Времето изтича: Румен Радев помита партиите
-
- октомври 30, 2024
Времето на традиционните партии изтича и ако не съумеят и този път да съставят стабилно правителство, според наблюдателите сами ще извикат новия политически спасител. Възможно ли е при това зацикляне да се появи дълго спряганият проект на президента Румен Радев, пита риторично narod.bg?
Досега той демонстрира търпение и пропусна поредицата предсрочни избори. Дори и най-заклетите му фенове – бившите служебни премиери и министри, които попълниха президентския му екип, очакваха партийната им кариера да стартира по-бързо, а не след 2 г., когато изтича вторият мандат на Радев на “Дондуков”, пресмята 24 часа.
Вариантите за генерала не са много, ако се окаже, че партиите и този път не постигнат съгласие за кабинет. Радев или остава до финала на своите 5 години като президент до 22 януари 2027 г., или се захваща с партийна дейност и оглавява свой собствен проект.
Румен Радев вече е играл мача да подкрепя чужди – и този на неговия бивш съветник и служебен премиер Стефан Янев, и “Продължаваме промяната” (ПП). “Има такъв народ” (ИТН) също в известен смисъл разчитаха на неговото одобрение. Когато трябваше да избира трета група, на която да възложи правителство, е избирал формацията на Слави Трифонов.
Но „Български възход” не е в парламента, не успя да влезе след провала на Стефан Янев, ПП се еманципира от държавния глава много бързо, след като получи най-много гласове през ноември 2021 г., а ИТН не е решаващ фактор.
Така че най-чисто за президента ще е да играе лично и да събере гласовете на хората, които го подкрепят. Социолозите неведнъж са казвали, че ниша за подобен проект има, при това никак не малка.
Вече тук математически нещата изглеждат трудни за прогнозиране. Не е ясно колко точно избиратели ще гласуват за Румен Радев и неговите кандидати. Със сигурност един евентуален негов проект ще е лидерски – личностите, на които ще заложи, няма да имат особено значение
Дори и да са познати.
Това е по-вероятно да се случи, отколкото да има правителство в рамките на този парламент, смята Теодор Славев, политолог от Българския институт за правни инициативи. Според него страната се намира в много тежка криза на политическата система.
Всички факти сочат, че Румен Радев има амбиции за различен вид кариера. Първо, постоянно присъства на партийния терен, добавя Славев. Независимо дали ще бъде чрез вдъхновяване, или чрез по-явна и по-скрита подкрепа, той го е правил. Второ, заявява позиция чрез противопоставяне на лидерите – първо срещу ГЕРБ и Цветан Цветанов, после срещу Мустафа Карадайъ и ДПС, сега атакува Делян Пеевски.
“Така че президентът присъства на този терен, с което излиза извън чисто конституционната си роля – смята още Теодор Славев. – Правил е няколко пъти заявка, че иска да участва в по-оперативната политика, в изпълнителната власт.”
Когато медиите го питаха за негов политически проект през юли, заяви, че ако партиите продължават с безпринципните коалиции, рано или късно алтернатива ще се появи.
Тук стои един съществен въпрос – че ще трябва да обясни на хората защо го прави. Би могъл да го мотивира с обществения интерес. “Ако убеди избирателите, че жертва собствения си комфорт и институционалните традиции в името на националния просперитет, никой няма да го съди – категоричен е Славев. – Но Радев не може да се превърне в партиен лидер след края на мандата си.
Оформянето на един субект изисква време. Ще има нужда от 6 месеца до 1 година преди избори, за да го структурира. Ако партиите не се разберат за правителство и има следващ предсрочен вот през пролетта, това ще е към финала на мандата му (около година и половина) и е нормално да прави планове за политическото си развитие.”
А българите са настроени така, че постоянно чакат своя нов спасител. Практиката го показва. “Не е от 35 години, много по-отдавна е – коментира психиатърът Любомир Канов. – Спомнете си пиесата на Самюел Бекет “В очакване на Годо”. У нас това мото се превръща в национален рефлекс – все се надяваме някой да дойде и да ни спаси. В миналото е бил дядо Иван, сега дядя Путин. Това са злокачествени очаквания, без истинска мисъл за бъдещето на нацията.”
Самите партии са в насипно състояние, с малко обществено доверие предвид големия им брой и фрагментация, с неясна идеология и неясна причина защо са в Народното събрание. С достатъчно амбиция, а може би и финанси, някои са влезли в Народното събрание, като са организирали няколко хиляди души.
“При тази конфигурация едва ли ще има смислено правителство. Ако все пак сформират някакво, то ще е крайно нетрайна конструкция, като наблюдаваме идеологическите или личностните противоборства и взаимни подозрения и ненавист – смята Канов. – Ако не успеят, катастрофата на следващите избори през пролетта ще бъде пълна. Вече не само в политически аспект, а във външнополитически, икономически и даже във фискален.
Резултатите от тези избори не вдъхват никаква надежда. Хоризонтът, който виждам, е една мрачна зима. Правителството на Главчев ще остане до пролетта.”
Подобно е мнението и на бившия служебен премиер и бивш председател на Народното събрание проф. Огнян Герджиков.
Be the first to leave a review.
