Войната за казана: Мащабите на ракиената анархия и колко губи България от „домашното производство“?
-
- май 14, 2025
Дядо вареше, баща вари, аз ще плащам ли? „Направи си сам“ по български – как традицията „варене на ракия“ заобикаля закона и захранва сивия сектор
Българската ракия е повече от алкохолна напитка – тя е символ на домашно гостоприемство, на задушевни разговори край огъня, на споделени мигове с близки и приятели. В България, актът на варенето и често е „ритуал“, предаван от поколение на поколение, свързан с есенната реколта и очакването на дългите зимни вечери. Под този романтичен воал обаче се крие сложна картина, белязана от често пренебрегване на законовите разпоредби и масово нерегламентирано производство, което поставя под въпрос не само приходите на държавата, но и качеството и безопасността на крайния продукт.
Основният закон, регулиращ тази дейност, е Законът за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), който вменява задължение за регистрация на казани с вместимост над 25 литра пред съответното териториално поделение на Агенция „Митници“. Законът за виното и спиртните напитки (ЗВСН) допълнително урежда производството, качеството, етикетирането и търговията със спиртни напитки, включително ракия, като поставя изисквания и за суровините и производствените процеси. Подзаконовите актове към тези закони детайлизират процедурите и изискванията.
ЗАДС предвижда възможност за производство на ракия за лична консумация в нерегистрирани казани до 25 литра, като категорично забранява нейната продажба. Въпреки това, както показват многобройни наблюдения, анализи а и разследвания тази граница често се преминава, а ракия, произведена за лична употреба, намира пътя си до пазара, нарушавайки закона и създавайки нелоялна конкуренция.
Порочните практики – огънят, който гори закона:
„Големият“ малък казан и други укрити съоръжения: Използването на нерегистрирани казани с вместимост над 25 литра е ендемично явление. Често се срещат и случаи на укриване на казани в труднодостъпни места или използването на „временни“ съоръжения, които изчезват след края на сезона. Според данни от неофициални източници и наши журналистически разследвания, броят на нерегистрираните казани в България е значително по-голям от официално регистрираните.
Разцветът на нелегалната търговия: Продажбата на „домашна“ ракия процъфтява на местни пазари, крайпътни сергии и по частни договорки. Тази ракия се предлага без етикети, без информация за произход и състав, което крие рискове за потребителите. Анализи показват, че значителен обем от консумираната в България ракия не преминава през легалните канали за търговия. Защо ли?!
Съмнителни суровини и добавки: В стремежа за по-голяма печалба или по-лесно производство, някои нелегални производители могат да използват некачествени или дори опасни суровини и добавки, за които няма никакъв контрол.
Рискове за здравето поради нехигиенични условия: Варенето в домашни условия често не отговаря на елементарни санитарни изисквания, което може да доведе до замърсяване на продукта с вредни микроорганизми и образуване на опасни съединения като метанол.
Избягване на акциз и ДДС: Нелегалната търговия лишава държавния бюджет от значителни приходи от акциз и ДДС. Според експертни оценки, загубите за бюджета могат да бъдат десетки милиони левове годишно.
България – необятното поле за нерегламентирана ракия: Реалността е, че в много региони на България варенето на нерегламентирана ракия е широко разпространено и често се толерира от местните общности. Липсата на достатъчен контрол и ефективни санкции създава усещане за безнаказаност.
Много хора дори не осъзнават, че нарушават закона, или смятат, че тези правила не се отнасят за „традиционното“ домашно производство, или просто така им изнася.
Въпреки периодичните кампании на Агенция „Митници“ и други контролни органи, мащабът на проблема остава значителен. Ефективното прилагане на закона е затруднено от географската разпръснатост на казаните, недостатъчния брой инспектори и често пъти – липсата на съдействие от страна на местното население.
За да се промени тази ситуация, са необходими комплексни мерки като: Засилване на контрола и увеличаване на броя на инспекторите и подобряване на методите за контрол като цяло, включително съвместни акции с други контролни органи.
Повишаване на осведомеността: Провеждане на информационни кампании сред населението за рисковете и последствията от нерегламентираното производство и търговия. По-строги санкции: Въвеждане на по-ефективни и възпиращи санкции за нарушителите. Улесняване на регистрацията за малки производители: Разглеждане на възможности за облекчаване на процедурите за регистрация на малки производители, които искат да произвеждат законно в ограничени количества. Проследимост на суровините: Въвеждане на механизми за по-добър контрол върху произхода на суровините, използвани за производство на ракия.
В заключение, проблемът с нерегламентираното варене на ракия в България е дълбоко вкоренен и многостранен. Ефективното му решаване изисква съгласувани усилия от страна на държавните институции, местната власт и обществото като цяло. В противен случай, традицията ще продължи да се упражнява в сивата зона на закона, с всички произтичащи от това негативни последици за икономиката, здравето и правовия ред.
Be the first to leave a review.
