Банско: Как „общонародна собственост и архитектурен шедьовър “- автогарата, отстъпи място на безличен хотелски комплекс
-
- май 12, 2025
Често, ние от информационна агенция Топ Преса сме засягали проблемите при защитата на наследството ни – за съжаление, необратимите намеси в подобни образци и разрушаването на целостта им се случват много по-бързо от процедурите за тяхната институционална протекция, особено когато се касае за примери от най-новата ни история, тъй като голяма част от тях все още не успяват да бъдат опазени от закона.
Как се случи така, че емблематичната автогара на Банско, някога гордост за местната общност и свидетелство за майсторството на пиринските строители, днес е заличена и заменена като част от поредния хотелски комплекс? Въпросът „Къде бяха онези институции, които носят отговорността да опазят и развият автентичния облик на град Банско?“ е болезнен и напълно основателен.
Проектирането на старата автогара (открита през септември 1981 г.) е било подчинено на стремежа да се съчетаят модерна функционалност с характерните архитектурни елементи на Банско. Сградата хармонично се вписваше в градския център, отразявайки духа и строителните традиции на селището. Богатата употреба на дърво в интериора, дограмата и обшивките напомняше за вековните умения на банските майстори.
Въпреки някои промени, претърпени през последните десетилетия, автогарата успя да запази своята елегантност и избягна натрупването на кич и безпорядък. Интериорът впечатляваше с вниманието към детайла и хармонията между цветове и текстури – от тъканите и мазилките до осветителните тела. Външният ѝ вид се вписваше естествено в мащаба на околната жилищна среда, служейки като пример за съчетание на съвременност и традиция.
Днес обаче на мястото на тази забележителна сграда се издига безличният фитнес „Pulse Therme Bansko“. Единствените останки от старата автогара са колоните и покривната плоча, върху които е надстроен ресторант, а долното ниво е превърнато в спа център и басейни, като всичко това е част от разширението на Гранд хотел „Банско“. Тази груба намеса е в пълно противоречие с архитектурното наследство и духа на града. Явно е, че собственикът на терена не е проявил никакво уважение към уникалността на Банско.
Въпреки че понякога изглежда, че обикновените хора са безсилни пред подобни посегателства, не трябва да спираме да ги осъждаме. Непрекъснатото изобличаване на подобни действия е важна част от борбата за запазване на културното наследство и предотвратяване на бъдещи подобни безобразия.
История на събитията около сградата
Сградата на автогарата е проектирана от местните бански архитекти – арх. Янчовичин и арх. Даутов, за да отговори на нуждите на развиващия се град. През 1976 г. от арх. Янчовичин е изготвен идейният проект, а през 1980-та е доразвит в работен от страна на арх. Даутов с участието и на арх. Парасков. Проектът е съгласуван и одобрен от действалия тогава Архитектурно-художествения съвет на Банско, ръководен от арх. Любомир Шинков – именит архитект от периода и бивш заместник директор на НИНКН.
Входът на сградата. Интересен момент е изнасянето на козирката. Тук ясно се вижда изнасянето на конструкцията, както и използването на камък и дърво.
Още с изграждането си сградата става собственост на Министерство на транспорта в лицето на бившето държавно предприятие ДАП, а през 90-те години тя се приватизира и се прехвърля на транспортната компания „Транс Пирин“ ООД.
През пролетта на 2020 г. в Банско започва да се спекулира, че градът много скоро може да остане без автогара. Основното притеснение за местните тогава е вероятното отнемане на основна обществена функция за един курортен град. Тук следва обаче да се засегне и другата страна на проблема – загубата на значима сграда, притежаваща ценностни характеристики на следвоенната архитектура в България. Сградата на автогарата в Банско успешно бе запазила своя автентичен дух както в екстериор, така и в интериор. Разрушаването и би било огромна загуба за културното наследство от най-новата ни история и
крачка назад в опитите за опазването на следвоенната ни архитектура. И то се случва.
На пресконференция на 20 май 2020година новината, че Паскал Дойчев, който е собственик на „Гранд хотел Банско“ (бивш „Флоримонт“) е купил автогарата в Банско се потвърждава от тогавашният кмет на общината Иван Кадев.
Дотогавашният собственикът „Транс Пирин“ ООД я е продал на „Гранд хотел Банско“, а като причина е отбелязана невъзможността дружеството да стопанисва и поддържа сградата.
Инвестиционното намерение за локацията е изграждането на паркинг и спортна инфраструктура, във връзка с което в общината в Банско през 2020 г. е внесен ПУП за изменение предназначението на територията.
Къде бяха обаче онези органи, които носят моралната отговорност да съхранят и да развиват автентичния облик на този град, така и не стана ясно.
Основното притеснение бе липсата на яснота и прозрачност във връзка със съдбата на сградата в близкото бъдеще, защото запазването на архитектурната и цялост вероятно не е сред приоритетите на общината и новите собственици. Спекулациите са, че в подходящ момент тя ще бъде разрушена, за да бъдат изпълнени намеренията на инвеститора.
Под натиска на общественото недоволство и активизацията на някои неправителствени организации в града, кметът води преговори с новите собственици за удължаване на периода за реализация на инвестиционното им намерение до намиране на алтернативно решение за обслужване на пътническите превози. В предварителните преговори този период е определен от 2 до 3 години.
