Древните корени на вярата: Гърменската църква „Света Неделя“ – скромната обител с богата история
-
- април 12, 2025
В прегръдката на живописната долина, разпростряла се между притихналото село Гърмен и гордите ридове на Дъбраш, се крие един свят, сякаш изтъкан от поезия.
Тук, където въздухът е пропит с аромата на дивите треви и песента на река Канина, се издига скромно, но величествено свидетелство на вярата – Гърменската църква. Тя е отражение на местния народ – корав и издръжлив като дряна, пуснал дълбоки корени в скалите, но същевременно нежен и обаятелен като цъфналия люляк по бреговете на реката.
Далеч от ослепителния блясък и изящната архитектура на столичните храмове, посветени на Великомъченицата от Никомедия, Гърменската църква не се стреми към показност. Тя не притежава и смирената, но завладяваща красота на Акраповския манастир, нито пък разтърсващата святост на костницата в Батак.
Нейната сила се корени другаде – в живата легенда, която от векове вдъхновява сърцата на хората от този край.
Тази мъничка църква, сякаш спряла времето, и днес ни дарява с едно дълбоко, интимно преклонение пред Света Неделя, породено от неръкотворната сила на вярата и красотата на заобикалящата я природа – истински стих от камък и дърво.
Света Неделя е сред най-почитаните светици в българската история. Още по времето на Асеневци нейните мощи са били тържествено пренесени в царствения Търновград, а Патриарх Евтимий е възпял нейната святост с възхитително слово. Нейният кратък, но изпълнен с добродетели живот, е оставил трайна следа в духовната съкровищница на народа ни, свидетелство за което са стотиците храмове, параклиси и манастири, издигнати в нейна чест по цялата ни земя.
И въпреки това, Гърменската църква остава различна. Тя не се отличава с пищна украса или богата история, сравнима с тези на храмовете в големите градове. Нейната история е събрана в едно-единствено, но силно предание, предавано от поколение на поколение.
В началото на миналия век, сънят на един местен човек, дядо Стоян Котоков, се преплита с божественото. Света Неделя му се явява насън, разкривайки му мястото, където е заровена нейната чудотворна икона.
Черквата „Света Неделя” е открита на 16 март 1903 г. от Лина и Стоян Котокови. Двамата намират там иконата на светицата. Базиликата с правоъгълна форма датира от 5 век. При разкопаването й най-забележителното в нея се оказва мозаечният под.
Той бил напълно съхранен, но за съжаление изключително ценната находка от най-ранното християнство по нашите земи е унищожена. Разкопките извършвали доброволци от Гърмен, които нямали никакви археологически познания.
Храмът останал без покрив през зимата и мозайката се разбила. От нея се запазили малки части в четирите ъгъла на църквата, които са унищожени впоследствие, тъй като поклонниците си отчупвали камъчета за цяр.
Според потомците на Лина и Стоян Котовови, двамата намират иконата на св. Неделя, след като сънуват как светицата им показва къде да потърсят, за да изровят иконата.През следващите години Стоян Котоков инициира събирането на средства и възстановяването на храма. Новата сграда е по-малка от средновековния манастир и е построена благодарение на дарения и доброволен труд на много хора.
Достоверността на това събитие е засвидетелствана и в рапорт до Митрополит Иларион Неврокопски от 1902 година, в който се споменава за открития от Стоян Мариков Котоков манастир „Света Неделя“.
В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише:
В 1970 година Васил и Стефчо Дойнови от Гърмен се заемат с довършването на храма. В началото на XXI век параклисът е ремонтиран.
| „Накрай селото се намира манастирът „Св. Неделя“, който е открит през 1902 г. от Стоян Мариков Потоков. Храмовият празник на манастира е 7. VIII. Събират се селяни от околните села на поклонение. „ |
Археологическите изследвания потвърждават дълбоката древност на това свято място, датирайки началото на манастирския комплекс в края на IV или началото на V век – време, съвпадащо с разцвета на строителното изкуство в региона след изграждането на Никополис ад Нестум и с ранните стъпки на разпространението на култа към Света Неделя по българските земи.
И до днес остава забулена в мистерия тайната на иконата, открита от дядо Стоян.
За разлика от традиционните изображения, които представят Света Неделя като млада и сияйна девойка, неизвестният зограф на гърменската икона я изобразява като зряла жена със сурово лице, белязано от преживените от нея бури, несгоди и страдания. Това необичайно представяне сякаш носи в себе си отпечатъка на самата история на това място – издръжливост, сила и дълбока вяра, изковани през вековете.
Гърменската църква не е просто сграда от камък и дърво. Тя е жив паметник на духа, съхранил в себе си една вдъхновяваща легенда и интимното преклонение на поколения хора.
Тя е тих, но красноречив стих, изпят от сърцето на долината и посветен на една от най-обичаните български светици. Нейната скромна красота и силната вяра, която излъчва, я правят безценна част от духовното наследство на този край.
Be the first to leave a review.
