„Златните молитви“ свършиха-сметката дойде! Краище: Алчността им преля, хората прогледнаха- циркът „Ходжи-лечители“ затвори врати?!
-
- април 23, 2025
Преди векове думата „ходжа“ се е отнасяла за всеки учен човек, за тези, които са имали познания в различна област – лекари, учители… С нея се е изказвало уважението на околните към знаещите и можещите. Днес обаче в България ходжи се наричат имамите, които са свещенослужители в джамиите. Нека всички да са наясно, че ходжите са само в молитвените домове.
Краище – земя на живописни пейзажи и сърдечни хора, където традициите и вярата винаги са играли важна роля. За мнозина това е място на спокойствие и духовно търсене. За съжаление, зад тази идилична картина, години наред се криеше и една по-мрачна реалност, в която светлите идеали на вярата неведнъж са безцеремонно потъпкани от алчността на шепа самозвани „духовници“. Днес ще говорим за онези, които, вместо да бъдат пастири, са се превърнали във вълци в овча кожа, експлоатирайки години наред доверието и мъката на хората….
Едва ли има жител от югозападна България, който да не знае или поне не е чул, че земята на Краище, пропита с история и огласяна от вековни молитви, дълго време беше сцена на циничен театър, в който главните роли се изпълняваха от самозвани „служители на Бога“. Тези, които трябваше да бъдат духовни пастири, се превърнаха в безмилостни хищници, а собствените им домове– в доходоносни търговски обекти. Години наред една шепа алчни индивиди, облечени в одежди на святост, безцеремонно експлоатираха вярата и мъката на хората, трупайки лично богатство върху техните страхове и надежди.
Тези „духовни“ паразити не просто се възползваха от наивността на вярващите, те активно култивираха тази наивност, създавайки зависимост и страх. Чрез манипулативни ритуали, лъжливи обещания за изцеление и опрощение, те изградиха империя на измамата, където цената на утехата беше непосилно висока. Всеки проблем, всяка болка, всяко търсене на смисъл се превръщаше в повод за извличане на поредната порция жълтици от и без това оскъдните средства на хората.
Тези „свети“ крадци обаче не се задоволяваха с малко.
Те методично източваха ресурсите на общността, живеейки в охолство и разкош, докато техните пасоми водеха борба за оцеляване. Докато „проповядваха“ за смирение и отказ от материални блага, докато „правеха“ муски за любов или някоя друга кенеф-ска мисъл, те самите се обграждаха с лукс, демонстрирайки цинично пренебрежение към трудностите на обикновените хора. Техните молитви звучаха лицемерно от златни амвони, а напътствията им – като добре заучени реплики от сценарий на безсрамна измама.
Тези „духовни“ спекуланти превърнаха вярата в стока, а молитвата – в платена услуга.
Те търгуваха с надеждата, експлоатираха отчаянието и се възползваха от страховете на хората, превръщайки собствените си домове в подобие на пазар, където най-скъпо се продаваше илюзията за спасение. Тези „архитекти на душите“ всъщност бяха майстори на финансови машинации, а тяхната „духовна мисия“ – прикритие за банална алчност.
Но търпението на хората не е безгранично. Прозрението бавно, но сигурно пробива мрака на заблудата. Осъзнаването, че са били обект на дългогодишна и безцеремонна експлоатация, започва да набира сила в Краище. А гневът и разочарованието са напълно оправдани.
Тези „духовни“ вампири дълго време са смукали кръвта на общността, но е крайно време да бъдат разобличени и изобличени. Ние, които уважаваме истинската вяра и ценим добротата на хората, се присъединяваме към справедливия гняв срещу тези самозвани „пастири“. Те не само опетниха името на религията, но и нанесоха дълбоки рани на една почтена общност. И бе крайно време тези олтари на алчността да бъдат разрушени, а истинските духовни ценности – възстановени. Бе крайно време тези „духовни“ мошеници да бъдат изправени пред съда на общественото мнение и да понесат последствията от своите безчинства.
Хората вече виждат ясно – години наред са били подлагани на безскрупулна експлоатация. Затова и гневът, и разочарованието им са напълно разбираеми. „Оляха се в алчността си!“ – тази проста, но дълбоко смислена реплика отразява повратната точка. Доскоро Краище беше известно като място, където хората търсеха духовни наставления от тези „служители на вярата“. Днес обаче, интересът към ходжите е мижав. Причината е проста и болезнена – хората се усетиха. Разбраха, че са имали работа не с духовници, а с обикновени мошеници, чиято единствена цел е била личното облагодетелстване.