Както сме писали, Изграждането на комплекс „Флоримонт“ започва в бума през 2006 г. и завършва за две години. Инвеститор е „Зет пропъртис“, в която основен акционер е Стамат Дойчев, а строител – ГБС. Хотелът по-късно е прекръстен на „Гранд хотел Банско“, а през май тази година е апортиран в едноименното дружество при оценка от 7.4 млн. лв. (влизат и няколко странични терена), но реално краен собственик си остава „Зет пропъртис“.
Едноличен акционер е Паскал Дойчев, който го наследява от баща си Стамат през 2015 г. Хотелът се управлява от „Пи енд Пи мауинтин“, което декларира приходи от 6.5 млн. лв. за миналата година. Паскал Дойчев е и управител на „Бояна билдинг“, която е собственик на малкия петзвезден хотел Emirates Residence на столичния бул. „България“ 132. Там работи и първият фитнес център от веригата „Пулс“.
Паскал Стаматов Дойчев е роден на 11 септември 1978 година. Завършва средното си образование в Математическата гимназия. В началото на своята кариера отваря магазини за GSM апарати, който бизнес впоследствие прераства във внос и международна търговия на едро на GSM апарати и аксесоари с офиси в Дубай и Виена. Инвестира натрупания капитал в жилищно строителство в град София, а впоследствие започват и инвестиции в туризма.
След като приключва със спортната си кариера на състезател, решава да се заеме със създаването на центрове за здраве. През 2003-та година отваря първия си фитнес и спа център в гр. София. Към днешна дата фитнес и спа центровете, които той прави са в почти всеки град.
Какво обаче правеше сградата на автогарата в Банско ценна?
Сградата на автогарата в Банско притежаваше специфични за времето и мястото си архитектурни характеристики. Заедно с това тя бе съхранена в оригиналния си вид с високо ниво автентичност, което все по рядко се наблюдава при обществени сгради от следвоенния период в България.
В сградата ясно можехме да прочетем влиянията от стила на брутализма, примесен с вдъхновения от традиционната архитектура.
Белези от архитектурата на брутализма четем в начина, по който конструкцията на сградата е изнесена от обема и отчетливо проявена като основна характеристика на фасадата. Яснотата и честността при прочитане на конструкцията и материалите в сградите са едни от основните похвати на стила.
В българските проявления на брутализма рядко се прилага така известния архитектурен похват на стила – използването на видимия бетон. Често по нашите ширини наблюдаваме по-приглушени вариации на този принцип, например в много случаи мястото на бетона е заето от някакъв вид облицовъчен камък. Такъв избор прави и арх. Даутев при оформянето на облика на автогарата.
Значим отличителен белег на тази сграда, в сравнение с други примери в страната, носещи белезите на брутализма, е чистата й обществена функция – тя е отворена към хората и обществото. С това автогарата успява успешно да превъплъти основната идея на класическия брутализъм – да служи на хората.
Други сгради в този стил в България, като например сградата на МВнР или дипломатическите блокове в квартал Изток в София, често остават далеч от обществото – служат на нуждите на политическия елит. Именно тази характеристика на сградата в Банско значително повишава архитектурно-историческата й стойност.
Освен чистите белези на брутализма в сградата, можем да открием и интерпретация на традиционната българска архитектура и по-конкретно на местната такава. Интересен момент в решението на фасадата, например, е интерпретацията на класически каменен цокъл – сходно на къщите от региона той повдига втория етаж, в който се развива лоджия, наподобяваща чардак. Използването на дървени парапети, ламперии, тавани, дограми и други детайли от интериора изглежда също са вдъхновени от архитектурата на местните къщи.
Комбинацията от тези характеристики ни дават основание да отнесем сградата към стила на регионалния модернизъм.
Основните белези на този стил се коренят именно в интерпретацията на традиционни за архитектурата по българските земи елементи чрез характерни за глобалния стил на следвоенния модернизъм похвати и материали.
Казано накратко, сградата успяваше да превъплъти в себе си белези на класическия брутализъм във визуално и функционално отношение, които обаче са пречупени през призмата на регионалния модернизъм. Тези архитектурно-художествени качества на сградата и съхранената й автентичност ни даваше повод да я
определим като ценен образец на българската следвоенна архитектура.
При наличието на различни и по-ефективни процедури за протекция на културното ни наследство, сградата би притежавала статут на недвижима културна ценност.
Често, ние от информационна агенция Топ Преса сме засягали проблемите при защитата на наследството ни – за съжаление, необратимите намеси в подобни образци и разрушаването на целостта им се случват много по-бързо от процедурите за тяхната институционална протекция, особено когато се касае за примери от най-новата ни история, тъй като голяма част от тях все още не успяват да бъдат опазени от закона.
Именно за това се стига до подобни случаи, в които институциите не могат да вземат участие при защитата на такива образци и общественото недоволство взема превес в борбата за опазването им.
Рядко се натъкваме на архитектурни примери от следвоенния модернизъм, които почти напълно са запазили своя оригинален образ, затова разрушаването на автогарата в Банско бе голяма загуба за архитектурното ни наследство.
Във времена, в които на местно ниво все повече осъзнаваме ценността на наследството, характерните белези на следвоенния модернизъм, делото на архитектите ни от най-ново време, в световен мащаб говорим за устойчивост и начини за ефективно преизползване на сградния фонд, така, че бе напълно нелогично, че станахме свидетели на загубата на такъв архитектурен образец.
Архитекти Александър Даутов (ръководител) и Пламен Парасков
Архитект Георги Янчовичин (идеен проект)
Проектиране: 1976-1978г.
Строителство: 1979-1981г.
Открита: 1981г.
Съборена: 2025г.
гр. Банско
Be the first to leave a review.
