В Гоцето… Цветница в сърцето на Пирин
-
- април 14, 2025
В град Гоце Делчев, сгушен в прегръдките на Пирин, Цветница идва като нежна песен, разнесена от вятъра, който нашепва старинни легенди по калдъръмените улици и сенките на вековни дървета. Утрото на празника разлива меката си светлина върху широкото градско лоно, озаряващо кафявите керемиди на малките къщи, които сякаш сторени от ръцете на занаятчии пазят духа на Възраждането. Река Неврокопска, както с обич наричат Места, минава като живец край града, като млада девойка, украсила косите си с върбови клонки.
Все още е ранен час, когато звънът на камбаните от църквата „Света Богородица“ се разнася из въздуха, предизвиквайки едно сладко вълнение в сърцата на неврокопчани. Жени и деца вече красят китките си със свежи цветя, майсторски подредени в малки венчета, а по централната улица „Търговска“, сякаш се лее крайбрежие от усмивки и добронамерен живец – тук, животът кипи на празнични обороти.
На площада пред Дома на културата хората се събират като пчели в кошер. Търговци вече са разпънали своите сергии, отрупани с пъстри китки, домашни сладки, икони и пъстроцветни шалове. Мирисът на здравец, трева и мед се смесва с ритмите на гайди, които отекват от импровизиран оркестър, stationed под големия чинар на улица „Солун“. Атмосферата е като омагьосан сън – дъхав, топъл и обгръщащ, предаващ това неповторимо чувство на близост, което само един малък планински град може да предложи.
В църквата „Света Богородица“ редиците от хора се протягат чак до площад „Гоце Делчев“. Всеки внимава да не наруши тишината в тази свята среща с Бога, като едва-едва прошепва молитвате си. Миряните, облечени в празнични дрехи – старите жени със своите пъстри забрадки, младежите с ведри очи – всички чакат момента, когато отецът ще благослови цветята и душите им. Ето го! Свещеникът излиза, раздава своите благословии, докато върбови клонки преминават от ръка в ръка. Мирът се настанява, тъкмо когато светлината на свечеряващото небе бавно се промъква, сякаш благославя самия град.
В следобедните часове животът в Гоце Делчев се разлива с още по-голяма сила. До реката, на малките поляни покрай махалата Каралиите, групи от семейства и приятели се събират за празнични пикници. Децата тичат на воля, гонейки пастелните сенки на върбите, а весел смях се чува чак до моста при „Старото лозе“. Там, на хълма „Попови лъки“, млади девойки поправят венците си с най-пресните цветя, които намират, споделяйки мечти и обещания.
А сред тази празнична картина, сякаш войник на времето, Пирин се издига като гранитен страж – вечен, неизменно красив. В сенките на неговите върхове, празникът на хората в града продължава единствено и лежерно – сякаш целият свят е спрял за миг, за да се наслади на този ден.
И така, когато звезди изгряват над Гоце Делчев, а къщите отново се обвиват в тяхната нощна тишина, над душата остава топлината на празничния ден – една Цветница, която сякаш нарисува частичка рай, спуснат над този красив, горд и жив български край.
Be the first to leave a review.
