Отражения във водите: ТОП ПРЕСА сред Културното наследство и традициите край язовир Доспат
-
- май 13, 2025
Язовир Доспат, величествено огледало, разположено в сърцето на Родопите, не е просто воден басейн, не е просто хидротехническо съоръжение – той е жив свидетел на преплетената история на хората и природата в този край. Той е свидетел на времето, белязал живота и културата на хората, обитаващи неговите брегове. Създаването му преди десетилетия е събитие, което неминуемо е оставило своя отпечатък върху местните обичаи, занаяти и фолклор. Как се е съхранило или променило културното наследство на хората край Доспат под влиянието на язовира? И какви легенди и предания се крият във водите му, ще ви запознаем сега….
Културно историческо наследство в Доспат и Региона:
В околностите на град Доспат са намирани останки от 4-5 век пр.н.е. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните. Край Доспат и до днес съществува местността „Даа“, която е осеяна с величествени гори с много горски плодове през лятото и богатство от гъби през есента. Тази местност напомня за живота на тракийското племе Даи.
За живота на траките в Доспатския край, говорят запазилите се до днес тракийски могили край с. Любча и тракийското светилище на вр. Виденица край с. Змейца. В с.Любча народната памет е съхранила спомена за тракийския певец Орфей с името на местността Орфенското. За Римското владичество над траките в този край красноречиво напомня запазилият се до днес Римски мост. Скрил в себе си вековните спомени, мостът гордо се издига над р. Карджадере.
Името на град Доспат, според една от версиите, е взаимствано от името на гръцкото село Доскат. По турско време селището се е наричало Янъкли и означава ―Горяното, тъй като се е местило 3 пъти на три различни места. В кратък период се е казвало Хамидие, в летоброенето на султан Хамид. По времето на Втората българска държава, в началото на XII в., горите в този регион са назовавани Славееви, на името на владетеля си – Деспот Алексий Слав, сестрин син на Калоян.
Смята се, че от титлата му, деспот, се е родило и името на града – Доспат.
Световноизвестен българин египтолог разчете името на египетски фараон върху уникален камък във формата на обожествявания от египтяните бръмбар – скарабей. Уникалния камък част от амулет се пази от години в експозицията на Смолянския исторически музей. Според египтолози и траколози той е доказателство за тесните връзки между древен Египет и траките.
Камъкът е част от кехлибарена огърлица, открита по време на разкопки още през 1976 г. в гробна могила от 7-6 в., в местността Бърдото на 1.5 км край село Любча. Интересът на египтолозите е предизвикан не само от самия камък, представляващ стилизирано изображение на свещения за египтяните бръмбар скарабей, а и от надписа, който е издълбан върху коремната страна на фигурката.
До сега той не е бил разчетен. Надписът разчита д-р Васил Добрев, който работи в Кайро.
Според хората от Любча в района на селото им има най-много открит кехлибар, което говорело, че живелите по тези места траки са били платежоспособни и са развивали сериозна търговия. В Древен Египет скарабеите са изобразявани и се приемали като символ на здравето и за закрила от висшите сили. Това, че го има в Родопите местните приемат за знак за това, че мястото тук е било ценно за тракийците. Само край Любча има 28 тракийски могили.
На територията на община Доспат се намират много културни, исторически, природни обекти и забележителности, а именно: Село Бръщен Римски мост –културен обект, разположен в местността Доспат дере на р.Доспат. Достъпът до обекта е с джип и пеша на разстояние от 1 км в дясно от пътя за с. Бръщен, посока Доспат-Бръщен.
Паметна плоча на граничарите Дончо Ганев и Вергил Ваклинов– граничари, загинали в престрелка с диверсионно-разузнавателна група през нощта на 1 срещу 2 юли 1953г. в местността «Ваклинова чука» – разположена е на 2 км. източно от с.Бръщен. Ежегодно на 1 юли се организира поход в памет на граничарите-герои от форум «Граничарите на България» с подкрепата на Община Доспат.
Село Црънча Скално образувание, наричано „Скалето” – използвано като светилище през късната Бронзова епоха и през Желязната епоха, където са се извършвали древни тракийски езически ритуали, както и древен тракийски и римски път, свързващ населеното място с Беломорието. Забележително е голямото наличие на тракийски и римски гробове, разположени по цялото землище на населеното място. В една от могилите е открита урна, съдържаща кости, останали след кремация и сребърен връх на копие.
Едно от големите стари гробища е разположено на най-високата точка в землището на селото наречено „Горното гробе―. След аматьорски археологически проучвания на местни учители през 50-те години са разкрити скелетни погребения с инвентар главно от глинени съдове. При обхождания на обекта са открити материали от средновековието.
Селището в местността „Чуглата“, където са открити фрагменти от антични глинени съдове. Друго антично селище е имало и в местността „Станделе“ /намира се непосредствена близост до местността „Скалето“/, а трето селище от същия период е локализирано и в местностите „Шабанца― под „Скалето― В местността „Брезе― пък има голяма могила с височина 2 метра и диаметър 25-30 метра.
Село Любча Римски мост с надписи на римски по него по поречието на реката. Руините на Пониква – срещано още като Поникова – село, намирало се между днешните села Ваклиново, Осина и Любча. Селото е съществувало до 16 век в едноименната местност край Барутинската река, която носи същото име.
