Беломорските корени на Гоце Делчев: Жива памет за баби и дядовци от Белотинци, Зърнево, Броди
-
- май 1, 2025
Гласът на корените: Беломорското наследство в Гоцеделчевския край
В югозападния край на България, в прегръдките на Пирин и Родопите, се простира Гоцеделчевският регион – земя, чиято история е дълбоко преплетена с паметта за далечни земи, огрени от егейското слънце. За мнозина тук споменът за Беломорието не е прашна страница от учебник, а жив разказ, предаван от поколение на поколение, съхранен в топлината на семейните вечери и мъдрите погледи на възрастните хора. Това е историята на нашите баби и дядовци, които преди десетилетия са извървели нелекия път от родните си огнища в Беломорието, търсейки нов дом и по-добър живот на тази земя.
Днес се връщаме назад във времето, за да почетем паметта на тези силни духом хора и да си припомним за селата, от които са тръгнали техните стъпки към Гоцеделчевския край: Белотинци (днес Лефкогия), Зърнево (днес Като Неврокопи), Горно Броди (днес Ано Вронду) и Долно Броди (днес Като Вронду). Тези имена не са просто отметки на картата, а свещени символи на идентичността за хиляди семейства в нашия регион.
Българки от с. Горно Броди, Егейска Македония
Изтръгнати от родния край: Завинаги свързани с Белотинци, Зърнево, Броди
След бурните събития на Балканските войни (1912-1913 г.) и последвалите несправедливи договори, обширни територии с компактно българско население остават извън пределите на България. Сред тях е и Беломорието – плодородни земи, веками населявани от българи. Националният гнет, икономическата нестабилност и чувството за несигурност принуждават хиляди семейства да търсят спасение в пределите на своята родина.
До онзи момент, жителите на Белотинци (Лефкогия) са се препитавали основно със земеделие, отглеждайки тютюн и зърнени култури, както и със скотовъдство и търговия. Зърнево (Като Неврокопи) е било известно с развитото си тютюнопроизводство, както и със земеделие, скотовъдство, дърводобив и занаяти. Горно Броди (Ано Вронду) е било икономически по-развито, с железодобив в миналото, а населението се е занимавало още със скотовъдство и дърводобив. Жителите на Долно Броди (Като Вронду) също са се препитавали със скотовъдство, дърводобив и земеделие.
Пътят към България е бил дълъг и изпълнен с лишения. Бежанците са оставяли зад гърба си домове, имоти и често – скъпи спомени. Пристигайки в Гоцеделчевския край, те са намирали съчувствие и подкрепа от местното население, но завинаги са носили в сърцата си носталгията по родните места и по начина си на живот там.
Семейство от село Плевня, Драмско, „около 400 къщи само българе“, както отбелязва Г. Стрезов, снимани през 20-те години на ХХ в.
Културни мостове: Как Беломорието продължава да живее тук
Бежанците от Беломорието не са дошли тук с празни ръце. Те са донесли със себе си богатство от език, песни, обичаи и традиции, които са се вплели в културния код на Гоцеделчевския регион. Все още могат да се чуят специфични думи и изрази, характерни за беломорските диалекти. Народните песни и танци от родния край продължават да се изпълняват на празници и събори, съхранявайки ритъма и мелодията на миналото. Семейните и календарните обичаи, пренесени от Белотинци, Зърнево и Броди, са обогатили местните традиции. Споменът за красивите носии и специфичните занаяти, свързани с техния поминък, също продължава да живее в паметта на поколенията.
Българската православна църква и българското училище са играли ключова роля за запазване на националната идентичност в Беломорието. Бежанците са носили със себе си дълбока вяра и уважение към образованието, което е намерило израз в техния живот в новия дом.
Гласът на паметта: Разказите на нашите баби и дядовци
Истинското богатство на тази история се крие в личните разкази на хората, преживели тези събития. Мнозина от нас в Гоцеделчевския край са израснали с историите за живота в Белотинци, Зърнево, Горно и Долно Броди, за пътя към България и за първите години в новата родина. Тези разкази са живата връзка с миналото, която ни помага да разберем нашите корени и идентичност.
Уважаеми читатели, вие помните ли разказите на вашите баби и дядовци за Беломорието? Какви са най-ярките ви спомени за техните думи, за емоциите, с които са говорили за родния си край и за начина си на живот там? Споделете с нас вашите истории, запазени семейни снимки и спомени, за да съхраним заедно тази важна част от нашата обща история. Защото, Беломорските бежанци не само са намерили нов дом в Гоцеделчевския регион, но и са допринесли значително за неговото развитие. Със своя труд и умения, свързани често с поминъка им в родните места, те са участвали в изграждането на икономиката, а тяхната култура е обогатила духовния живот на региона.
Историята на беломорските бежанци е едновременно тъжна и вдъхновяваща.
Тя е свидетелство за загубата на родни земи, но и за силата на човешкия дух, за способността да се гради нов живот, без да се забравят корените. В Гоцеделчевския край тази история е жива и продължава да се предава от поколение на поколение, напомняйки ни за пътя, който са извървели нашите предци, и за важността да съхраним тяхната памет.
Be the first to leave a review.
