Родопска мъдрост на 102 години: Баба Иглика за живота, радостта и земята
-
- май 14, 2025
Един следобед с 102-годишната пазителка на традициите в Родопите, уловена от Невена Цветкова
Под навеса, където слънцето срамежливо се промъкваше между дъските, а въздухът ухаеше на сушена мащерка и прясно мляко, седеше тя — баба Иглика. С бастун до себе си, с очи като родопски извори – чисти, дълбоки, знаещи. На 102 години, но с душа, лека като утринна мъгла над Кръстатица.
Невена Цветкова:
Бабо Иглика, как започва един твой ден?
-Баба Иглика: Ох, чедо… със слънцето. То кат се покаже над билото, и аз се надигна. Първо при козичките, че гладно животинче не бива да стои.После до градината — там ми е спокойствието. Като поровя с ръце в пръстта, забравям за годините.
Невена Цветкова: А не ти ли тежи всичко това — грижите, трудът?
-Баба Иглика (усмихва се тъжно): Трудът е благословия, дъще. Тежи ми, ама ме държи жива. Като знам, че дъщеря ми ме чака, че козичката ще блее, ако не ѝ сипя — е, как да не стана?
Невена Цветкова: Помниш ли младостта си? Какви бяха онези времена?
-Баба Иглика: Помня, и то ясно. Едно време се обичаше по-другояче — с погледи, с мълчание, с помощ при копане на картофите. Хлябът беше чер, ама душите – бели. Бедни, ама весели.
Невена Цветкова: Какво би казала на хората, които те четат днес?
-Баба Иглика (замислено): Да си гледат радостта. Да не я гонят, щото тя не е бърза, ама е срамежлива. И да благодарят – и за слънцето, и за дъжда. Щото и едното, и другото поравно хранят земята и човека.
Невена Цветкова: Ако имаше още един живот, как би го живяла?
-БабаИглика (поглежда планината): Пак тука бих го живяла. В същата одая, с козичките и с песните. Щото човек не е от мястото, дето му се иска, а от това, дето го боли и го радва едновременно.
Сбогуваме се с прегръдка. Топла, дълга, родопска. Снимката от този ден не е просто изображение – тя е спомен за една епоха, за една жена и за един следобед, в който времето спря – да послуша баба Иглика.
Be the first to leave a review.