И тук е най- същественият въпрос: Подобни ходжи като тези в Краище – духовници, магьосници или самозванци са?
Ние, от информационна агенция Топ Преса, уважаваме истинската вяра и ценим всяка една религия, затова от дълго време искахме да напишем статия посветена на занимаващите се с турско-арабска магия или както е прието да се наричат ходжи.
Повечето от вас нееднократно са чували или попадали на истории, как някой страдал от черна магия и тя задължително му била направена от ходжа, както и за страховитите им муски, заровени или скрити в почти всеки български дом. За сметка на това самите „злосторници” неспособни да развалят магии и още по-дръзкото, че търсенето на помощ от такива води до загуба на душата и вечна анатема. Mасовата концепция у нас е, че ходжите са нечестиви магьосници, възприемани в облика на коварни старчета, които непременно ще ти влошат живота. Ако не беше жалко, щеше да е смешно.
Но какво всъщност е ходжа?
Противно на общоприетото схващане ходжа не означава магьосник. Думата произлиза от персийскaта титла кхауаджа – господар, която в последствие започва да се използва за учител или мъдър човек и такъв преподаващ духовни уроци. С термина понякога се назовават и мюсюлманските религиозни водачи и мюезини, а в нашата страна се употребява и титлата имам или мюфтия за висш духовник. Преминалите обучение за свещенослужители в ислямско училище медресе изпълняват и съответните верски обреди, водене на молитви, бракосъчетания и погребения.
Кои тогава се занимават с извършване на магии?
Ислямските духовници не извършват. Все едно да кажем, че християнските свещеници си служат с отвари и заклинания, което в масовото съзнание звучи абсурдно. Също толкова неоснователно е да се смята, че и мохамеданските владеят някакви чародейства. В случаите когато става въпрос за извършител на магическа дейност, посветен и носител на такова познание, тогава е правилно той да бъде определян като магьосник. Дълбоките страхове и предразсъдъци с които това название се свързва и негативната конотация която носи са породили необходимостта от използването на друго нарицателно, каквото е ходжа. Поради тясната връзка и преплитане между религия и магическа обредност се е получила размита представа и липса на ясно разграничаване между духовник и магьосник. До голяма степен това е причина думата ходжа в общото й възприемане да придобие изкривено значение на мюсюлмански заклинател.
За разлика от духовниците, които преди всичко имат ролята на медиатор между божественото и човека, магьосниците не са задължени да изпълняват такава служба, нито да се водят от морални норми и да са носители на определени нравствени качества. Следователно те могат да действат в полза или във вреда на обществото, като макар и приемани с неприязън, заемат своята функция в него, било за задоволяване на лични интереси и желания или на раздаващи „правосъдие” по поръчка.
В исляма върху лечението на магия /сихр/ се обръща специално внимание и мюсюлманските духовниците прилагат начини за неутрализирането й чрез свещените слова от Корана, предимно устно с молитви / дуа/, каквито са рукиа – манзил и по-рядко в писмена форма чрез муски, последните приемани със смесено одобрение. Тези действия се ограничават в рамките на нормативното и позволеното от религията, без да включват употреба на каквито и да е магически ритуали.
Подходящо сравнение може да се направи с извършването на водосвет и четенето на Киприянови молитви за пречистване от магии в християнството.
Изучаването на окултни науки и прилагането им се забранява категорично от мохамеданската религия, което също е оказало значима роля за преминаването на практикуващите магия под облика на духовни фигури и учители. Ето защо ходжа се е превърнало в удобно прозвище, даващо необходимия авторитет. По сходен начин за да избегнат заклеймяване и преследване, занимаващите се с магическа работа и учения в арабските страни използват подобни звания. Едно от най-разпространените и срещани е шейх – почетна титла която означава старейшина, управник или духовен лидер, който е завършил ислямско училище и обучаван да проповядва. Като синоним се използват и названията улиим, аммил, факих (фки), мулла за богослови, религиозни учени и в някои случаи за лечители.