Село Барутин: Тракийско светилище в местността Долна Бартина – открита при археологически разкопки базилика, построена през 5-6 век. Село Змейца Римският мост „Кемера“ . Тракийско светилище на връх „Виденица” – според предположение на историографи тук навремето идвали Александър Македонски и Гай Октавий, бащата на Август, за да научат от жрицата какъв ще бъде изходът от предстоящите войни. Светилището имало голямо значение за живота на тукашното тракийско племе беси. Върхът е осеян с камени блокове и тераси, по които личат останки от крепостна съоръжения, изградени със солидна спойка. Вероятно тревната и горската растителност е покрила много ценни предмети от онова време, когато тук е кипял живот.
Връх Виденица е обгледно място сред целия южен Виденишки дял. Село Чавдар: В района на селото са открити няколко старинни селища от тракийско, римско и византийско време. „Драгиева чешма” от известна родопска песен се намира в центъра на селото.
Село Късак: Римски гробища и наличие на керамика: По поречието на реката в близост до старото село Късак има останки от римски мост – намира се по стария път за с.Барутин на 1,5 км.
Град Доспат: Крепост „Крали Марковата Бърчина”
/Почилената Бърчина/ – по време на осмаското нашествие като самостоятелен феодал-владетел в този край се укрепил Крали Марко, множество могили в подножието, скупване на тракийски, римски, славянски могили. На самия връх има светилище. Части от пътя представляват калдъръм. Отстои на 4 км от главния път Доспат-Батак от гр.Доспат /към Батак/.
Местност „Каукал” – разположен тракийски некропол, в подножието има пещера с дълбочина на пещерата около 10 метра, широчина – 2,5 метра, височина 2 метра. Намира се в посока на пътя Доспат – Г.Делчев на 3 км. посока Г.Делчев. Местност „Калето” – древна крепост, намираща се по пътя Доспат – с.Змейца. „Зелниково” – римски гробове, останки от грънчарница – има предположение, че е славянска.
Всеки знае, че водата дава живот, истински обаче го разбираш, когато посетиш Доспатския край. Доспатчани са известни в цяла България с майсторите си чешмари и с „белите― си чешми. Над 1800 чешми изградени „за хаир― има пръснати този родопски край. Действащи и пресъхнали те са основно с по един, два, но и до 24 чучура. Белите чешми са част от спомените на много поколения.
Съхранени занаяти с нови нюанси:
Традиционните занаяти, изконно свързани с планинския бит, намират своето продължение и днес. Дърворезбата е все още жива, като местни майстори създават както традиционни предмети за бита, така и сувенири, често вдъхновени от красотата на язовира и околните гори – фигурки на риби, птици, пейзажи, изобразяващи спокойните води и величествените върхове.
Тъкачеството също не е изгубено. Жените от региона продължават да тъкат на стан, създавайки пъстри черги и килими, но вече често използват мотиви и цветове, които отразяват синьото на язовирните води и зелените нюанси на родопската природа. Могат да се видят тъкани с абстрактни водни мотиви или такива, пресъздаващи отраженията на слънцето във водата.
В някои селища все още се практикува изработката на предмети от вълна, като чорапи, ръкавици и одеяла, но вече се срещат и по-модерни дизайни, адаптирани към съвременния вкус и нужди на туристите.
Фолклорът – живата връзка с миналото:
Фолклорът на хората край Доспат е съхранил своята автентичност, преплитайки се с новите реалности. Традиционните родопски песни продължават да звучат на местни събори и празници, но често в текстовете им се прокрадват и мотиви, свързани с язовира – за красотата му, за спокойствието, което носи, или за спомените за отминалите времена. Например, все още съществуват песни, описващи „сините очи на Доспат“ или тъгата по „потопените долини“.
Хората се играят с характерната за региона бавност и плавност, но понякога се наблюдават и по-живи ритми, може би повлияни от новите срещи и обмени с посетители от други краища. Местните приказки и разкази често съдържат поучителни истории за съжителството на човека с природата, като язовирът често присъства като фон или дори като герой в тези наративи.
Съществуващи легенди и предания, свързани с язовир Доспат:
Легендата за Потопените Камбани: Местни жители разказват предание за църквата на старо село, което е останало под водите на язовира. В тихи нощи, когато водата е спокойна, се твърди, че могат да се чуят приглушени камбанен звън, идващ от дълбините. Тези звуци се интерпретират като спомен за миналото и символ на непрекъснатата връзка с корените.
Преданието за Духа на Дъното: Някои стари хора вярват, че в най-дълбоките части на язовира обитава дух-пазител на водите. Той може да се прояви като неочаквана мъгла, внезапна промяна на времето или странни вълнения на повърхността. Рибарите често спазват определени неписани правила и изразяват уважение към водата, за да не разгневят духа.
Историята за Скрития Извор: Съществува предание за лековит извор, който е бил залят при създаването на язовира. Според легендата, в определени дни от годината, водата на язовира на едно място става по-бистра и лечебна, напомняйки за съществуването на извора под повърхността.
Тези легенди и предания, макар и често предавани устно, са жива част от културната памет на хората край язовир Доспат и отразяват тяхната емоционална връзка с мястото, където живеят.
В обобщение, ясно можем да заявим, че язовир Доспат е не само важен хидротехнически обект, но и фактор, оказал значително влияние върху културното наследство и традициите на хората, живеещи край него. Докато някои аспекти на традиционния начин на живот и фолклора са претърпели промени, духът на общността и стремежът към съхраняване на идентичността остават силни.
Be the first to leave a review.
