на спасяването на стари сгради в района, признава, че никога не е виждал подобно безотговорно отношение от страна на местната власт. Под заплаха е не само физическото оцеляване на тези архитектурни бижута, но и самият статут на Мелник като исторически, архитектурен и природен резерват. Дори символът на живота в Мелник – прочутата широка мелнишка лоза – е на изчезване, но това, както се казва, е друга тема.
Днес обаче фокусът пада върху човека, който би трябвало да е пазител на това съкровище – кметът на Мелник, Сашо Филипов.
Вместо да се бори за спасяването на града, според източнци ( а и според това което е направил досега- т.е нищо) той лобирал единствено за определени бизнес интереси, докато Мелник страда от постоянен воден режим и безхаберие към културното си наследство. Срамът от състоянието на това уникално туристическо селище е все по-голям. Възмущението на местните жители расте с всеки изминал ден. Те виждат как историята и красотата на техния роден град се изпаряват заради бездействието и съмнителните действия на тези, които са призвани да го управляват.
А само преди две години, стъпвайки в началото на своя втори кметски мандат, Сашо Филипов гръмко заяви за бъдещите перспективи на Мелник – малкия град, който целогодишно привлича туристи. С тон на дълбока признателност към избирателите, той обеща усърдна работа за превръщането на Мелник в още по-добро и приветливо място за живеене и посещение. „За Мелник останаха много, много недовършени неща. Има какво да се работи във всяко едно отношение… Имаме доста неща за правене, доста проекти само трябва да се финансират. Ще се боря с всичка сила“, бяха неговите вдъхновяващи думи.
Той дори мъдро заключи, че „не може всичко да е само вино и кръчми“, въпреки че днес Мелник изглежда е застинал именно в тази формула. Въпросът, който неизбежно възниква днес, е: кой от всички тези обещани проекти и разрешения видя бял свят? Къде е тази „борба с всичка сила“, когато става въпрос за спасяването на рушащото се културно наследство? Къде е грижата за елементарните нужди на гражданите, като например непрекъснато водоснабдяване?
Вместо да поеме пряка отговорност, кметът Филипов удобно прехвърля вината за разбитата водопреносна мрежа на „фирмата, която взима приходите от водата“. Въпросът, който местните жители и гостите на Мелник с право си задават е: чия е тази частна фирма, която необезпокоявано събира приходи, докато градът страда от постоянен воден режим?
Какви са условията на тази концесия и как местната власт е допуснала едно толкова жизненоважно за града съоръжение да бъде поверено на структура, която очевидно не изпълнява задълженията си? Не може да има само приходи, без адекватни разходи за поддръжка и развитие – тази елементарна икономическа логика сякаш убягва на кметското ръководство, или просто така им е по-удобно?!
Вместо просперираща туристическа дестинация с развита инфраструктура и съхранено културно наследство, Мелник все повече се превръща в символ на празни обещания и съмнителни договорки. Думите на кмета Филипов отпреди две години, днес звучат като горчива ирония, а реалността в града е красноречиво доказателство за провала на неговото управление… И явното лобиране на определени бизнеси.
Be the first to leave a review.
