Село Брезница: Земя на пеещи занаяти и вечни традиции
-
- април 11, 2025
„За мюсюлманската жена тъкането е празник. Изработеното е нейната гордост. Нейното тържество. То е разнасяло славата на ръцете й, разказвало е за хубостта на душата й… Възхищение, копнеж, мъка и радост – всичко се е събирало в тъканите, за да се превърне в красота…“
Хайтов
Такива дрехи, изтъкани с багри, сякаш събрали залеза и изгрева, и такива красиви, хълмисти баири, прошарени от зелени и кафяви ивици, все по-рядко човек може да срещне в забързаното ни време.
Брезница не е като другите села, които бавно, но сигурно обезлюдяват, оставяйки след себе си само спомени и рушащи се къщи. Тук, сякаш противно на общата тенденция, животът пулсира. Работа има за всеки, от забързаните шивашки цехове, където под ромола на шевните машини се създават нови дрехи, до широките тютюневи ниви, където с наведени гърбове хората все още следват вековния ритъм на земята.
Разбира се, и тук има такива, които са избрали пътя към чужбините и големите градове, но в сърцата си те строго спазват традициите и обичаите, които са научили от своите баби и дядовци, предавайки ги и на своите деца, където и да се намират. Гордостта на Брезница се издига в самия център на площада, където една срещу друга, стоят гордо черква и джамия. Сутрин рано камбанен звън прорязва тишината, а привечер ехото на ходжата се разнася над покривите. Тази хармония, това мирно съжителство на две различни култури, е част от неповторимия дух на селото.
Днес, прекрачвайки прага на Брезница, освен че ще надникнем отблизо в съхранените обичаи, ще потънем и в нравите и традиционните занаяти на това уникално място.
Пред очите ни се разкрива жива картина – жени, седнали пред своите къщи, на открито, където сръчните им пръсти преплитат нишките на становете, създавайки пъстри черги, сякаш изтъкани от самите цветове на природата. По цели дни се носят звуците на стари песни, докато други жени, събрани на групи, приготвят домашна юфка (макарина), нарязвайки я на тънки ленти, или забъркват ароматен кус-кус, а трети енергично бъркат качамак, наричан тук с топлота „баркадань“.
Всяко движение е съпроводено от песен, сякаш трудът без музика е немислим. Със своето население, наброяващо около 3350 души, Брезница е второто по големина селище в община Гоце Делчев след самия общински център. Историята ѝ е дълбока и паметна – село Брезница се споменава за първи път в османски регистър още през далечната 1464 – 1465 година, свидетелствайки за вековното съществуване на това място.
Селото е известно и със своята традиционна женска седянка на мюсюлмански жени – събрани заедно, те работят на вертикален домашен стан, където умело боравят с чекрък (за навиване на преждата, която ще вдъхне живот на тъканите), плетат пъстри чорапи или топли терлици. Всичко това е съпроводено от мелодични песни и плавни хора, изпълнявани в красиви традиционни носии, сякаш времето е спряло и ни е върнало назад във вековете.
Жените често организират и изложба-базар на своите ръчно изработени занаятчийски изделия, гордо показвайки плодовете на своя труд и майсторство. И тогава гласовете им се изнасят нависоко – над пъстрите цветове на преждата, над тихите къщи на селото, над величествената планина, която ги обгръща.
„Пеещите тъкачки“ – така са ги наричали някога, а тази традиция сякаш е вплетена в самата душа на Брезница. Преданието разказва, че на времето в селото са кънтели над петстотин домашни тъкачни стана. Може би именно затова тъкачките в селото са останали известни и до днес като „пеещите тъкачки“. Тъче се най-усърдно от ноември нататък, щом първите студени ветрове затворят хората по домовете и прозорците започнат да се изпотяват от топлината вътре. Тогава се прибира всичко необходимо и жените сядат пред стана. Това не е лека работа, изисква се не само усет и майсторлък, но и немалка сила, за да „покориш“ стана, да накараш непокорната нишка да върви гладко и да не се къса под напрежението.
Повечето от жените все още пазят грижливо завещани от техните баби и прабаби сложни шарки, и вкусни рецепти предавани от поколение на поколение като скъпоценно наследство. Най-важният детайл при тъкането е да броиш правилно всяка нишка, всяко преплитане, за да не се обърка вековната шарка, за да остане тя вярна на традицията.
Приготвянето на домашна юфка, също изисква внимание към всеки детайл – от замесването до нарязването, за да се запази вкусът на традицията. Всяка лентичка носи частица от топлината на дома и майсторството на ръцете.
сяка стъпка при варенето на качамак е важна, за да се постигне неговата характерна за Брезница плътност и вкус, запазени от поколения, най-важно е бъркането.
В Брезница, било то в прецизното броене на нишки за вековните шарки, в приготвянето на домашна юфка с вкус от детството, или във варенето на ароматен качамак, всяко действие е проява на уважение към традицията. Всеки предмет и всяка порция носят в себе си частица от душата на майстора и историята на това китно село.
Be the first to leave a review.
