ПЪРВИЯТ ДОМАШЕН МУЗЕЙ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ! Направи го фотограф в къщата си в Боровец
-
- май 14, 2025
„Винаги ни е привличало обикалянето по България и желанието да си имаме собствено място“ – така Николай Трейман, който е водещо име в художествената фотография на България, обяснява решението да закупят със семейството си къща в с. Боровец, което отстои на 10-15 км от Благоевград. Роден е през 1962 г. в София. Дядо му е белогвардеец, който напуска Русия след Октомврийската революция през 1917 г. и се заселва в България. Бащата на Николай се ражда в България, жени се в София за българка от Свищов. Завършва химия и специализира фотография.
„Аз погрешка завърших статистика в Икономическия институт, цял живот се занимавам с фотография“, изповядва Николай. Фамилното име Трейман е от немски произход и означава „верен мъж“. Който познава Николай Трейман, а в Благоевград той има немалко приятели фотографи, добре разбира неговата верност като човек и колега.
– Господин Трейман, как все пак от статистиката се озовахте в изкуството на фотографията?
– Баща ми успя без никакъв натиск да посвети на това поприще мен и един от братята ми. Вълнува ме творческата страна на фотографията, докато брат ми остана в сферата на бизнеса. Когато се ожених, направих първата си изложба – „Блатото“, показах я и на най-престижния фотофестивал в Арл, Франция. После организирах курс за начинаещи фотографи, който продължавам да ръководя и днес, но вече за напреднали. Благодарение на най-добрия си ученик професор Цочо Бояджиев развихме просветителска дейност – водихме курсове по философия на фотографията в Софийски университет, издаваме литература по фотографска естетика, автори сме на пет съвместни албума и книга с разговори за фотоизкуството. Стремя се към артистичност в деловата дейност, нравственост в изкуството и истина в православието.
– Какво знаете за Вашия дядо белогвардеец?
– Бил е генерал от армията на Врангел. Преди да напусне пределите на Русия, е сред белогвардейските военни, оказали последна съпротива на болшевиките. Дядо ми пристигнал като бежанец в България и първоначално се е надявал да се завърне в родината, очаквайки крах на болшевишкия режим. Установява се в Търново и като лекар не след дълго основава санаториум за гръдно болни, който съществува до днес и носи неговото име.
– Какво Ви накара да закупите къща в с. Боровец, което е най-близо до Благоевград, макар да попада в Кюстендилска област?
– Винаги ни е привличало обикалянето по България и желанието да си имаме собствено място. Напоследък практикувахме брокерски туризъм. Така стигнахме случайно до село Боровец.
– Съзнателно ли избрахте това село и Югозападна България?
– Предвид възрастовите ни особености търсехме топло и близко място до София.
– Живеете в Княжено, някогашно софийско село, а сега квартал в полите на Витоша. Не Ви ли е достатъчна тази сравнително спокойна среда?
– Селската атмосфера е коренно различна дори от спокойствието в Княжево.
– След като с единия крак стъпихте на село, започнахте да се занимавате и с пчеларство. Какво човек на изкуството научава от общуването си с пчелите?
– Пчеларството разкрива тайната на социален, разумен и съдържателен живот. Не зная за по-голямо съвършенство в света.
Можем само да се учим от пчелите. Но да се учим истински. Има книги за отглеждане на пчелни семейства, създаване на майки и т.н. , но най-силно впечатление ми направи заглавието на статия от 1903 година „Обноски с пчелите“. Отношението при тях е съвсем друго, почтено и внимателно. Харесва ми и пиенето на ракия, когато от центрофугата протича мед и опитвам неговия вкус.
– Дали Вашето влечение към Рила и Рилския манастир не е събудено от дълбокото Ви посвещение да изучавате живота на свети Иван Рилски?
– Може и така да е, но подсъзнателно.
– Сега, когато често посещавате Боровец, Бобошево, Скрино, Благоевград, можете ли да кажете, че по-добре познавате великия Чудотворец?
– Със сигурност ангажирането с направата на кът, посветен на светеца, ме накара издълбоко да опозная живота му и да прочета литературата за него. Но на първо място трябва да бъде молитвената свързаност и стремеж за поне минимално подражание.
– Как Ви дойде идеята да направите този кът, както го наричате, който, всъщност, е домашен музей, посветен на свети Иван Рилски?
– Посещавайки село Скрино и запознавайки се с кметицата Силвия Мичова, предложих да развия идеята за музей на свети Иван Рилски. Една зимна вечер разказах колко интересно би било и как мога да съдействам, ако се направи такъв музей. Прие се с голям интерес, но две години нямаше инициатива и аз разчистих едно старо помещение в нашия имот в Боровец, което ежеседмично обогатявах с образи, разкази, идеи.
– Доколкото ми е известно, това е първият домашен музей, посветен на небесния покровител на българския народ?
– Не съм запознат дали има други подобни места.
– Музеят, естествено, е безплатен, какви хора го посещават?
– Само близки и познати, не бих желал да става публичен.
– Как най-обобщено звучат коментарите на хората, присъствали в малката ескспозиция, която я представяте и със своеобразна атракция?
– Най-много ми хареса реакцията на моята позната Нели Петрова, която живее в Америка. Каза, че след музея на светлината в Ню Йорк поставя този музей по сила на впечатленията.
– Смятате ли, че почитта на българите към свети Иван Рилски Чудотворец подобава на неговите висота, подвиг, въздействие?
– Днес българинът въобще не осъзнава какъв покровител и застъпник пред Бога има.
– Представлява ли някакъв по-специален интерес Югозападна България, Благоевградска област като обекти за Вашето фотографско изкуство?
– Регионалният критерий не ме вълнува, източникът ми на вдъхновение има универсален характер.
– Какво Ви задържа във фотографията, и то не комерсиалната, а художествената?
– Живият интерес, който се обогатява непрекъснато.
– Може би преди години, когато интересът към фотографията бе значително по-голям, сте се чувствал по-уверен. Как се отстоява едно артистично присъствие в ерата на масовите визуални и виртуални средства за изразяване?
– С дълбочина в изразяването, но интересът не е намалял днес, а обратното.
– Философът, поетът и фотографът проф. Цочо Бояджиев казва за Вас: „Николай Трейман е майстор в извличането на смислово пълноценни образи от наглед съвършено банални сюжети“. Това ли е тайната, с която постигате високото художествено майсторство?
– Много точно определение, то е близко до характера ми на търсене.
– Защо снимате предимно в черно-бяло и доста по-малко правите цветна фотография?
– В черно-бялата фотография е по-пряк пътят на изразяване, по-убедителна е близостта с миналото, възможността за ръчно овладяване – всичко правиш на ръка, снимаш, промиваш снимките, окачаш ги за сушене и пр.
– На световния форум на фотографията в Арл, Франция, сте участвал със серията „Блатото“. Защо блатото?
– „Блатото“ се роди като естествен процес на сближаване с един изоставен и грозен къс природа до софийския жк „Дружба”, където живях като млад.
– Да се приземим от върховете на световната фотография в Боровец. Как си представяте по-нататък живота на село с неговите битови предизвикателства и необходимостта да продължавате с голямата фотография?
– Мисля си, че селото предоставя всичко необходимо за смислено съществуване. А потребността от творчество ми се вижда доживотна.
ВЛАДО КАПЕРСКИ
Be the first to leave a review.
