Сенчестата страна на археологията: Как самите археолози хранят иманярските мафии в Хераклея Синтика

Разследване: Кой предава древната Хераклея Синтика?

Докато екипът на проф. д-р Людмил Вагалински се опитва да спаси и проучи останалото от Западния некропол на античния град Хераклея Синтика, разрушителната вълна на иманярството не стига до край. Некрополът е подложен на системен терор от мародери, въоръжени с последен модел металотърсачи, които денем и нощем копаят за бърза печалба. Но кой е източникът на точната информация, която превръща обекта в „лунен пейзаж“?

Топ Преса разкрива: Археолози доносничат за иманярите

По данни на наши източници от иманярските среди, които трудно биха се престрашили да говорят преди, се очертава изключително тъмна картина, достойна за криминален роман. Оказва се, че основният източник на информация за иманярите са именно хора от самата археологическа гилдия. Схемата е проста и цинична: след края на работния ден, или дори по време на теренни проучвания, детайлни сведения за точните локации на новооткрити гробове и красоти от античността се просмукват директно в ръцете на иманярите.

Нито един професор, разбира се, няма да го признае пред медиите. На пресконференциите експертите говорят за „чудовищни поразии“ и „битка срещу лъскавите металотърсачи“, но истината извън камерите често е съвсем различна. Сребролюбието е надделяло над научния морал, а „славата“ за много от тях вече е просто фасада.

Корупцията – скритата зараза в гилдията

В археологическите среди не липсват коментари за “честни хора”, които работят с мисия за опазване на културното ни наследство. Но има и друга, скрита част – корумпирани, доносници, посредници, които за шепа сребърници „захранват“ с координати мафиотските канали. Скандалността на фактите е стряскаща: професори със световна слава, за които обществото вярва, че са пазители на древността, в действителност допускат историческите ни ценности да се изплъзват отново и отново в ръцете на организираната престъпност.

Докъде води тази двойна игра?

Лунният пейзаж на некропола в местността „Червените скали“ е само върхът на айсберга. Прекопани траншеи, съсипани гробове, разграбени артефакти, които завинаги губим като част от историята си. Археологическата общност остава разделена и разяждана отвътре – между тези, които се борят честно, и ония, за които парите отдавна са по-важни от името и паметта на България.

Апелът към институциите е ясен:
Дойде време за цялостно разчистване, разследвания и реален контрол. Само така ще има шанс за спасение на хилядолетната ни история – и за бъдещи поколения ще остане нещо повече от дупки в земята и болка в сърцата.