Аромат и качество: Горчивият вкус на комерса! Какво се случи с истинския Мурсалски чай?
-
- април 9, 2025
Мурсалски чай- българският ендемит. След бактерията създаваща киселото мляко, мурсалския чай е второто чудо, което се среща по нашите земи..
В нашата родина България има много растения, които ги няма никъде, мурсалският чай е част от тази палитра. Наистина е билка, която помага. Изпитана е, не само с научни методи и в лаборатории, а от хората . Има уникални лечебни свойства, признати по целия свят.
Чудотворният мурсалски чай (пирински чай) (Sideritis scardica), е същинско природно чудо, даряващо младост и здраве на всеки, който се докосне до него. У нас той стана популярен едва през последните десетилетия, въпреки че по цял свят славата му се носи от столетия.
Уникалният природен лек е описан първо край село Мурсалица, откъдето произхожда името на билката.
Билкарите твърдят, че всеки, който консумира редовно мурсалски (пирински) чай, не изпитва никога дискомфорт от главоболие, ставни проблеми, високо кръвно, респираторни проблеми, проблеми с бъбреците и ендокринната система. Свойствата на тази уникална билка граничат със свръхествественото и невъзможното. Счита се, че тя е способна да победи дори рак. Наричат я още българската виагра, заради положителния й ефект върху мъжката потентност. Билката действа пречистващо на черния дроб и стимулира умствената дейност. Всеки, който се е докоснал до това природно чудо, може да потвърди неговите невероятни качества.
По отношение на химичния състав на Алиботуш, както още наричат чудотворния пирински чай, той е същинска съкровищница, в която можем да открием цели 22 микроелемента от Менделеевата таблица – калий, магнезий, калций, цинк, желязо, кобалт, мед, селен, натрий.
Мурсалски чай расте в Родопи, Рила и Пирин, НО ВНИМАНИЕ, мурсалски чай се среща все по рядко, което довежда и до пълна забрана на събирането му.
Понастоящем билката е защитен вид и е включена в Червената книга на България. Има опасения, че може да изчезне, защото хората не го опазват както трябва. Има програми за опазване на Държавните горски стопанства в района, Министерство на екологията в лицето на РИОСВ, който също го опазва.
Пълната забрана за бране на това планинско чудо обаче, довежда и до превръщането му в бизнес. Така, на пазара днес се среща само култивиран мурсалски чай. Разбира се, има качества и в него, но не е като естествения, не е едно и също….
Мурсалският чай се култивира лесно и е разпространен почти във всички частни дворове на селищата около неговото естествено разпространение. Има много научни доказателства обаче, че лечебните качества не са еднакви с тези на растящите растения в дивата природа.
На много места вече се продава мурсалски чай, за който се претендира, че е биопроизводство, но не е. Продават го без етикети и неопакован.
За да се извършва търговия на мурсалски чай (вкл. продажба на местните пазари), трябва да има документ от регистриран земеделски производител, който удостоверява лечебните качества които притежава, често при производители на този чай такъв документ липсва.
Това довежда и до заливането на пазара в страната с имитации на автентичния мурсалски чай. Интересът към билката е огромен, но държавата трябва да упражнява контрол върху пазара, защото се обезсмисля труда на производителите, които работят легално и плащат данъци.
Истинският съдържа над 22 полезни за човешкия организъм елемента, ако расте в среда близка до естественото си местообитание над 800-1000 м надморска височина. Отглеждането под тази височина не може да се постигне същия състав и високо качество. Чаят, който е надробен, е менте и се продава в този вид, защото махалката му израства до 30 сантиметра. Истинският е с махалка дълга около 10 см.
Нещо повече, Мурсалският чай не се нуждае от обработка и торене, поливане. Онези производители, които разказват как торят своите насаждения, не произвеждат автентичен мурсалски чай, който като го откъснеш, изпълва цялата къща с аромат.
Be the first to leave a review.