Ходжите в България
В близките години имах възможност да наблюдавам и изследвам работата на не малка част от онези у нас определящи се като ходжи и предлагащи услугите си в сферата на гадаенето и магьосничеството. Тук оставям настрана мошениците и разни неумели актьори с мазна осанка, които надянали фесове и обкичени със златни пръстени заблуждават населението от телевизионния екран. В останалите случаи става въпрос за хора, повечето от които не са духовници, но с определени познания върху религията и Корана, обучавани наследствено или самоуки и с частична компетентност за различните практики в арабската магия. Особено впечатление прави, че почти никой не владее или бегло е изучавал арабски език (в някои случаи османски), който е належащ за разбирането и употребата на методиките с които се работи. Поради тази причина не е голяма изненада защо много от листчетата предлагани като муски не съдържат арабско слово, а безмислени драсканици и понякога са дори празни. Вероятно се разчита на плацебо ефекта който би трябвало да оказват, но за мен подобен акт е форма на умишлена измама. Едва малцина са способните, които освен че знаят арабски, притежават и вариращ набор от познания и умения за работа с гадателски техники, магически ритуали, лечителски обреди, приготвяне на муски и амулети. В частност обаче става въпрос за по-скоро отделни или изолирани методи от клоновете на арабската магия или рухания, отколкото за наличие на широка ерудиция върху магическите традиции в Близкия Изток.
Срещат се и жени или така наречените кадъни, които боравят с коранични молитви и начини за лечение.
Някои от тях съчетават в репертоара си елементи и ритуали от турската /анадолската/ и дори българската магическа обредност. Тук е момент да обърна внимание и върху популярното напоследък название жена ходжа, с което се спекулира от разни псевдоизвършителки на чудеса и добри феи. Независимо от противоречивите схващания в различните мюсюлмански секти и клонове, официалната позиция в ортодоксалния ислям е, че жена не може да бъде духовник с равен статут на мъжа, нито може да е религиозен лидер, ръководител или притежаваща съдийски правомощия. В по-либералните мохамедански държави на представителите на нежния пол се дават права да водят молитви и проповядват, но само между жени и след завършено религиозно образование, като биват разглеждани като имами. Сами обаче можете да се досетите колко от родните врачки, изявяващи се с неуместното и профански звучащото като жена поп прозвище „единствена жена ходжа” наистина са завършили духовни институти, владеят арабски или ръководят богослужения.
Независимо от пола, да се самотитуловаш като единствен ходжа в България е крайно заблуждаващо и се асоциира с шарлатанство, най-вече след като в повечето краища на страната с турско и българомохамеданско население могат да се срещнат хора с такъв занаят, които не биха твърдели, че са единични, вездесъщи или най-истински.
Ходжите злодеи
Като нещо неразбираемо за обикновения човек и дезинформираното общество ходжите и тяхната дейност не са подминати от изопачаване и преувеличаване. В резултат на което спечелили си репутацията на мракобесници и сведени едва ли не до представата за социално зло, която допълнително се подхранва от хорското невежеството и суеверност. Разбира се и отношението към друговерството в народопсихологията на българина също е оказало своето влияние за окачествяването на непознатото и чуждото като лошо. Тази мрачна слава се е превърнала в незаличимо петно върху образа на мюсюлманските свещенослужители и боравещите с турско-арабска магия. Зачестилите от доста време нападки срещу тях, както и многократното им преекспониране като обезателни причинители на негативни вмешателства допълнително налива масло в огъня.
Битува и схващането, че в Корана, подобно на някое езотерично ръководство се описва правенето на магии. Безспорна глупост, тъй като става въпрос за една от свещените книги, наред с Библията и Тората, в които магьосничеството изрично се забранява и осъжда.
Постоянно се бълват и бездарни статии и интервюта, много често във вид на платена реклама на редица „феномени”, изпълнени с хули и нелепи обвинения към ходжите. Подобни писания или телевизионни прояви за жалост показват и ниската осведоменост на авторите и на толериращите подобни неистини да се тиражират в медийното и публично пространство. Ако се замислим, цялата спекулация е обяснима предвид конкуриращите се (по безумност и невежество) врачки-лапачки, ясновидци и други некадърни звезди на окултния бизнес. Опитвайки да намерят изкупителна жертва за нещастието на простия човек и да изкарат дивиденти от него, също като баби плашещи децата с Торбалан непрестанно внушават страх за морящите с вредоносните си чародейства ходжи.
Няма да е справедливо, ако подмина и факта, че сред самоопределящите се като ходжи и практикуващите в този бранш е пълно с отявлени измамници и самозванци. Все пак стадо без черни овце няма. Всеки трезвомислещ обаче би погледнал с насмешка на такива представители на посредственото и пошлото, за съжаление хората масово вярваха на плиткоумните приказки с които биват облъчвани, точно както се случи и с Краище…. Но за щастие, хората вече проглеждат!
Be the first to leave a review.
